Решение № 676 от 17.07.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./....... 07.2019 г. г.В.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА при секретар Мая П., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1882 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх. №3499/28.11.2018г. по описа на ВОС на Ю.Д.Д., ЕГН **********, от г.В., подадена чрез своя пълномощник адвокат М.П., ВАК, с която срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК” АД със седалище в Кипър, гр. Никозия, номер на регистрация HE71103, представлявано от П.Н.– назначен за временен ликвидатор, чрез регистрирания в Република България клон на чуждестранния търговец „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Гоце Делчев” № 142-142А, представлявано от управителя П.Е., са предявени следните искове:

1. за заплащане на сумата от 100 000 лева на ищеца, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на брат му А. Д.Д., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 07.12.2013 г. в района на вилната зона на с. К., общ. Несебър, с МПС - л.а.

„Фолксваген Голф” с ДК № ******, управляван от водача Н.В.В., ЕГН **********, и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №******, издадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, със срок на действие от 02.08.2013г. до 01.08.2014г.

2. за заплащане на сумата 30 481,82 лева, съставляваща общия размер на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 100 000 лв. за периода от 28.11.2015г. до 27.11.2018г. (датата, предхождаща подаването на исковата молба);

3. за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 100 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба (28.11.2018г.) до окончателното й плащане.

Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото в първото открито съдебно заседание, проведено на 18.04.2019 година.

В същото заседание на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявените от ищеца искове чрез намаляването на техните размери от 100 000 лева на

5 000 лева – на главния иск, съответно от 30 481,82 лева на 1 522,58 лева – на акцесорния иск.

С определение от 11.03.2019г. застрахованият водач – пряк причинител на вредите Н.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, е конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника ЗК „ОЛИМПИК” АД, рег. № HE71103, със седалище гр. Никозия, Република Кипър. В първото по делото заседание същият е заявил, че оспорва исковете по основание и размер.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:

Предмет на предявените искове е претендираното пряко право на ищеца Ю.Д.Д., ЕГН **********, от г.В., като трето увредено лице да получи направо от застрахователя – ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК” АД със седалище в Кипър, гр. Никозия, номер на регистрация HE71103, представлявано от П.Н.– назначен за временен ликвидатор, чрез регистрирания в Република България клон на чуждестранния търговец „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК *********, гр. София, обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на брат му А. Д.Д., починал вследствие на ПТП, настъпило на 07.12.2013 г., с МПС -л.а. „Фолксваген Голф” с ДК № ******, управляван от водача Н.В.В. и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №******, издадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, със срок на действие от 02.08.2013г. до 01.08.2014г.

Претендираното обезщетение за обезвреда на понесените неимуществени вреди се поддържа в размер на 5

000 лева. Същото се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 28.11.2015г. до окончателното му плащане, чийто размер до 27.11.2018г. (датата, предхождаща подаването на исковата молба) се заявява и поддържа в размер на 1 522,58 лева.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно в чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.

Обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП, виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил Н.В.В., както и причинната връзка между ПТП и смъртта на А. Д.Д. са безспорни. Същите се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

От изисканото и приложено по делото

НОХД №274/2016г. на Бургаски окръжен съд, се установява, че с влязла в сила присъда №121/09.06.2016г. водачът Н.В.В., ЕГН **********, е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, предл.1, б. “б”, предл.1 (ред., ДВ бр.60/2012г.), във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 07.12.2013г., ок. 04,45 ч., общ. Несебър, в района на вилната зона на с. К., в близост до подстанция „Хелиос” при управление на МПС - л.а. „Фолксваген

Голф 4” с ДК № ******, нарушил правилата за движение, установени в Закона за движението по пътищата - чл.21, ал.1 и чл.47, ал.3 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на А. Д.Д., ЕГН **********, за което му е било наложено съответно наказание.

С оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя и неговата противоправност, с оглед на което установяване на тези обстоятелства в настоящото производство не се дължи, като съдът е обвързан от приетото с присъдата.

Не е спорно по делото, установява се по безспорен начин и от събраните писмени доказателства, в т.ч. и тези, съдържащи се в приложеното НОХД №274/2016г. по описа на БОС, н.о. - протоколи за огледи на местопроизшествие от 07.12.2013г. и от 13.02.2014г., ведно с фотоалбуми, удостоверение за наследници №АУ259648ВН_002МЛ/ 14.11.2014г., издадено от Община Варна (л.72-128, л.274 от ДП №337/2014г.), че в резултат на ПТП, виновно причинено на 07.12.2013г. от водача Н.В., е причинена смъртта на пътника в автомобила А. Д.Д., ЕГН **********.

Безспорен по делото факт е и наличието на валидно сключена между застрахователя „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ и собственика на лекия автомобил, с който е причинено увреждането - л.а. „Фолксваген Голф” с ДК № ******, и действаща към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” по полица №******. Този факт е и установен служебно от извършената справка в сайта на Гаранционния фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg), за което основание чл.155 от ГПК съдът е уведомил страните.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установена и причинно-следствената връзка между виновното и противоправно поведение на застрахования водач Н.В. и увреждането на А. Д.Д., поч. на 07.12.2013г., което налага извода за безспорна доказаност на основанието за ангажиране на отговорността на ответното дружество – застраховател за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновните противоправни действия на застрахования водач, обхванат от действието на застраховка „Гражданска отговорност”.

От приетите по делото заверени копия от удостоверения за раждане от ***г. и от 19.07.1996г., издадени от Община Варна, надлежно е установен и факта, че ищецът Ю.Д.Д. е родственик по съребрена линия от втора степен – брат на загиналия А. Д..

Спорните по делото въпроси, повдигнати от ответното дружество с подадения отговор на исковата молба, са относно степента на родствена и емоционална близост между ищеца и загиналия му брат, а в условие на евентуалност – относно размера на дължимото обезщетение.

При разрешаването на първия спорен въпрос следва да се съобрази произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. дeло №1/2016 г. С решението по него общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта му. В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №

4/1961 г. и № 5/1969 г. на

Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

В конкретния случай за установяване на вредите, претърпени от ищеца, чието обезщетяване се претендира с предявения иск, съответно техния вид и обем, са ангажирани гласни доказателства – показанията на свидетелите Й. Д. - леля на ищеца (сестра на неговата майка), и М. А. – първа братовчедка, от които се установява, че двамата братя А. и Ю. са били много близки и неразделни. Растнали заедно, без да се делят („… нямам спомен даже и при баба ни да са спали отделно, само ако някой е бил на лагер, тогава да” - свид. А.). Правели всичко заедно – ходене на училище, пазаруване, занимания вкъщи. Като по-голям, А. бил много отговорен, грижовен към брат си, водел го постоянно със себе си. Двамата братя били много привързани един към друг. Най-близката родствена и приятелска връзка ищецът Ю. имал с брат си. Неговата смърт му се отразила много тежко, като и до днес не бил преживял загубата. Променил се, чувствал се самотен, тъгувал за своя брат (свид. Д. – “ и до днес тъгува и сълзите са му на очите. Самотен е. Най-скъпото липсва от къщи…“, свид. А. – „Не мисля, че е преживял случилото се с брат му. … Виждам сълзите да текат от очите му, мълчейки”). Макар да не споделял много, не можел да скрие, че брат му му липсва.

Съдът кредитира тези свидетелски показания, тъй като са основани на непосредствени възприятия относно фактите, до които се отнасят. Същите нито са опровергани от насрещната страна, нито са представени основания за съмнение в тяхната достоверност. Въз основа на тях обосновано може да се приеме, че между пострадалия и ищеца безспорно е съществувала здрава и продължителна емоционална връзка, двамата братя са били неразделни, разчитали са за всичко един на друг. А. е бил пример и опора за по-малкия си брат, негов най-близък роднина и приятел. Самият пострадал също бил много привързан към своя брат, постоянно споделял за него и за майка си със своята братовчедка - свидетелката М. А., която братята чувствали като своя сестра. Обосновано може да се приеме и че смъртта на А. е била понесена много тежко от ищеца, причинявайки му болки и мъка, които надминават обичайното страдание, свързано със смъртта на близък човек.

Ето защо съдът приема за надлежно установено в процеса, че ищецът Ю.Д. е претърпял пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своя брат, които следва да бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД.