Определение № 35809 от 01.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35809 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110103336 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 38485/06.02.2026 г., уточнена с молба вх. № 129433/23.04.2026 г., на Н. Ц. Т. срещу ******, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за кредит № 132561 от 25.06.2025 г., сключен между страните, поради противоречието му със закона, под евентуалност на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК- поради заобикаляне на закона, като в условията на евентуалност са предявени и установителни искове по чл. 26. ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави на отделни клаузи от договора за кредит – клаузата по чл. 16, ал. 6 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение от кредитополучателя в размер на 1100.00 лева, както и клаузата по т. 3 от раздел „Условия на заема“ към договора, предвиждаща заплащане на еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 682.32 лева и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка в размер на 178.32 лева, вкл. и като неравноправни.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за кредит № 132561 от 25.06.2025 г., въз основа на който на ищеца била предоставена в заем сума в общ размер от 1000 лева, със задължение да я върне съгласно условията по договора. Сочи се, че в договора било предвидено задължение на заемателя да предостави обезпечение - трето лице поръчител, което следва да отговаря на определени критерии, в седемдневен срок от сключване на договора, в противен случай дължи на заемодателя неустойка в размер на 1100.00 лева, както и било предвидено и задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 178.32 лева и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 682.32 лева. Поддържа се, че договорът е нищожен, доколкото било нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, тъй като в ГПР не били включени всички разходи, които ще извърши кредитополучателят и които са свързани със задълженията по кредита, което води до неяснота относно включените в него 1 компоненти. Релевира се съображение, че в нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. второ от ЗЗД, тъй като ако таксата за експресно разглеждане, такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение и неустойката бяха включени в ГПР, стойността на процента по договора щеше да надвиши в пъти максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. Навежда се и довод, че неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка, която надвишавала заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка по чл. 16, ал. 6 от договора е нищожна. Излага се и съображение, че неустойката е за неизпълнение на задължение, което не било свързано с претърпени от кредитора вреди, както и уговорена неустойката излизала извън присъщите й функции и се целяло единствено неоснователно обогатяване. Счита се, че договорът за кредит е нищожен и поради това, че в посочения ГПР не е била включена като разход неустойката за непредставяне на обезпечение, както и таксата за експресно разглеждане и таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, които е следвало да бъдат взети предвид при изчисляването на ГПР като разход по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поддържа, че в договора не е посочен действителният ГПР с включване на всички елементи при формирането му, а така формулираните клаузи относно дължимостта на таксата за експресно разглеждане, такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение и неустойката, които били прекомерни по размер, водели до пълна нищожност на процесния договор. Освен това посочените такси водят до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга и тези такси представляват скрит разход по договора за кредит, като привидно са уговорени като такси преди отпускане и усвояване на кредита, а с тях се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли исковете да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В исковата молба се прави искане по чл.190 ГПК, както и искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Не са представени писмени доказателства.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ******.

Оспорва се ответникът да е страна по посочения договор за кредит, като в условията на евентуалност спрямо изложения довод за липса на облигационно правоотношение между страните се оспорва процесният договор за заем да е нищожен на посочените основания.

Поддържа се, че в ГПР са посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на годишния процент на разходите, както и ГПР е изчислен по формула съгласно Приложение № 1, като единственият разход е посоченият в договора годишен лихвен процент и в договора се съдържа посочване на всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на годишния процент на разходите. Излага се и довод, че размерът на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задълженията на заемателя не следва да се включва в ГПР и не може да се приравнява на възнаградителна лихва, тъй като по смисъла на уговореното между страните неустойката няма такава функция, както и неустойката за непредоставяне на обезпечение не съставлява разход, който следва да се включва в размера на ГПР. Сочи, че самата неустойка не следва да се включва в 2 размера на ГПР, тъй като тя не е дължима към момента на сключване на договора, а и освен това тя съставлявала обезщетение за неизпълнение на договорно задължение и на основание чл. 19, ал. 3 ЗПК не съставлява разход, който да се включва в ГПР. Излага съображения, че оспорените от ищеца клаузи за начисляване на неустойка и за заплащане на такси, са действителни, не противоречат на добрите нрави, не заобикалят закона и не съставляват неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба не са релевирани доказателствени искания, като не са представени и писмени доказателства.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за кредит № 132561 от 25.06.2025 г., сключен между страните, поради противоречието му със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК- поради заобикаляне на закона, като в условията на евентуалност са предявени и установителни искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави на отделни клаузи от договора за кредит – клаузата по чл. 16, ал. 6 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение от кредитополучателя в размер на 1100.00 лева, както и клаузата по т. 3 от раздел „Условия на заема“ към договора, предвиждаща заплащане на еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 682.32 лева и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка в размер на 178.32 лева, вкл. и като неравноправни.

2. Няма факти и обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказване.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждащи заплащане на неустойка, на такса за разглеждане и оценка на заявката за отпускане на кредит, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже валидността на договора и на оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за кредитодателя.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен Договор за кредит № 132561 от 25.06.2025 г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи, предвиждаща 3 задължение за заплащане на неустойка и на такса за разглеждане и оценка на заявката за отпускане на кредит, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно: че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му, не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.

4. По доказателствените искания на страните:

Основателно е искането на ищеца за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на поставения в исковата молба въпрос, който е преформулиран от съда, по следния начин:

Какви разходи са включени при формирането на посочения в процесния договор за потребителски кредит годишен процент на разходите, както и дали в размера на последния са включени възнаградителна лихва, неустойка в размер на 1100 лева, еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 682.32 лева и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка в размер на 178.32 лева (заедно и поотделно за всеки от посочените компоненти), в случай че същите не са били включени в размера на ГПР? Какъв би бил размерът на ГПР, в случай че в него се включат посочените неустойка и такси?

Вещото лице следва да отговори и на следните служебно поставени от съда допълнителни въпроси:

1) След извършване на непосредствена справка на място в счетоводството на ответника, вещото лице да посочи дали в счетоводната система е отразен като сключен процесният договор за кредит № 132561 от 25.06.2025 г., респ. при какви параметри е отразен като сключен (в т.ч. главница, ГЛП, ГПР, уговорени неустойки и такси и др.);

2) Дали и кога главницата по договора за кредит е усвоена от ищеца; има ли постъпвали и на кои дати плащания от ищеца по договора и как са били разпределяни.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, с оглед заявеното становище в отговора на исковата молба от ответника, че не е страна по договор с ищеца.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 12.11.2026 г. от 13,50 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най- късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.