Решение № 384 от 14.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20241100900328 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25, ал. 4 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.

Образувано е по жалба на А. И. С. срещу Отказ № 20240201221433/05.02.2024 г., постановен от длъжностно лице при ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията, по заявление образец А4 с вх. № 20240201221433 г., с което е направено искане за вписване заличаването на жалбоподателя като управител на „С и К 2012“ООД. В жалбата се излагат доводи, че съобразно предвиденото му право в нормата на чл. 141, ал. 5 ТЗ за напускане на дружеството въз основа на едностранно волеизявление от управителя, жалбоподателят е отправил такова, изпратено за връчване чрез ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ. Оспорва като неправилни мотивите в отказа на длъжностното лице по регистрацията, че при връчване на писмено уведомление от управител до дружеството с искане за заличаването му от търговския регистър не могат да намерят приложение по аналогия правилата за връчване на книжа по ГПК, както и в този смисъл било необходимо реалното получаване на уведомлението от дружеството с цел предприемане на съответните действия. От своя страна жалбоподателят излага доводи за осъществена редовна процедура по връчването на уведомлението до дружеството, в приложение разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, за което е бил съставен нарочен констативен протокол от ЧСИ. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от Агенция по вписвания в срока за това, в който оспорва основателността на жалбата по подробно изложени съображения. В тази връзка поддържа вече изложеното в мотивите на атакувания отказ, който моли да бъде потвърден. Претендира разноски за производството в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложената преписка, до ТРРЮЛНЦ при АВ е било отправено искане със заявление за вписване на обстоятелствата, за което е бил постановен атакуваният отказ, като към заявлението са приложени: документ за внесена държавна такса; декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; уведомление от А. И. С. до „С и К 2012“ЕООД 1 чрез ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ със съдържащо се в него волеизявление да бъде освободен и заличен от търговския регистър в качеството на управител на дружеството; разписка за връчване на придружително писмо по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ с изх. № 39171/29.11.2023 г. със съдържащо се отбелязване, че при посещение на адреса на 30.11.2023 г. е направена констатация за липса на фирмени табели и служители на дружеството; уведомление до „С и К 2012“ЕООД от 30.11.2023 г. за явяване в кантората на ЧСИ за получаване на книжата, в което е вписано връчването му чрез залепване на входната врата; констативен протокол от 15.12.2023 г. на ЧСИ П. относно извършените действия по връчване на уведомлението на напускащия управител, като е отразено възприетото редовно връчване по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на 15.12.2023 г.

Жалбата е депозирана в установения за това 7-дневен срок от уведомяването на заявителя за постановения отказ, като изхожда от надлежно легитимиран за това правен субект и в този смисъл се явява процесуално допустима.

Видно от приложения Отказ № 20240201221433/05.02.2024 г. на АВ, в мотивите на същия се сочи, че от приложените към заявлението документи не се установява уведомлението от А. И. С. да е получено от дружеството, доколкото в констативния протокол на ЧСИ е отразено връчването му реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Прието е, че търговският закон е специален по отношение на ГПК, като в разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ изрично е предвидено реално получаване на уведомлението от дружеството.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

При разглеждане на заявлението длъжностното лице по регистрацията дължи формална проверка дали са спазени законоустановените изисквания за приемане на подлежащото на вписване обстоятелство, която се извършва въз основа на представените документи за надлежно взето решение за това от компетентния орган на дружеството, както и спазване на останалите изисквания според приложимия материален закон за възникването му. Освен това, длъжностното лице по регистрацията следва да провери дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване, както и дали заявлението изхожда от оправомощен за това правен субект.

Съгласно чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ съществуването на заявеното за вписване обстоятелство се установява от приложените документи, които следва да бъдат в съответствие с изискванията на закона.

Необходимо е уведомяване на дружеството относно волята на управителя да бъде заличен като такъв, съгласно чл. 141, ал. 5 ТЗ.

От приложените към заявлението документи се установява обективирано в писмена форма уведомление до дружеството от А. И. С. в качеството му на управител за заличаването му като такъв. Връчването на уведомлението е било извършено по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ. Видно от приложената разписка удостоверяваща връчването, съобщението до дружеството е било връчено чрез залепване на уведомление на адреса му на управление, като е удостоверено, че при посещение „на адреса няма табели, пощенска кутия и служители“.

Връчване на съобщения на юридически лица е уредено в нормата на чл. 50 ГПК, като в ал. 1 е предвидено, че същото следва да бъде извършено на адреса му на управление, вписан в ТРРЮЛНЦ. Безспорно е, че разпоредбата в този смисъл е била спазена, като съдът намира, че се установява да са били налице предпоставките за връчването на съобщението чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. В този смисъл, не са събрани данни дружеството да не се помещава на адреса или да е сменило адреса си на управление, като същевременно е удостоверено от 2 връчителя, че не се установява да са налице отличителни знаци – табели с надписи на фирмата, както и служители от офиса на дружеството, поради което в този случай приложима е хипотезата за уведомяване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Спрямо юридическите лица неприложими са изискванията в процесуалната норма за неколкократно посещение на адреса, доколкото не се предполага същият да е домашен такъв и евентуално отсъствието на живущите в съответния ден и час и необходимостта от повторното му посещение в опит за връчване. Такова изискване не е предвидено в разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, в която е уредено връчването по този ред на юридическите лица. При посещението си служителят е удостоверил, че на адреса не е намерена канцелария на дружеството или служители, на които да бъде извършено връчването, което е достатъчно за възникване на предпоставките за връчване чрез залепване на уведомление. Същото е залепено на входната врата, доколкото не е открита пощенска кутия, фирмени знаци на конкретния адрес, което съдебният състав намира за надлежно.

В тази връзка неправилни намира изложените от длъжностното лице по регистрацията мотиви, че уведомяването по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ следва да бъде извършено чрез достигането до знанието на юридическото лице. При неосигурена възможност за това чрез канцелария на адреса и служители, чрез които такова съобщаване би могло да бъде осигурено, следва да бъдат приложени правилата за връчване на юридически лице по ГПК, предвидени съответно в чл. 50, ал. 2 и ал. 4 ГПК. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, в които е предвидено, че са допустими всички способи за връчване на уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ, като в това число по пощата, чрез ЧСИ или нотариална покана, като единственото ограничение е връчването да не бъде извършено чрез напускащия управител.

Връчването чрез ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ става при прилагане на общите правила по ГПК.

При това положение, настоящият съдебен състав приема връчването за редовно, поради което счита уведомлението за заличаване на управителя за достигнало до дружеството адресат, поради което са възникнали и свързаните с него правни последици. Налице са елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ за заличаване на управителя по негово искане, а именно отправено уведомление за това до дружеството, след което възниква легитимацията на същото да поиска вписване на това обстоятелство, а ако то не стори това в едномесечен срок, активно легитимиран се явява управителят.

Относно разноските: На жалбоподателя не се дължат разноски, с оглед характера на производството на охранително такова и установеното правило в нормата на чл. 541 ГПК, съобразно текста на която разноските са за сметка на молителя, независимо от изхода на производството, която настоящият съдебен състав намира за приложима, въпреки измененията с чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г. /.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ОТКАЗ рег. № 20240201221433/05.02.2024 г., постановен от длъжностно 3 лице при ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията, по заявление образец А4 с вх. № 20240201221433, с което е направено искане за вписване заличаването на жалбоподателя като управител на „С и К 2012“ООД.

ВРЪЩА преписката на АВ със задължение за обявяване на обстоятелствата по Заявление вх. № А4 с вх. № 20240201221433.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4