Решение № 11 от 30.01.2023, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Административно наказателно дело 591/2022
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 30.01.2023
- В сила
- 16.02.2023
- Състав
- Павлина Тонева
Цитирани разпоредби
- чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 60, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 166, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178в, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Горна Оряховица, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Мария Ат. Първанова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20224120200591 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Й. А. М. останал недоволен и чрез защитника адв. П.
С. от ВТАК обжалва Наказателно постановление № 35-0000959/12.09.2022 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Плевен, с което на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за това, че е нарушил чл. 8, ал. 1, пр. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ, във вр. с ал. 2 от същата наредба. Поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.
Излага, че управляваното от него МПС не е от кръга превозни средства, предвиден в чл. 8 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание чрез адв. С. жалбоподателят поддържа жалбата.
Защитникът допълнително сочи, че е последвало изменение в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ и думата „валидно“ удостоверение за психологическа годност е заменена с „безсрочно“ удостоверение за психологическа годност.
1
Излага, че доверителят му е имал удостоверение за психологическа годност и то е съобразено и е издадено СУМПС. Поради това не е извършил нарушение от обективна и субективна страна.
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ (РД „АА“) – ПЛЕВЕН не се явява и не се представлява.
Счита че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му (съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН на л. 2 от делото).
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.08.2022 г. на ПП I-4 София - Варна жалбоподателят Й. А. М. извършвал обществен превоз на товари /отпадък/ по маршрут от Стражица за Шереметя със специализиран автомобил „Щаер“ кат. N3 с рег. № *****, собственост на „Г. К.“ ООД, видно от товарителница сер. М № 707809/25.08.2022 г. и пътен лист сер. ВА № 174655/26.08.2022 г. При км.
153+300 преди разклон за с. Джулюница водачът бил спрян за проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен.
В хода на проверката инспекторите от РД „АА“ – Плевен констатирали, че М. извършва обществен превоз на товари, като не представя удостоверение за психологическа годност и след направена справка в информационната система на ИИ „АА“ – София се констатира, че не притежава валидно такова от 29.11.2014 г.
За констатираното нарушение инспектор А. Д. М. в присъствието на свидетеля И. И. К. съставил против Й. М. Акт за установяване на административно нарушение № 326861/26.08.2022 г., в който посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ. Актът е връчен на М. същия ден за запознаване със съдържанието и подписан без възражения. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения срещу акта.
В законоустановения срок П. В. К. – Директор на РД „АА“ – Плевен, определен със Заповед № РД-08-30/24.01.202 0 г. на министъра на ТИТС за 2 длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН /л.11/, издал против Й. А. М. Наказателно постановление № 35-0000959/12.09.2022 г., с което на основание чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП му наложил административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за това, че е нарушил чл. 8, ал. 1, пр. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ, във вр. с ал. 2 от същата наредба.
НП е връчено на М. на 26.09.2022 г. С пощенско клеймо от 05.10.2022 г.
М. депозирал жалба против постановлението чрез АНО до до РС - Горна Оряховица.
В хода на съдебното следствие актосъставителят А. М. и свидетелят И.
К. повърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетел и приетите по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите М. и К. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават от останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с М., от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган (чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 166, ал. 2 от ЗДвП) , отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от 3 компетентен орган (т. 6 от заповедта на л. 11) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Нормата на чл. 8, ал. 1, вр. с ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на канадидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, в редакцията към момента на извършване на нарушението и към момента на налагане на наказанието, сочи, че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. Същевременно според чл. 12, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, за категориите позволяващи превоз на товари валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срока на валидност и според ЗБЛД - чл. 51, ал. 4. Според чл. 7, пар. 3, б. „б“ от Директива 126/2006/ЕО СУМПС е с временен характер и държавите – членки могат да определят срока му на валидност, включително по медицински причини, но това следва да е съобразено с този период. С други думи, според тази разпоредба щом един водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен. Така нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ , в редакцията към момента на извършване на нарушението и към момента на издаване на НП, въвеждаща тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност е в колизия с националното законодателство, касаещо срока на валидност на СУМПС, а от там и с европейското законодателство. Последното допуска държавите членки да въвеждат какъвто срок намерят за добър за валидност, но изключва възможността, той да бъде по-кратък от срока на валидност на 4
СУМПС, а промяната по медицински причини на тези срокове е възможна, но това следва да бъде синхронизирано и със срока на валидност на свидетелството за управление. Нещо повече, този срок на валидност може да се прилага само при подновяване на СУМПС. И тъй като Директивите на ЕС намират пряко действие, когато съдържат сами по себе си правило за поведение, то в случая въведения тригодишен срок на валидност с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ се явява неприложим. От показанията на свидетеля И. К. се установява, че водачът М. е разполагал към датата на проверката с валидно СУМПС от съответната категория, поради което следва да се счита за психологически годен . Изложените съображения налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Въпреки изложеното, към настоящият момент редакцията на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ регламентира, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно, като изменението на горепосочената разпоредба е обнародвано в Държавен вестник бр. 84 от 2022 г. и е в сила от 21.10.2022 г. Следователно вече не е налице изискването на предходната му редакция, че удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване и е отпаднало задължението на водачи на автомобили за обществен превоз на товари да подновяват удостоверението за психологическа годност. Въпреки че в конкретния случай, съдът прие, че по начало липсва извършено нарушение, то дори да се приеме обратното, като по-благоприятна за нарушителя, на основание чл. 3, ал.2 от ЗАНН, следва да намери приложение редакцията на закона към момента и на практика отново се стига до извод, че не може да се обсъжда административно нарушение.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000959/12.09.2022 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Плевен, с което на Й. А. М. от с. *****, с ЕГН **********, 5 на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за това, че е нарушил чл. 8, ал. 1, пр. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ, във вр. с ал. 2 от същата наредба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 6