Протокол № 37 от 22.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 37 гр. Пазарджик, 22.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500835 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За жалбоподателя Община-Велинград ред.пр. не се явява представител.

От процесуалния представител адв. П. Г. е постъпило писмено становище, с което моли да се даде ход на делото без участието на представител на Община-Велинград. Взето е становище по жалбата. Представя списък на разноски с доказателства за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно.

Не се явява ответника по въззивната жалба Г. Б. ред.пр. За него се явява адв. С. С. надлежно упълномощен да го представлява. Представя пълномощно и договор за правна защита.

Адв. С.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Велинградски районен съд №162 от 24.04.2024г. постановено по гр.д.№20245210100073 по описа на същия съд за 2024г., Е 1

ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35 дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 6 515,66 лв./шест хиляди петстотин и петнадесет лева и 66 ст./- дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 780/2014 г. по описа на Районен съд Велинград, определено с Решение № 333/02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 18/02.08.2023 год., ведно със законната лихва за периода от 22.12.2023 год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 700 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 22.12.2023 г. по ч. гр. д. 1339/2023г. по описа на Районен съдВелинград.

Със същото решение е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х.

Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 разноски за държавна такса в размер на 130,31 /сто и тридесет лева и 31 ст./ по гр. д. 73/2024г. на РС Велинград.

ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. С. С.АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. №73/2024г. на РС Велинград, в размер на 600 лв. с ДДС /шестстотин лева с ДДС/.

ОСЪДЕН Е , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр.

Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН:

********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на 130,31 лв. /сто и тридесет лева и 31 ст ./ по ч. гр. д.

№1339/2023г. на РС-Велинград.

ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община Велинград, ЕИК-000351580, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. С. С.2 АК П. с личен номер 1800087740, с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д.№1339/2023г. на РС Велинград, в размер на 180 с ДДС /сто и осемдесет лева с ДДС/.

С определение №535 от 24.06.2024г . постановено от същия съд и по същото дело, е оставена без уважение молба вх. № 4138 от 07.06.2024 г., от адв. С. И. С., в качеството му на пълномощник на Г. Х. Б., с която се иска от съда да измени Решение № 162/24.04.2024 г. по гр. дело № 73/2024 г., по описа Районен съд Велинград, в частта за разноските.

Решението се обжалва изцяло от ответника Община Велинград в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№3693 от 22.05.2024г. чрез пълномощника си адв. С. като неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства и необосновано.

Съдът изградил неправилно фактическо положение, довело до неправилен краен извод за доказаност на исковата претенция. Твърди се, че претенцията не е доказана по основание и по размер. Поддържа, че съдът не е взел възраженията на Общината, която приема че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действие и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община Велинград. Признава, че трудът на адвоката е висококвалифициран, и за него се дължи възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ, само за извършена дейност и/или постигнат резултат, които са в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси. Признава се, че ищецът е упълномощен да представлява и защитава Община Велинград по ч.гр.д.

№780/2014г. като осъществява процесуално представителство по предявените срещу него издадена заповед за незабавно изпълнение. Цитира чл.24 ал.1 т.2 от ЗА сочещ какво включва упражняването на адвокатската професия. Акцентира ,че липсата на конкретно договорено възнаграждение за положен труд не опорочава договора за поръчка, нито препятства определянето му при нормативно установени параметри за това по НМРАВ от 2004г. и при съобразяване и на факта ,че адвокат Б. е регистрира по ЗДДС предвиждащо увеличаване на дължимото възнаграждение с дължимия ДДС.

Счита, че падежът на дължимото адвокатско възнаграждение , когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат.

3

Ищецът не доказал валидно възникнало облигационно правоотношение, надлежно изпълнение на работата съобразно поръчката на възложителя, в качествено, количествено и времево отношение, поради което моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли исковата претенция изцяло с присъждане на разноски за производствата. Няма направени доказателствени искания.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна- ищеца Г. Х.

Б. чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-П.. Моли жалбата да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение на РС-Велинград Повтарят се фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба и поддържани в производството пред първата инстанция. Повтарят се правните и фактически действия предприети от ищеца по повод учредената му представителна власт от ответната Община извършени по ч.гр.д.№780/2014г. на РС-Велинградискане за обезсилване на издадената ЗНИ, молба за отстраняване на нередовности, обжалване на разпореждането на заповедния съд оставил без разглеждане на молбата за обезсилване на ЗНИ и изпълнителния лист, като след отмяната му от въззивната инстанция и последвалото отхвърляне по същество на молбата за обезсилване, е била подадена и частна жалба против постановеното отхвърлително определение, обжалване на разпореждането на заповедния съд за връщане на частната жалба срещу отхвърлителното определение, оттеглянето на частната жалба срещу разпореждането от Кмета на Община Велинград след постигнато споразумение със заявителя в заповедното производство. Коментирано е и решението на Адв.Съвет -П. за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 6515,66лв с ДДС за извършените от ищеца правни действия по процесното ч.гр.д., по реда на чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата, значението на този акт за установяване и присъждане на адвокатското възнаграждение по съдебен ред, началния момент на погасителната давност съгласно чл.114 от ЗЗД, като счита, че в случая същата не е изтекла. Цитира се и съдебна практика. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски за въззивното производство.

Няма направени доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция.

Обжалвано е от ищеца в производството пред първата инстанция Г. Б.

4 чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-П. с частна жалба с вх.№5212 от 22.07.2027г. определение № 535/24.06.2024 г. , постановено по гр. д. № 73/2024 год. на Районен съд Велинград, с което съдът е оставил без уважение молба на ищеца с вх.№4138 от 07.06.2024г., с която се иска да се измени решение №162 от 24.04.2024 г. по гр. д. №73/2024 год. на Районен съд Велинград в частта за разноските, с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважена подадената молба по чл. 248 ГПК. Излага съображения в посока, че постановеното съдебно решение съдът е осъдил ответника Община Велинград да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. С. С. адвокатско възнаграждение за защита по гражданското дело в размер на 600.00 лв. с ДДС. И адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д.№1339/2023год. на Районен съд Велинград в размер на 180.00 лв. с ДДС. Счита, че определението в частта за разноските за неправилно и моли на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК да се отмени постановеното определение, като се съобрази, че решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С438/22 г. , на което се е позовал съда при определяне на разноските, намира приложение единствено и само в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и касае разноските за адвокатско възнаграждение, които загубилата страна по делото следва да заплати; че в съдебното производство няма възражение за определянето им под минималния размер по Наредбата, поради което счита, че като съдът ги е определил в значително по-нисък от претендирания минимален такъв по Наредба №1/2004 год., е постановил едно неправилно решение. Счита още, че няма основание да се приеме, че решение от 25.01.2024г, по дело С-4З8/22г. на СЕС по отправеното от СРС преюдициално запитване позволява неприлагане на НМРАВ. В тази връзка решението на СЕС всъщност възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл.З6, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК, в чл.1 от НМРАВ са приети в изпълнение и насочени към постигане на легитимна цел и дали произтичащите от тях последици, ограничаващи конкуренцията, са присъщи на преследването на тази цел.

Според частния жалбоподател легитимната цел на посочените разпоредби, забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по нисък от минималния размер по Наредбата, създава гаранции , наред с предвидените в ЗА професионални правила, за осигуряване 5 на високо равнище на качеството на адвокатската услуга, включително чрез предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието. Допълва, че при съобразяване на разрешението, изведено с решение от 25.01.2024г. по дело С-4З8/22г. на СЕС, не следва да се извършват произволни- под пазарните нива, намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен ефект на целения с чл. 101 ДФЕС, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция, и ще е налице основание за образуване на наказателна процедура срещу България. На следващо място съдът следвало да приложи по аналогия разрешението, изведено с решение от 28.06.2016г. по дело C-57/15 на СЕС относно разумността на разноските за адвокатско възнаграждение, като следва се вземат предвид специфичните особености на делото- предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защита на съответното право, относно пропорционалността на тези разноски, както и че следва да се вземе предвид и решение от 07.04.2022г. по дело С-З85/20 на СЕС относно разумността на разноските, включително адвокатско възнаграждение, в светлината на италианското национално законодателство в съдебно производство за установяване на неравноправни клаузи и решение от 5.12.2006г. по съединени дела С-94/04 и С-202/04, в което се приема, че националният съд трябва да провери дали има корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните адвокатски услуги с цел защита на потребителите и за качествено правосъдие. Счита, че следва да се подложи на преценка разумният характер на разноските за адвокатско възнаграждение, съобразно изведените от практиката на СЕС критерии - предмет на спора, цената на иска или труда. Коментират се подробно правните и фактически действия извършени от пълномощника на ищеца Г. Б., адв.С. по висящото гражданско дело с предявен иск по чл.422 от ГПК и във връзка с подаденото заявление по чл.410 от ГПК до заповедния съд, обсъждането на приложената по делата документация, подаването на ИМ след постъпило от длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение, следене на развитието на процеса, фактическата и правна сложност на спора и множеството писмени доказателства приложени по делото, явяването в откритите съдебни заседания по делото, представил е списък с разноски и други. Счита, че предвид на изложеното, исковият съд следва да изследва положения от адвоката труд, 6 часовете реално положен труд по изготвяне на заявление по чл. 410 ГПК, изготвяне на искова молба по чл. 422 от ГПК, подготовката и явяването в открито съдебно заседание, спазването на процесуалните срокове с оглед защитата на ищеца, усилията за проучване на релевантната развиваща се практика на ВКС и СЕС, да съобрази пропорционалността на адвокатското възнаграждение-да бъдат покрити значителни и подходящи части от разноските на адвоката и по-конкретно положения от адвоката труд, който включва не само правните и фактически действия в производството, но и административно-техническата дейност за организиране на делото, за която адвокатът е подпомогнат от административен персонал. Излага се и аргумент , че макар постановеното Решение на СЕС според което разпоредбите на Наредба №1/2004 год. на Висшия адвокатски съвет за размерите на минималните адвокатски възнаграждения да не са задължителни, същите представляват ориентир, който съдът следва да съобрази при определяне на възнаграждението за разноски за положения от адвоката труд в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Акцентира, че определените от съда на адвоката възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата не означават, че същият ги получава като чиста сума /доход/. Доколкото върху присъденото възнаграждение се отчислява ДДС в размер на 20 %, също така адвокатът дължи плащане на осигурителни вноски в размер на 33 % и данък общ доход в размер на 10 %, като адвокатът покрива и разходи във връзка с поддържане на адвокатската му кантора-обучение, квалификация, наем, софтуер, консумативи, ксерокс, хартия, средства за транспорт, такси към Адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет и други, евентуално заплащане на възнаграждения на персонал и други. И че след покриване на всички тези разходи за положения от адвоката труд оставала чиста сума, която е приблизително 40 % от присъденото общо възнаграждение.