Решение № 785 от 27.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. Русе, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Т.а при участието на секретаря Антоанета П. Христова като разгледа докладваното от Милена Г. Т.а Гражданско дело № 20254520107056 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от С. А. С. от гр. Русе, чрез адв. Т. Т., против „НЕЛСЕН – ЧИСТОТА“ ЕООД, гр. София с правно основание чл.242, вр. чл.128 КТ и чл.224, ал.1 КТ за заплащане на дължимата сума от 650 лв. нетно трудово възнаграждение за периода 01.09.2024 г. – 19.09.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и за сумата от 1227,27 лв. – нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 30 дни, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответното дружество на длъжност „отговорник спомагателни дейности“ с място на работа – звено Русе, при договорена основна месечна заплата 1000 лева, дължима до 25-30 число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. И допълнителни възнаграждения за придобит професионален опит в размер на 0,6% на година, както и сума за работа при вредни и други специфични условия на труд. В трудовия договор бил уговорен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Трудовото й правоотношение било прекратено със заповед от 20.09.2024 г., считано от същата дата, на осн. чл.325, т.1 КТ по взаимно съгласие и не й били изплатени дължимите суми за трудово възнаграждение за м.септември 2024 г. и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, които суми претендира в настоящото производство. В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за основателност на исковете. С протоколно определение от 08.05.2026 г. е допуснато изменение на исковете чрез увеличаване на размера им, както следва: иска по чл.242, вр. чл.128 КТ - на 967,68 лв. /494,77 евро/ в брутен размер, а иска по чл.224, ал.1 КТ – на 2233,11 лв. /1141,77 евро/ в брутен размер.

След като съобрази становищата

1 на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените копия на трудов договор № 16/01.04.2021 г. и заповед № 151/20.09.2024 г., ищцата е заемала длъжността „отговорник спомагателна дейност“ в ответното дружество по трудово правоотношение, прекратено на осн. чл.325, т.1 КТ по взаимно съгласие. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че на работника се дължи обезщетение по чл.224 КТ за 30 дни. От представената справка от персоналния регистър на НОИ е видно, че за периода 01.09.2024 г. – 19.09.2024 г. на ищцата е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 967,68 лева. Според справката брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение е в размер на 1267,45 лева за 22 работни дни. Следователно дължимият размер на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 30 дни е в брутен размер на 1728,34 лева.

До приключване на съдебното дирене по делото ответникът не е ангажирал доказателства относно заплащане от страна на работодателя на трудово възнаграждение за м. септември 2024 г. и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение се явява доказан по основание и размер, а искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е частично основателен до размера от 1728,34 лв. бруто.

Съгласно чл.242 и чл.128 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По иска с правно основание чл.242 вр. чл.128 КТ ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, по което е полагал труд и размера на дължимото възнаграждение, а в тежест на ответника е да установи заплащането на дължимото трудово възнаграждение. От представените от ищцата писмени доказателства по делото се установява наличието на трудово правоотношение и дължимият размер на трудово възнаграждение за посочения от ищцата период – 967,68 лв. /494,77 евро/ за м.09.2024 г. в брутен размер. Ответникът не е ангажирал до приключване на съдебното дирене доказателства, водещи до извод за извършено плащане на дължимата сума в полза на ищцата, поради което искът е основателен.

Съгласно чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 30 дни, което въз основа на данните, съдържащи се приложената справка от НОИ възлиза на 1728,34 лв. /883,69 евро/ в брутен размер. Според разпределението на доказателствената тежест, ответникът е следвало да 2 докаже заплащането на дължимото обезщетение, но до приключване на съдебното дирене не са ангажирани доказателства в тази насока. Предвид изложеното, претенцията за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ се явява основателна и доказана до размера от 1728,34 лв.

/883,69 евро/ в брутен размер и неоснователна за разликата до претендираните 2233,11 лв.

/1141,77 евро/.

По изложените съображения съдът приема, че претенцията на ищцата за заплащане на трудово възнаграждение следва да бъде изцяло уважена, а претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – до посочения размер, като за горницата над 883,69 евро до претендирания размер от 1141,77 евро следва да се отхвърли.

На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора и направеното искане от пълномощника на ищеца, в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца като материално затруднено лице следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в размер на 153,39 евро /300 лева/.

Ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважените искове в размер на 60,91 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „НЕЛСЕН - ЧИСТОТА“ ЕООД с ЕИК 123087321, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 111, представлявано от управителя В.Х., да заплати на С. А. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „Т..., следните суми: 494,77 евро /четиристотин деветдесет и четири евро и седемдесет и седем цента/ - дължимо брутно трудово възнаграждение за м.09.2024 г. и 883,69 евро /осемстотин осемдесет и три евро и шестдесет и девет цента/ - обезщетение за 30 дни неизползван платен годишен отпуск в брутен размер, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за разликата над уважения брутен размер от 883,69 евро до претендирания брутен размер от 1141,77 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „НЕЛСЕН - ЧИСТОТА“ ЕООД с ЕИК 123087321, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 111, представлявано от управителя В.Х., да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата в общ размер на 60,91 евро – държавна такса по предявените обективно съединени искове.

ОСЪЖДА „НЕЛСЕН - ЧИСТОТА“ ЕООД с ЕИК 123087321, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 111, представлявано от управителя В.Х., да заплати на адв. Т. Т. от Адвокатска колегия – Русе възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в размер на 153,39 евро за безплатно оказана правна помощ на С. С. като материално затруднено лице.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4