Решение № 5215 от 30.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5215 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100502407 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - 273 ГПК.

С решение №23369 от 27.12.2024г., постановено по гр.дело №70538/2023г. по описа на СРС, ГО, 41 с-в са отхвърлени предявените от Т. Г. Ц., ЕГН **********, Н. Г. Ц., ЕГН **********, И. В. Ц., ЕГН **********, И. П. Ц., ЕГН **********, и Р. П. Ц., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на П. М. И., ЕГН **********, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Г.И.Ц., ЕГН **********, починал на 09.07.2010 г. и П.И.Ц., ЕГН **********, починал на 21.07.2023 г. и приращение (чл. 92 ЗС), а в условията на евентуалност - изтекла 10-годишна придобиела давност при квоти, както следва: Т. Г. Ц., ЕГН **********, и Н. Г. Ц., ЕГН ********** на по една четвърт идеални части, а И. В. Ц., ЕГН **********, И. П. Ц.- М., ЕГН **********, и Р. П. Ц., ЕГН **********, на по една шеста идеални части от недвижим имот, представляващ гараж с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, находящ се в СО, гр.Банкя, в жилищна сграда на улица ****, на полуподземния етаж на сградата, кота 1,20, състоящ се от два броя гаражни клетки, всяка със собствен вход от двора, с обща застроена площ от 38,06 квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема на АГКК: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, и при съседи съгласно архитектурен проект: от две страни - двор, стълбище към мазетата, коридор на мазетата и мазе; заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху 1 поземления имот, в който е построена сградата, с площ на поземления имот по нотариален акт от 420 квадратни метра, за който по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителен директор на АГКК е определен идентификатор №***, идентичен с предишен УПИ XIV-1516, от квартал 75, по плана на гр.Банкя. Отхвърлени са и предявените от същите ищци искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на В. А. В., ЕГН **********, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Г.И.Ц., ЕГН **********, починал на 09.07.2010 г. и П.И.Ц., ЕГН **********, починал на 21.07.2023 г. и приращение (чл. 92 ЗС), а в условията на евентуалност - изтекла 10-годишна придобиела давност при квоти, както следва: Т. Г. Ц., ЕГН **********, и Н. Г. Ц., ЕГН ********** на по една четвърт идеални части, а И. В. Ц., ЕГН **********, И. П. Ц.- М., ЕГН **********, и Р.

П. Ц., ЕГН **********, на по една шеста идеални части от гореописания недвижим имот и за осъждане на ответника В. А. В. да им предаде владението върху същия имот.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищците. Жалбоподателите оспорват направения от първоинстанционния съд в обжалваното решение извод, че не са собственици на процесния гараж, тъй като основанието за този извод е отстъпено право на строеж в полза на техния баща И.н Ц.И., към момента на даване на съгласието за което, съгласно чл.62 от действащия тогава СК от 1968г./отм./, било необходимо не само съгласие на законния представител на непълнолетните наследодатели на ищците Г. и П.Ц., но и разрешение от съда. Твърдят също така, че през 1989г. Г. Ц. изтеглил ипотечен кредит за довършване на сградата, включително процесния гараж, следователно считал себе си за собственик, а и банката приела, че това е един от собствениците на гаража. Твърдят и че наследодателите им са владяли имота в много по- дълъг период от 10 години и никой не оспорвал собствеността им, а баща им добре знаел, че гаражите са за тях. Не били отблъснали владение на баща си, защото бащата никога не е искал да владее. Още в началото на строителството разбирателството между вече бившите съпрузи било тази къща да бъде построена за техните двама сина. Молят решението да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендират разноски.

С подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищците, ответникът П. М. И. оспорва същата като неоснователна. Твърди, че се легитимира като собственик на процесния имот по силата саморъчно завещание от нейния съпруг И.н Ц.И., който от своя страна придобил имота въз основа на учредено от наследодателите на ищците право на строеж, за което било дадено разрешение от съда по смисъла на чл.62 от действащия към този момент СК от 1968г./отм./. това се потвърждавало и от сключения през 1989г. договор по чл.192 от ЗТСУ за довършване на групов строеж. Твърди, че между страните никога не били същствували съмнения и неразбирателство относно правото на собственост на И.н Ц.И. върху процесния гараж, поради което и позоваването на изтекла придобивна давност от страна на ищците било неоснователно. Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски за въззивната инстанция.

В срок е подаден и отговор на въззивната жалба от втория ответник В. В., с 2 идентични на отговора на ответника П. И. доводи. Претендира потвърждаване на обжалваното решение и разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124 от ГПК срещу първия ответник и с правно основание чл.108 от ЗС срещу втория ответник.

По иска с правно основание чл.124 от ГПК ищците следва да установят правото си на собственост въз основа на наследствено правоприемство, респективно- изтекла придобивна давност, в съответствие с направените в исковата молба твърдения. Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: 1.Ищецът да е собственик на имота; 2.Вещта да се владее или държи от ответника; 3.Вещта да се владее или държи от ответника без основание. В доказателствена тежест на ищеца по ревандикационния иск е да установи първите две предпоставки. Чрез този петиторен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне ответникът, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт на собственика. В тежест на ответниците е да установят фактите и обстоятелствата, въз основа на които оспорват правото на собственост на ищците и твърдят да са придобили същото.

В случая по делото не се спори, че правото на собственост върху дворното място, в което е построена сградата с процесния гараж, принадлежи на наследодателите на ищците Г.И.Ц., ЕГН ********** /починал на 09.07.2010 г./ и П.И.Ц., ЕГН ********** /починал на 21.07.2023 г./.

С представената по делото /л.93 от първоинстанционното производство/ молба с нотариална заверка на подписа от 16.12.1977г. до Началника на отдел САВ при ГНСгр.Банкя, Т.П. И., като майка и законен представител на Г.И.Ц. и П.И.Ц., от тяхно име и за тяхна сметка е заявила, че отстъпва безсрочно и безвъзмездно на техния баща И.н Ц.И. правото на строеж за построяване на първи етаж на 120 кв.м., мазе и гараж, противорадиационно укритие, който да се извърши в парцелХУ-1518, кв. 75 по регулационния план на гр. Банкя съгласно утвърден архитектурен проект и позволителен 3 билет. Във втория абзац на молбата е посочено, че СРС- ГК с определение №49755 от 22.11.19?? /не по-късно от датата на нотариалната заверка на молбата 16.12.1977г./ е разрешил в изпълнение на разпоредбата на чл.62, ал.2 от СК /от 1968г., отменен/ на бившия съпруг на молителката и баща на Г. и П.Ц.- И.н Ц.И., да извърши жилищен строеж в собственото на синовете му дворно място.

С представения по делото /л.94 от първоинстанционното производство/ договор за довършване на групов строеж по чл. 192 ЗТСУ от 16.05.1989 г., сключен между И.н Ц.И. и вече пълнолетните Г.И.Ц. и П.И.Ц., въз основа на нотариален акт № 128, дело № 3128/1974 г. и молба по чл. 15, б. „в“ ЗСГ, страните по същия са се задължили да довършат съвместно триетажната жилищна сграда с два гаража в парцел XIV-1516, кв. 75 по плана на гр.

Банкя, която към момента на сключването на договора е била изградена в груб вид, включително с покрив, съгласно архитектурен проект от 13.04.1989 г. Страните са се договорили жилищата и другите обекти в сградата да се разпределят помежду им, както следва: И.н Ц.И. да получи в собственост апартамент № 1 на първи жилищен етаж, 2 избени помещения и 2 гаража; Г.И.Ц. да получи в собственост апартамент на 2 жилищен етаж, а П. Ц.И. да получи в собственост апартамент на трети жилищен етаж, както и целия тавански полуетаж.

С нотариален акт №27, том 1, дело №202/2000г. И.н Ц.И. е признат за собственик на основание давностно владение на жилище на първия етаж, находящо се в гр. Банкя, ул. **** с площ 128 кв.м., при съседи: от всички страни двор, отгоре - Г.И.Ц., отдолу - мазе с гараж, заедно с две мазета под етажа и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, без дворното място, в което сградата е построена, съставляващо парцел XIV-1516 от кв. 75, по плана на гр. Банкя, при съседи на мястото: улица, парцел XV-260, парцел 11-259, имот 1487, за който е отреден парцел XIII за комплексно жилищно застрояване, с площ на парцела 420 кв.м. Този имот през 2012 г. е продаден от И.н Ц.И. на М. И. М. и Р. И. М., чрез пълномощника им П. М. И., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което сградата е построена с площ от 420 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор ***, като И.н Ц.И. си е запазил правото на ползване върху същия, докато е жив.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 30, том I, per. № 1102, дело №26/2014г. И.н Ц.И. е признат за собственик на основание извършено строителство на гараж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, находящ се в гр. Банкя, ул. ****, на полуподземния етаж на сградата, на кота - 1,20 м., състоящ се от 2 бр. гаражни клетки, всяка със собствен вход от двора, с обща застроена площ 38,06 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, с площ на последния 420 кв.м., съставляващ ПИ с идентификатор ***, идентичен с предишен УПИ XV- 1516 от кв. 75 по плана на гр. Банкя.

Действително, съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от СК от 1968г. /отм./, Отчуждаването на движими и недвижими имоти, с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването на тези имоти с тежести и изобщо извършването на действия извън пределите на обикновеното управление, които се отнасят 4 до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска само при нужда или очевидна тяхна полза с разрешение на районния съд. Аналогична на тази разпоредба съществува както в СК от 1985г. /отм./, така и в действащия към настоящия момент Семеен кодекс. В случая обаче, от една страна в горепосочената молба с нотариална заверка на подписа от 16.12.1977г. до Началника на отдел САВ при ГНС- гр.Банкя изрично е упоменато, че с определение №49755 от 22.11.19?? /не по-късно от датата на нотариалната заверка на молбата 16.12.1977г./ СРС е дал такова разрешение. Самото определение не е представено по делото и е възможно да не съществува и в архИ. на СРС предвид годината на постановяването му. От друга страна, между И.н Ц.И. и вече пълнолетните Г.И.Ц. и П.И.Ц., е сключен договор за довършване на групов строеж по чл. 192 ЗТСУ от 16.05.1989 г. с нотариална заверка на подписите, съгласно който И.н Ц.И. получава правото на собственост върху апартамент №1 на първи жилищен етаж, 2 избени помещения и 2 гаража, Г.И.Ц. получава апартамент на 2 жилищен етаж, а П. Ц.И. получава апартамент на трети жилищен етаж и целия тавански полуетаж. При съвкупната преценка на гореописаните писмени доказателства и настоящата инстанция достига до извода, че не се установява право на собственост на ищците и техните наследодатели върху процесния имот. Тази преценка не се разколебава, а напротив- потвърждава се от показанията на разпитаните по делото свидетели, включително относно придобИ.нето на правото на собственост въз основа на изтекла придобивна давност. Не се установява наследодателите на ищците да са демонстрирали на баща си И.н Ц.И. или на втората му съпруга, че считат имота за свой, нито пък се установява да са упражнявали фактическо владение върху същия за необходимия период от време.