Решение № 579 от 08.08.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Русе, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. И. като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20234520200891 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш серия К № 2993247, издаден от ОДМВР - Русе против Ц. И. С. от гр.София, с ЕГН-**********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева, на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП.

Срещу ЕФ е подадена в законоустановения срок жалба от Ц. И. С., с която моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразен електронния фиш поради изтекла абсолютна погасителна давност.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява представител.

Ответникът по жалбата, административно наказващият орган не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.09.2019г. в 10:46 часа на Път II-21 Р.-С./, в района на км. 3+800 в посока гр.Силистра, МПС – л.а.„Опел Астра”, с рег. № **** – собственост на Ц. И. С., се движело със скорост – 115 км/ч при разрешена - 90 км/ч (превишение на разрешената скорост от 25 км/ч). Това нарушението било установено и заснето с АТС № TFR1-M655. Поради това от ОДМВР-Русе бил издаден Електронен фиш за нарушение, установено с автоманизирано техническо средство серия К № 2993247 против Ц. И. С., като собственик на автомобила, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, било наложено наказание „Глоба“ в размер на 100лв.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

1

Жалбата е неоснователна.

Съдът приема, че ЕФ е съставен съгласно изискванията на ЗДвП и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал.

4 от ЗДвП. Издаването на електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП. От текста на цитираната разпоредба следва извода, че няма законово изискване ЕФ да съдържа дата на издаването му, а само дата на извършване на нарушението, каквато има посочена в процесния ЕФ – 03.09.2019 г.

Фактическите констатации, отразени в него не се опровергават от събраните по делото доказателства. Административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено.Нарушението е извършено на Път II-21 Р.-С./, в района на км. 3+800 в посока гр.Силистра, т.е. извън населеното място. Към момента на заснемането на нарушението, за което впоследствие е съставен електронния фиш, е използвана мобилна система за видеоконтрол фиксираща дата, час и скорост на движение, което техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните проверки, видно от събраните доказателства по делото (л. л. 8 -12 от дело).

В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на техническото средство /л. 7 от делото /, като съгласно чл. 189, ал.

15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. От това писмено доказателство е видно също така, че измерената скорост на движение на процесното ППС е била 115 км/ч, при максимално допустима извън населено място 90 км/ч.

Установено е, че процесният автомобил е собственост на Ц. И. С., на която е издаден ЕФ серия К № 2993247 и е бил изпратен за връчване чрез пощенски оператор, но на 25.05.2021г. е върната обратната разписка с отбелязване, че не е потърсена.ЕФ впоследствие й е връчен на 23.04.2023г. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП от получаване на ЕФ собстеникът на МПС не е реализирал правата си по същия текст от закона.

Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.

Неоснователни са изложените от жалбоподателя доводи, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.80, ал.1, т.5 от НК, тъй като нарушението е установено със заснемането с техническо устройство, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, поради и което същото е станало известно на 03.09.2019 г., от която дата тече и три годишния срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК, а същият е връчен на жалбоподателя на 23.04.2023г.– след 3 години, 7 месеца и 21 дни, след установяване на нарушението.

Действително съгласно чл.11 от ЗАНН - по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Тъй като в ЗАНН не е предвиден срок, в който следва да бъде издаден и връчен ЕФ, следва да бъдат приложени правилата, уредени в чл.80, ал.1, т.5 и чл. 81, ал.3 от НК, а именно - 3 години, но не повече от 4 години и 6 месеца.

Съгласно чл.80, ал.3 от НК, давността за преследване започва от довършване на престъплението/нарушението. Нарушението е извършено на 03.09.2019 г. и към момента на връчване на ЕФ, а и към настоящия момент, не е изтекла тригодишната давност за преследване по чл. 81, ал. 2 във вр. с чл. 80, ал. 1, т.

5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Тъй като видно от представената 2 справка от Системата за управление на АНД , ЕФ серия К № 2993247 и е бил изпратен за връчване чрез пощенски оператор, но на 25.05.2021г. е върната обратната разписка с отбелязване, че не е потърсена., т.е. налице са данни за прекъсване на давността и налице хипотезата на чл.81, ал.1, нито тази по чл.81, ал.2 от НК и абсолютната давност за нарушение следва да изтече след 4 години и 6 месеца от установяването му – 03.09.2019г., а не след 3 години.

С оглед горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да следва да бъде потвърдено.

Поради това и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2993247, издаден от ОДМВР - Русе с против Ц. И. С. от гр.София, с ЕГН-**********, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева, на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3