Решение № 229 от 02.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Варна, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Т. при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Т. Търговско дело № 20243100900595 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д. № 59582024г. по описа на Окръжен съд Варна е образувано по молба на Р. М. М. с ЕГН **********, с адрес *****, чрез пълномощник адв. А. Р. АК Варна, с която срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, представлявано от управителя Р.

И.а М.-Т., е предявен иск с правно основание чл.439 във чл.124, ал.1 от ГПК с искане да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумите, присъдени с изпълнителен лист от 29.05.2014г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1946/24.03.2014г. по ч.гр.дело № 3568/2014г. на ВРС, за събиране на които е образувано изпълнително дело № 20197180400266 на ЧСИ С. Д., peг. № 718 на КЧСИ, както следва: сумата от 72 175,12 лева, представляваща главница по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот No НL24929 от 30.08.2007 г., допълнителните споразумения към него и Договор за встъпване в дълг от 31.05.2010 г. ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението и сумата от 65 668.37 лева, представляваща законна лихва върху главницата начислена за периода от 27.04.2016 г. - 09.10.2024 г., тъй като е погасено по давност правото на принудително изпълнение на процесното вземане, което на дата 11.12.2020 г. е придобито от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 на основание договор за цесия от „КОЛЕКТ БГ“ АД с ЕИК 203693558, в качеството му на цесионер и произтичащо от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот No НL24929 от 30.08.2007г.

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 29.05.2014 г., издаден въз основа на Заповед No 1946/24.03.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 3568/2014 г. на ВРС Р. М. М. с ЕГН ********** и 1

М. М. Я. с ЕГН ********** са осъдени солидарно да заплатят на „Юробанк България" АД ЕИК 000694749 сумите: 46 216.51 евро, главница по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот No НL24929 от 30.08.2007 г., допълнителните споразумения към него и Договор за встъпване в дълг от 31.05.2010 г.; 4238.95 евро, договорна лихва за периода от 10.05.2013 г. до 17.03.2014 г.; 300.46 евро договорни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 2959.38 лв. разноски по делото, представляващи общо 3 716.64 лв., от които: 1 985.40 лева, платена държавна такса и 1 731.24 лева с ДДС, платен адвокатски хонорар.

За събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 20147180400742 на ЧСИ С. К. Д., peг. № 718 при КЧСИ. Вследствие на предприети изпълнителни действия е събрана сумата от 50 181 лв. През месец април 2016 година изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемция. Взискателят „Юробанк България“ АД е изтеглил изпълнителния лист и е образувал ново изп. дело № 20197180400266 по описа на ЧСИ С. К.Д.. По изп. дело е наложен запор на сметките на ищеца в „Алианц банк България" АД, „Юробанк България" АД, наложен бил запор и в КАТ на притежавани от ищеца МПС – л. а. Мицибуши Каризма с per. № **, както и на л. а. Опел Астра с per. № ****.

Твърди се в исковата молба, че след налагането на посочените запори на 30.07.2019г. взискателят „Юробанк България" АД не е поискал предприемането на други изпълнителни действия в срок от две години.

Поддържа се, че по отношение на процесните вземания е изтекла предвидената в закона давност. Конкретно се сочи, че от 30.07.2019 г., датата на последното валидно изпълнително действие е започнала да тече погасителната давност, като се твърди, че същата не е прекъсвана, а единствено спирана за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., на осн. чл. 3 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. във вр. с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. В този смисъл ищецът счита, че погасителната давност е настъпила на 08.10.2024 г.

Настоява се уважение на исковете и за присъждане на съдебноделоводни разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД депозира писмен отговор.

На първо място се твърди, че искът се явява частично недопустим поради липса на правен интерес от неговото водене, като сочи, че с договора за цесия от 11.12.2020г., сключен между „Колект БГ" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, от процесното вземане е цедирана главница в размер на 48 990.24 лева.

Счита, че за ищеца липсва правен интерес за установяване на недължимостта на главницата над сумата от 48 990.24 лв., която е погасена чрез плащане.

Счита, че за ищеца липсва правен интерес за установяване недължимостта на начислената законна лихва върху платената главница, съгласно чл. 119 ЗЗД.

Сочи се, че в хода изп. дело № 742/2014 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д., по което е приложен процесния изпълнителен лист, към взискателя „Юробанк България" АД са разпределени суми в общ размер на 50 181,00 лв., поради което същото е редуцирано на осн. чл. 76 ЗЗД, като освен разноските и 2 лихвите е погасена и част от главницата.

По основателността на иска безусловно се признава, че към датата на подаване на иска е настъпила петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено правото на принудително събиране на процесното вземане по отношение на ищеца, който е един от длъжниците, съгласно изпълнителния лист.

По отношение на съдебно-деловодните разноски се настоява, че следва да останат за ищеца, предвид това, че дружество не е дало повод за делото.

Позовава се на съдебна практика.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК във вр.чл.124, ал.1 от ГПК.

В хипотезата, когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 от ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.

По допустимостта:

Ответникът счита, че искът се явява частично недопустим поради липса на правен интерес от неговото водене, като сочи, че с договора за цесия от 11.12.2020г., сключен между „Колект БГ" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, от процесното вземане е цедирана главница в размер на 48 990.24 лева. Счита, че за ищеца липсва правен интерес за установяване на недължимостта на главницата над сумата от 48 990.24 лв., която е погасена чрез плащане. Счита, че за ищеца липсва правен интерес за установяване недължимостта на начислената законна лихва върху платената главница, съгласно чл. 119 ЗЗД.

На първо място, принципно предявеният иск е допустим с оглед твърденията на ищеца за недължимост на претендирана от ответника сума по причина настъпила след приключване на съдебното дирене за установяване на притезанието, което се изпълнява. Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл.

439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика съобразно която, докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез която се погасява самото изпълнително основание, длъжникът всякога има признат от закона правен интерес да го оспори с отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК (така определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., определение № 113 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 577/2009 г., II т. о., решение на ОСГК на ВС № 101/1972 г. по гр. д. № 95/1972 г. Определение № 318/ 09.07.2019г., постановено по ч. гр. д. № 2108/ 2019 г., IV г. о., Решение № 60282/19.01.2022г. по гр. д. № 903/ 2021г. на III г. о. и др.).

В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на 3 отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липсата (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил слез издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица – прекратяване на изпълнителния процес. Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение.

Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. А целта на погасителната давност е своевременно упражняване на субективните граждански права и на кредитора чрез нея се отнема възможността да се иска принудително осъществяване на своето право.

В конкретния случай ответникът твърди недопустимост като сочи, че не е титуляр на цялото вземане, предмет на исковата претенция тъй като с договора за цесия му било прехвърлено вземане за главница в размер на 48 990.24 лева. Установяването размера на вземането, предмет на исковата претенция предполага събиране на доказателства по предвидения в закона ред в хода на съдебното дирене, поради което твърдението не се поставя на разглеждане при преценката за допустимост на иска.

По основателността:

Съобразно правилото на чл.154 от ГПК, доказателствената тежест се разпределя като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици. В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист, е да установи при условията на пълно и главно доказване претендиране от страна на ответника на процесните суми, предмет на изп. дело № 20197180400266, както и осъществяването на новонастъпили правопогасяващи факти и обстоятелства, след приключване на съдебното производство, предмет на изпълнението, даващи основание последното да се оспорва поради настъпването на твърдените от ищеца обстоятелства. Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност и съответните действия по събиране на процесното задължение.

Не се спори по делото, а, видно и от приобщените по настоящото дело изп. дела № 201471804000742, преобразувано в изп.дело 20197180400266 на ЧСИ С. К.-Д. с рег. № 7188 на КЧСИ, е, че въз основа на заявление от „Юробанк България“ АД ЕИК 000694749 по ч.гр.д. № 3568/2014г. по описа на ВРС е издадена е издадена Заповед № 1946 от 24.03.2014г., по силата на която ищецът Р. М. М. с ЕГН **********, заедно с М. М. Я. с ЕГН **********, в качеството на кредитополучатели от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот N o НL24929 от 30.08.2007г., са осъдени да заплатят солидарно на кредитора сумите от 46 216.51 евро – главница, 4 238.95 евро договорна лихва да периода от 10.05.2013г. до 17.03.2014г., 300.46 евро такси за периода 12.10.2012г. до 17.03.2014г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от 19.03.2014г. до окончателното плащане на задължението и съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ГПК.

Въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Юробанк 4

България“ АД по ч.гр.д. № 3568 по описа на ВРС за 2013 г., е образувано изп. дело № 201471804000742, преобразувано в изп.д. № 20197180400266 на ЧСИ С. Д., peг. № 718 на КЧСИ.