Решение № 3470 от 05.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3470 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330118778 по описа за 2022 година

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 2062/12.05.2023 г., постановено по настоящото гр. д.

№ 18778/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VI гр.с., е допуснато извършване на съдебна делба на Поземлен имот с идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***************, одобрени със Заповед РД-18-287/01.12.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 17.10.2022 г., с адрес на поземления имот ***************” №11, с площ 628 кв.м., при трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 169, квартал: 16, парцел XIII, при съседи: 3***************, ВЕДНО с построените в поземления имот сгради, а именно: Сграда с идентификатор ***************.1, със застроена площ от 107 кв.м., при брой етажи 1 /един/, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; Сграда с идентификатор ***************.2, със застроена площ от 48 кв.м., при брой етажи 1 /един/, с предназначение: Гараж; Сграда с идентификатор ***************.3, със застроена площ от 20 кв.м., при брой етажи 1 /един/, с предназначение: Постройка на допълващото застрояване, между следните страни и при квоти както следва: за С. Т.

А., ЕГН **********– 1/2 ид. част, и за Т. Б. В., ЕГН ********** – 1/2 ид. част.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, Т. Б. В. е направил искане за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК, което е прието от съда. Аналогично искане за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК е заявила и С. Т. А., което също е прието за съвместно разглеждане.

С влязло в сила протоколно определение от 20.05.2024 г. е прекратен производството по отношение на приетите по делото за съвместно разглеждане по реда на чл.346 от ГПК претенции по сметки на Т. Б. В. срещу С. Т. А. за сумата 1049.50 1 лв., представляваща припадаща се част на С. А. от сторени от Т. В. разноски за строително-ремонтни дейности в процесния имот, а именно смяна на дограма с изключение на кухненското помещение.

Други претенции по сметки не са били приемани, като делото е останало висящо единство относно въпроса по извършване на делбата.

Заявено е искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за определяне на привременни мерки по ползването на имота.

Районен съд - Пловдив, V I гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

По делото е прието заключение по СТЕ относно поделяемостта и пазарната цена на допуснатия до съдебна делба имот. Според вещото лице имотът е неподеляем, като неговата средна пазарна стойност е 74 900 лв.

Във връзка с възлагателните си претенции всеки от съделителите е ангажирал доказателства.

Представени са писмени доказателства – Нот.акт за продажба на недвижим имот *************** г. на ********* С.З., и справка по партидата на Т. В. от Агенцията по вписванията, видно от които ответникът В. разполага и с друг жилищен имот в същото населено място – село *********, прехвърлено му от неговия баща Б.

В.. По делото е приета и нотариално заверена декларация от Б. В., с която той се отказва от правото на ползване, което си е запазил върху продадения имот.

В хода на делото във втората фаза Т. В. изрично заявява с нарочна молба, че той със семейството си живее в процесния имот, както и че е извършвал подобрения в него. Сочи още, че разполага и с друг имот, съседен на процесния, в който живее баща му.

По инициатива на С. А. е разпитан като свидетел нейния съпруг С. А., чийто показания са ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Свидетелят А. посочва, че към момента на смъртта си наследодателят на неговата съпруга и ищца по делото, а именно С. В., живеел в процесния имот със своята майка. Ответникът Т. В. пък живеел в съседния имот, заедно с баща си, а ищцата и свидетеля били в гр. *********, като често посещавали имота в с. ********* и имали ключ за него. Понастоящем сочи, че той и ищцата нямат достъп до имота, като в него живият ответникът Т. В. със семейството си.

Други доказателства във връзка с възлагателните претенции не са ангажирани от страните.

За обезпечаване произнасянето относно искането по чл. 344, ал. 2 ГПК по делото е изслушана и СОЕ, вещото лице по която е посочило, че средната наемна стойност на имота е 140 лв., а за 1/2 ид.ч. – 70 лв.

При тези факти съдът достигна до следните правни изводи:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способа – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири 2 способа за ликвидиране на съсобствеността.

За уважаване на съответната възлагателна претенция, всяка от страните следва да докаже, че имотът е неподеляем и е жилищен, че съсобствеността върху него е възникнала по силата на наследяване, че съответния съделител С. А. или Т. В. е живял в имота към момента на смъртта на общия наследодател и че няма друго жилище. По аргумент от т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на претенцията за възлагане на имота, в случая не следва да е налице и смесена съсобственост.

Предмет на делбата действително е неподеляем поземлен имот с построена в него жилищна сграда. Съсобствеността върху него обаче не е възникнала единствено в резултат на наследяване. Видно от мотивите на решението по допускане на делбата, основани на наличните по делото писмени доказатерлства, Т. В. е придобил своята идеална част от имота по силата на транслативна сделка – дарение от своя баща.

Следователно налице е смесена съсобственост, която изключва възможността да се възложи имота. Освен това се установява по делото, че ответникът В. разполага и с друг имот – съседно дворно място в с. *********, с построена в него жилищна сграда.

Поради това възлагателната претенция на Т. В. се явява неоснователна и като такава ще се отхвърли. Не е основателна и възлагателната претенция на С. А., освен поради това, че е налице смесена съсобственост, но и поради обстоятелството, че не се установи тя да е живял в имота. Периодичните посещения от нейна страна, за които говори свидетелят А., не могат да обосноват извод, че съделителя е живял в делбения имот към момента на смъртта на С. В., което да мотивира уважаване на възлагателна претенция.

Предвид изложеното и двете искания за възлагане ще се отхвърлят. С оглед на това ще следва да се определи друг способ за извършване на делбата.

Съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК се явява невъзможно, тъй като допуснатия до делба имот е един, които е неподеляем.

Съгласно задължителните указание в т. 5 и т. 8 от ППВС № 4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.), които разпоредби са идентични по предметно съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може да се извърши по реда на чл.

353 ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот – арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на ВС. В тази насока извършването на делбата чрез разпределение също се явява невъзможно, отново по съображенията за неподеляемост на делбения имот.

Предвид изложеното и тъй като делбата не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, настоящият съдебен състав приема, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на поземления имот, ведно с построените в него сгради, на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.

По отношение на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК следва да се посочи, че не е спорно между страните обстоятелството, че понастоящем имотът се ползва по предназначение от ответника и неговото семейство. Ищцата пък е устроила живота се в друго населено място. Доколкото в имота са изградени една едноетажна еднофамилна жилищна сграда, заедно с гараж и помощна постройка, а дворното място е неподеляемо, то положително може да се направи извод, че имотът не може да се ползва съвместно от двамата съделители. Поради това ще следва да се запази 3 настоящото фактическо положение, като се постанови имотът да се ползва от ответникът Т. В.. Същият следва до окончателното извършване на делбата да заплаща на другия съделител С. А. сумата от 70 лв. месечно срещу ползването на имота.

При това положение и доколкото производството по приетите претенции по сметки е прекратено и се отхвърля възлагателната претенция на Т. В., то същият следва да заплати сторените от С. А. разноски по повод на тези искания, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съобразно представения ДПЗС.

Следва на основание чл. 355 ГПК да заплати на ищцата А. и сумата от 150 лв. – внесен от нея депозит за припадащата се част на ответника от възнаграждението на вещо лице по СТЕ. Всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С. А. следва да заплати сумата от 1 498 лв. за държавна такса, колкото дължи и Т. В..

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на С. Т. А., ЕГН **********, по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в неин дял на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***************, одобрени със Заповед РД-18-287/01.12.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 17.10.2022 г., с адрес на поземления имот ***************” №11, с площ 628 кв.м., при трайно предназначение на територията:

Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 169, квартал: 16, парцел XIII, при съседи: 3***************, ВЕДНО с построените в поземления имот сгради, а именно: Сграда с идентификатор ***************.1, със застроена площ от 107 кв.м., при брой етажи 1 /един/, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна;

Сграда с идентификатор ***************.2, със застроена площ от 48 кв.м., при брой етажи 1 /един/, с предназначение: Гараж; Сграда с идентификатор ***************.3, със застроена площ от 20 кв.м., при брой етажи 1 /един/, с предназначение: Постройка на допълващото застрояване.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Т. Б. В., ЕГН **********, по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в негов дял на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***************, одобрени със Заповед РД-18-287/01.12.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 17.10.2022 г., с адрес на поземления имот ***************” №11, с площ 628 кв.м., при трайно предназначение на територията: