Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 22.01.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 762/2023
Вид
Решение № 30
Подписан
22.01.2026
В сила
22.01.2026
Състав
Валери Владимиров Събев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 330 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 330, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 47, ал. 3 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 49 · Семеен кодекс
  • чл. 50 · Семеен кодекс
  • чл. 51 · Семеен кодекс
  • чл. 51, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 51, ал. 2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Несебър, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20232150100762 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 330 ГПК.

Производството е образувано по подадена от Д. *** М. срещу Д. Т. М. искова молба, с която е предявен иск за развод по чл. 49 от СК. С оглед постигнато между страните споразумение по смисъла на чл. 50 от СК, с протоколно определение по протокол рег. № 27 от 16.01.2026г., постановено по делото, на основание чл. 321, ал. 5 от СК е преминато към производство по развод по взаимно съгласие по чл. 50 и сл. от СК. В съдебно заседание страните лично и чрез процесуалните си представители поддържат молбата за развод по взаимно съгласие и представеното споразумение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложено по делото удостоверение за сключен граждански брак (на л. 5 от делото), издадено от община Сандански, молителите сключили граждански брак на 11.01.2014г., за което е бил съставен акт за граждански брак № ***/11.01.2014г. От брака си съпрузите имат родено малолетно дете – *** М., родена на ***г. (удостоверение за раждане на л. 6 от делото).

Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С оглед заявеното от съпрузите в молбата и в съдебно заседание, следва да се направи извод, че между тях е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва в настоящото производство. Представеното по делото споразумение урежда всички въпроси, свързани с възникналото между страните брачно отношение, намерили отражение в разпоредбата на чл. 51, ал.

1 СК. Със споразумението се уреждат и имуществени отношения между страните, като няма пречка същото да бъде утвърдено и в тази му част (арг. от чл. 51, ал. 1, изр. 2 от СК). При 1 извършена преценка по чл. 51, ал. 2 СК, вкл. след запознаване с изготвените по делото социални доклади, съдебният състав достигна до извод, че със споразумението са защитени в пълнота интересите на малолетното дете.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК вр. чл. 50 и чл. 51 СК бракът между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение - утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК молителите следва да доплатят по равно по сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер на по още 3,83 евро (левова равностойност на дължими от всеки по още 7,50 лв., изчислена съгласно чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България).

В случая не следва да се заплаща държавна такса по смисъла на чл. 7, т. 1 от Тарифата, тъй като видно от споразумението с него не се формират дялове на съпрузите, а е постигнато съгласие, че посоченият апартамент е бил придобит изцяло с лични средства от Д. М. – т.е. е нейна лична собственост, не е възникнала СИО, респ. не се ликвидират имуществени отношения, свързани с брака и не е възникнало задължение за плащане на такса по чл. 7, т. 1 от Тарифата (на същото основание не възниква и задължение за приложението на чл. 47, ал. 3 ЗМДТ).

На основание чл. 7, т. 2 от Тарифата Д. М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Несебър сумата от 144 евро – държавна такса в размер на 2 на сто върху тригодишните падежи на уговорената издръжка за малолетното дете.

Така мотивиран и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 СК сключения между Д. Р. М., ЕГН **********, и Д. Т.

М., ЕГН **********, на 11.01.2014г. в гр. Сандански граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № ***/11.01.2014г.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д. Р. М., ЕГН **********, и Д. Т. М., ЕГН **********, споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:

Родителските права относно роденото от брака дете *** М., ЕГН **********, се предоставят за упражняване на майката Д. Р. М..

Ненавършилото осемнадесет години дете *** М. ще живее заедно с майка си Д. Р. М. на адрес: ***;

Определя се следният режим на лични отношения на детето *** М., ЕГН **********, с бащата Д. Т. М., ЕГН **********, който режим е съобразен с обстоятелството, че бащата има установено постоянно местоживеене на територията на Кралство Испания:

Бащата Д. Т. М., ЕГН **********, има право да взема детето при себе от адреса му на местоживеене през половината от времето на зимната и пролетната ваканция, като ще може да прекарва времето с детето на територията на Република България или в Кралство Испания, както и през лятната ваканция за 2 (два) месеца - от 15 юни до 15 август, като в този период от време се включва и възможността детето да осъществява лични отношения с бабата и дядото по бащина линия,

През настоящата 2026 година детето ще празнува Коледно - новогодишните празници с 2 баща си от 24 декември до 28 декември и при майката - от 29 декември до 02 януари. През следващата календарна година редът се разменя, като се запазва същият принцип на разпределение.

По време на предстоящите Великденски празници (2026 година) детето прекарва Разпети петък и Велика събота при майката, а Великден (неделя) и Светли понеделник - при бащата. През следващата календарна година редът се разменя, като се запазва същият принцип на разпределение.

Разходите за пътуване на детето от България до Испания и обратно се поемат от бащата.

Когато бащата пребивава на територията на Република България през учебната година на детето, той има право да прекара поне един уикенд с *** от петък 18,00 часа до неделя 18,00 часа, през което време има право да взема детето при себе си.

При промяна на постоянния или настоящ адрес или местопребиваването на детето *** М., майката се задължава да уведоми бащата в 5 (пет) дневен срок от настъпване на промяната;

Бащата Д. Т. М. се задължава да плаща, чрез майката Д. Р. М., до 15 (петнадесето) число на месеца, за който се дължи, издръжка за детето *** М. в размер на 200 (двеста) евро месечно, считано от 01.01.2026г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на изменение на обстоятелствата.

Бащата Д. Т. М. се задължава да заплаща и половината от разходите за училищни екскурзии, на които детето ще пътува, като майката Д. Р. М. се задължава да представи на бащата документи, удостоверяващи стойността на съответната екскурзия.

Д. Р. М. и Д. Т. М. нямат претенции за издръжка един към друг.

Семейното жилище на съпрузите представлява апартамент, който същите са ползвали под наем в Кралство Испания, поради което същото е извън юрисдикцията на българския съд.

Страните заявяват, че по време на брака си нямат общи придобити спестявания във влогове и депозити в банкови и други финансови институции в страната и нямат претенции в тази насока един спрямо друг. Ако някой от съпрузите е теглил кредит по време на брака и той не е погасен до този момент, всеки от тях поема обслужването на кредитите така, както те са получени - по съответното име.

Придобитият по време на брака на името на съпругата Д. Р. М. недвижим имот, находящ се в ***, представляващ жилище – апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес в *** – запад, ***, с площ от 39,06 кв. м. и прилежащи 4,70 кв. м. идеални части от общите части на сградата, състоящ се от дневна с кухненски бокс, коридор, баня – WC и тераса, при граници: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори – на същия етаж: *** и ***, *** и ***., под обекта – няма, над обекта – ***, остава в собственост на съпругата Д. Р. М., като придобит изцяло с нейни лични средства.

След прекратяване на брака Д. Р. М. ще носи предбрачното си фамилно име – Р. и в бъдеще ще се именова Д. Р. Р..

Разноските по делото се поемат от всеки от страните поравно.

С това споразумение страните по настоящето дело уреждат напълно всички свои имуществени и неимуществени взаимоотношения и заявяват, че в бъдеще няма и не могат да имат каквито и да било спорове и претенции един спрямо друг.

ОСЪЖДА Д. Т. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на Районен съд - Несебър 3 държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 3,83 евро, а на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс – сумата от 144 евро – държавна такса върху размера на уговорената издръжка за малолетното дете.

ОСЪЖДА Д. Р. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на Районен съд - Несебър държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 3,83 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4