Решение № 5867 от 18.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5867 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100500514 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20644 от 14.11.2024 г., постановено по гр. дело № 23636/2024 г. по описа на СРС, ГО, 40 с-в, е отхвърлен предявеният от А. М. Д., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 1 805.00 лева, представляваща главница по договор за кредит от 06.10.2011 г., за която е издаден изпълнителен лист на 18.12.2012 г. по ч. гр. д. № 49809/2012 г. по описа на СРС, 63 състав и е образувано изпълнително дело № 391/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100.00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на чл. 49 ГПК, чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и чл.

6, § 1 от ЕКПЧ, тъй като заповедта за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение са връчени на трето лице (М.С.) без представителна или трудова връзка с него или представляваното от него дружество, поради което е бил лишен от право на защита. Твърди, че наложеният на 08.02.2018 г. запор в „Изипей“ АД не прекъсва давността поради отказа на платежната институция да го изпълни с оглед несеквестируемия характер на постъпващите средства (инвалидна пенсия и социална добавка). Навежда доводи и за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 112 от ЗЗД, както и иска отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на предявения иск.

Въззиваемият ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в подадения в срок отговор на въззивната жалба, оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Поддържа, че по реда на чл. 439 от ГПК могат да се релевират само факти след стабилизиране на заповедта за изпълнение, поради което възраженията за нередовност на 1 връчването са преклудирани. Излага съображения, че вземането се погасява с петгодишна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, която е била многократно прекъсвана от предприетите изпълнителни способи, включително наложения запор в „Изипей“ АД, чийто прекъсващ ефект не зависи от резултата от изпълнението. Сочи, че абсолютната давност по чл. 112 от ЗЗД тече от 02.06.2021 г. и не е изтекла. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена на 18.12.2012 г. по ч. гр. д. № 49809/2012 г. по описа на СРС, 63ти състав, в полза на кредитора „Обединена българска банка“ АД е издаден изпълнителен лист срещу длъжника А. М. Д. за сумите: 1 805.00 лева – главница по договор за кредит от 06.10.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2012 г. до окончателното изплащане; 145.87 лева – договорна лихва за периода от 10.10.2011 г. до 21.10.2012 г.; 219.40 лева – наказателна лихва за периода от 10.10.2011 г. до 21.10.2012 г.; както и 289.54 лева – разноски по заповедното производство.

За принудително събиране на вземането по молба на кредитора от 08.01.2013 г., съдържаща искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи (налагане на запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение, МПС и дружествени дялове, възбрана върху недвижим имот и опис на движимо имущество), е образувано изпълнително дело № 391/2013 г. по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., рег. № 841 на КЧСИ. В хода на изпълнителното производство са извършени следните правнорелевантни процесуални и изпълнителни действия:

– На 17.01.2013 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки и вземания от трети задължени лица, включително от дружеството „Регионални Консултанти“ ЕООД, в което длъжникът е управител;

– На 18.02.2013 г. поканата за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за изпълнение, е връчена на адреса на „Регионални Консултанти“ ЕООД на лицето М.С., отбелязана като упълномощено лице, която на същата дата е получила и запорното съобщение;

– На 28.05.2013 г. са наложени нови запори върху банкови сметки на длъжника;

– На 15.08.2013 г. и на 15.10.2013 г. взискателят е подал молби за изпращане на напомнителни съобщения за изпълнение на запора до „Регионални Консултанти“ ЕООД;

– На 21.05.2015 г. ЧСИ е наложил нови запори върху банкови сметки на длъжника чрез изпращане на запорни съобщения;

– На 17.06.2016 г., 30.11.2016 г. и 21.08.2017 г. взискателят е подал последователни молби за извършване на опис на движими вещи, налагане на запор върху трудово възнаграждение, вземания и дружествени дялове, както и за вписване на възбрана;

– На 20.11.2017 г. е наложена възбрана върху притежаваната от длъжника 1/6 идеална част от недвижим имот;

– На 08.02.2018 г. ЧСИ е наложил запор върху вземания и платежни сметки на длъжника в платежната институция „Изипей“ АД;

– С договор за цесия от 31.01.2018 г. първоначалният кредитор „ОББ“ АД е прехвърлил процесното вземане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. По молба на цесионера от 14.05.2019 г. същият е конституиран като взискател на мястото на цедента с постановление на ЧСИ от 14.05.2019 г., като с молбата е поискано налагане на запори върху трудови възнаграждения и пенсия;

– На 25.11.2019 г. новият взискател е депозирал молба за насрочване на опис и оценка на движими вещи в имота на длъжника;

2

– На 09.01.2020 г. на длъжника А. Д. е връчена лично призовка за принудително изпълнение за насрочения за 10.03.2020 г. опис на движимо имущество;

– На 21.06.2021 г. и на 09.11.2021 г. взискателят е подал молби за налагане на нови запори върху банкови сметки и възбрани;

– На 24.03.2023 г., 30.08.2023 г. и 08.11.2023 г. са подадени молби от взискателя за извършване на справки и налагане на запори върху банкови сметки и вземания;

– По молба на взискателя от 28.12.2023 г. за налагане на запори, такива са наложени от ЧСИ със запорни съобщения от 10.01.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК предоставя на длъжника исков ред за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно изричната норма на чл. 439, ал. 2 от ГПК този иск може да се основава единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В заповедното производство съдебно дирене не се провежда, поради което релевантната преклузивна граница е моментът на влизане в сила (стабилизиране) на заповедта за изпълнение съгласно установената практика на ВКС (в т. ч.

Решение № 491 от 24.07.2024 г. по к. гр. д. № 1767/2023 г. на ВКС, Определение № 253 от 08.02.2024 г. по к. ч. тр. д. № 2146/2023 г. на ВКС и Определение № 578 от 25.02.2025 г. по к. ч. тр. д. № 242/2025 г. на ВКС). Влязлата в сила заповед за изпълнение придобива стабилитет, аналогичен на силата на пресъдено нещо, при което всички възражения срещу съществуването, изискуемостта и ликвидността на дълга, съществували до изтичането на срока за възражение, са окончателно преклудирани.

Всички оплаквания на въззивника относно твърдяната нередовност на връчването на заповедта за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение на 18.02.2013 г. на адреса на „Регионални Консултанти“ ЕООД чрез лицето М.С. по реда на чл. 49 във връзка с чл. 46 от ГПК представляват твърдения за пороци при уведомяването в заповедното и изпълнителното производство. Защитата срещу нередовно връчване на заповед за изпълнение е уредена в специални извънредни процесуални способи – подаване на възражение пред въззивния съд при условията на чл. 423 от ГПК или предявяване на иск по чл. 424 от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства в преклузивните срокове. Пропускането на тези законови средства не може да бъде преодоляно чрез заобикалянето им по реда на иска по чл. 439 от ГПК. Поради това наведените от ищеца твърдения за пороци при връчването на заповедта за изпълнение не съставляват новонастъпили факти по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК и са ирелевантни за настоящото исково производство.

Неоснователни са и доводите за нарушение на правото на защита и справедлив съдебен процес по чл. 47 от ХОПЕС и чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Националното процесуално право осигурява ефективен комплекс от процесуални гаранции и средства за съдебна защита на длъжника. Преклудирането на възраженията при надлежно уредени срокове за обжалване и оспорване съответства на фундаменталния принцип на правната сигурност и само по себе си не накърнява същината на правото на справедлив процес. Отделно от това, по делото е 3 безспорно установено, че на 09.01.2020 г. длъжникът е получил лично призовка за принудително изпълнение с приложени книжа, от който момент най-късно е разполагал с пълно знание за воденото изпълнително производство.

По възражението за погасителна давност: По силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, се погасява с петгодишна погасителна давност. При изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г., каквото е и процесното изп. д. № 391/2013 г. (образувано на 08.01.2013 г.), погасителна давност не е текла за времето от образуването на делото до 26.06.2015 г. съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Нова петгодишна погасителна давност за вземането е започнала да тече на 26.06.2015 г. – датата на обявяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила.

Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е валидно действие за принудително изпълнение в рамките на определен изпълнителен способ – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване и извършване на опис, извършване на оценка и др. Съгласно практиката на ВКС (Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г. о., Решение № 68 от 01.02.2024 г. по гр. д. № 1924/2023 г. на ВКС, IV г. о.) и Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС (т. 3) молбата на взискателя, съдържаща искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, прекъсва давността, тъй като кредиторът проявява необходимата процесуална активност и не бездейства.

Разпечатката съдържа 40 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61d77cba-4307-4590-9a3c-064a7cf39e29