Решение № 1529 от 30.06.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Административно дело 396/2026
- Вид
- Решение № 1529
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- Силвия Мичева-Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.165 · Закон за движението по пътищата
- чл.171 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, б."е" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.2 и ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.176, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.178ж, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.1, т.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.31, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.37, ал.1, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.42, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.43, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.574 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.8 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1529
Перник, 30.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА
При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА административно дело № 20267160700396 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по Жалба вх. № 1700/29.05.2026 г., 363/09.02.2026 г., подадена от М. И. Д. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. И. С., № 43, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0328-000017/16.05.2026 г., издадена от С. С. – старши полицай в РУ – Р. при ОДМВР - П.**, с която на основание чл.171, т.1, б.З) ГГ) от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Позовава се на относима съдебна практика, в т.ч. на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. на ВКС и ВАС. Сочи, че макар лекият автомобил да е собственост на трето лице - „**“ ООД, непосредствено след извършване на проверката, лично той е заплатил застраховката ГО за него.
Ответникът по жалбата – С. С. – старши полицай в РУ – Р. при ОДМВР – П.**, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощеният от него главен юрисконсулт на ОДМВР – П.** З. В., която оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като такава. Счита, че процесната ЗППАМ е правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На 15.05.2026 г., около 23:38 ч., в [населено място], ул. Р. Д., служители на РУ – Р. спрели за проверка лек автомобил с рег. № [рег. номер], който се движел в посока от ул. Р. Д. към ул. **. Установили, че същият се управлява от жалбоподателя М. И. Д., а негов собственик е „**“ ООД с БУЛСТАТ **. Автомобилът бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 10.02.2026 г., поради несключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед на горните данни, срещу водача М. Д. са образувани две административнонаказателни производства, както следва: със съставянето на АУАН серия GA, № 334765/16.05.2026 г. – за това, че водачът е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред; и със съставянето на АУАН серия GA, № 334766/16.05.2026 г. – за това, че като собственик и управител на „**“ ООД, е нарушил разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, но за него не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Въз основа на първия АУАН, срещу М. Д. е издадена и процесната ЗППАМ № 26-0328-000017/16.05.2026 г., която е предмет на настоящия съдебен контрол. С нея е приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.З)ГГ) от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Мярката е приложена чрез отнемане на СУМПС на водача.
ЗППАМ е връчена на водача на 18.05.2026 г., което е видно от разписката към нея.
Горните обстоятелства се установяват от посочените документи, които са приети като доказателства по делото.
Като относими към предмета на доказване, по делото са приети също: Застрахователна полица № BG/02/126001689927 за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилите“ за лек автомобил с рег. № [рег. номер], с валидност от 16.05.2026 г. до 15.05.2027 г.; Справка за нарушител/водач – М. И. Д.; Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – П.** да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; Заповед УРИ № 313з-2692/17.12.2025 г. на директора на ОДМВР – П.**, с която се определят длъжностни лица от ОДМВР – П.**, които да налагат ПАМ по ЗДвП; Служебна бележка УРИ № 313р-11255/10.06.2026 г., издадена от началник сектор ЧРПО, че към датата 16.05.2026 г., издателят на процесната ЗППАМ младши инспектор С. С. е изпълнявал длъжността старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – Р. при ОДМВР – П.**, която длъжност изпълнява и към момента; справка от НБ – КАТ за собственост на лек автомобил с рег. № [рег. номер]; справка от Гаранционен фонд, за това че към 23:38 ч. на 15.05.2026 г. за лек автомобил с рег. № [рег. номер] няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /л.36/; справка от Гаранционен фонд, за това че към 23:38 ч. на 15.05.2026 г. за лек автомобил с рег. № [рег. номер] има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /л.37/ с начална дата на покритие 18.05.2026 г., 00:00 ч., и крайна дата на покритие: 18.05.2027 г., 23:59:59 ч.
Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна.
Съображенията са следните:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, видно от датата на връчване на оспорения административен акт - 18.05.2026 г., съответно датата на депозиране на жалбата пред съда – 29.05.2026 г. Тя изхожда от надлежна страна – лице с правен интерес, и е насочена срещу акт, който по силата на чл.172, ал.5 от ЗДвП подлежи на пряк съдебен контрол. Ето защо, жалбата е процесуално допустима.
Процесният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. Съгласно чл.165 от ЗДвП, във вр. с чл.43, ал.1, чл.42, ал.2, чл.37, ал.1, т.2, чл.31, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР следва, че директорът на ОДМВР - Перник е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ. От негова Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. се установява, че той е дал право на определени длъжностни лица от ОДМВР – Перник да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП, а сред тях по силата на т.1.6. са полицейските инспектори и младши полицейските инспектори от звената „Териториална полиция“ в РУ при ОДМВР – П.**, каквато длъжност заема издателят на процесната ЗППАМ С. С.. Видно от Служебна бележка УРИ № 313р-11255/10.06.2026 г., издадена от началник сектор ЧРПО, към датата 16.05.2026 г., С. С. е младши инспектор и е изпълнявал длъжността старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – Р. при ОДМВР – Перник и се явява материално и териториално компетентен административен орган.
Заповедта е постановена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК – посочени са нейният издател и адресатът й, изложени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.З) ГГ) от ЗДвП, датирана и подписана е, а дали и доколко посочените факти съставляват законовопредвидено основание за налагане на ограничението е въпрос на материална, а не на формална и/или процесуална законосъобразност на административния акт. От всичко следва,че оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл.146, т.3 от АПК.
По отношение съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби и целта на закона съдът съобрази следното:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката, дали са налице установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон /чл.23 от ЗАНН/.
Обжалваната заповед е издадена на основание нормата на чл.171, т.1, б.З) ГГ) от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 от ЗДвП.
Приложената на жалбоподателя ПАМ от фактическа страна се основава на управление на МПС с прекратена регистрация, поради подадено по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП уведомление от „Гаранционния фонд“ по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането /КЗ/. В случая, водачът е управлявал автомобила, без за него да е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Това представлява самостоятелно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което само по себе си се явява и самостоятелно основание за прилагане на ПАМ, но по реда на чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП.
Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и наложената с обжалваната заповед мярка чл.171, т.1, б.З) ГГ) от ЗДвП, представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законово регламентираното основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.З) ГГ) от ЗДвП се свързва с неправомерно поведение на водача на МПС, изразяващо се в извършването на нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. В издадения във връзка със случая АУАН серия GA, № 334765/16.05.2026 г. е посочено, че водачът е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, която норма разпорежда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следва да се посочи, че тази норма сама по себе си не предвижда конкретно правило за поведение и съответно налагане на санкция, а определя единствено изискванията, на които трябва да отговарят съответните ППС за движение по републиканските пътища.
Разпечатката съдържа 31 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61d80a8c-0f5a-4512-9310-c2d03a4a731f