Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266 от 21.07.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Наказателно дело за възобновяване 697/2025
Вид
Решение № 266
Подписан
21.07.2025
В сила
21.07.2025
Състав
Веселина Вълева, Нина Иванова Кузманова, Красимира Костова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Димитър С. Стоянов като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Наказателно дело за възобновяване № 20251000600697 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на глава XXXIII от НПК.

Постъпило е искане от осъдения Г. К. Г., чрез упълномощения му защитник адв.Д.М., с което се иска възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 140/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО, 3-ти въззивен състав, приключило с решение № 45/27.03.2025 г., с което е изменена присъда № 32/02.10.2023 г. по НОХД № 492/2021 г. на Районен съд – Ботевград.

В искането се развиват оплаквания за постановяване на решението при наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.

Твърди се, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила по чл.14 и чл.107, ал.1, от НПК, изразяващи се в неправилно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд за съставомерността и авторството на инкриминираното деяние по чл.343, ал.3, б.“а“ вр. ал.1, б.“б“, чл.342, ал.1 от НК, поради липса на обективен и всестранен доказателствен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в частност кредитиране на доказателства, обслужващи обвинителната теза, за сметка на такива, подкрепящи защитата. Сочи се, че поради изопачаване на показанията на свид.В. и на резултатите от приетата съдебнобиологична експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ, въззивната инстанция неправилно е приела, че подсъдимият е управлявал автомобила, причинил процесното ПТП, без да вземе предвид доказателствата, установяващи 1 управляването му в този момент от неговия баща. Навежда се още, че заключението по посочената експертиза не следва да бъде кредитирано, тъй като при изготвянето й са били ползвани веществени доказателства – обект № 102-2-20 и обект № 102-1-20, иззети при оглед на ПТП, извършен без участието на поемни лица, като същите единствено били положили подписите си върху съставения протокол, предвид съдържанието на показанията им.

Посочва се, че присъдата и решението са постановени в нарушение на изискванията на чл.305, ал.3, респ. чл.339, ал.2 от НПК и че почиват на предположения.

Изтъква се, че е допуснато нарушение на материалният закон по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, изразяващо се в неправилно осъждане на Г. Г. по обвинение, за което е следвало да бъде оправдан.

Изразено е и недоволство, че наложеното наказание е явно несправедливо. Според защитата е следвало да бъде значително намалено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, предвид продължителността на производството от почти 5 години при липса на фактическа и правна сложност и оправдаването на Г. по едно от нарушенията по ЗДвП от въззивния съд.

В тази връзка се настоява производството по ВНОХД № 140/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд да бъде възобновено, като се отмени постановеното по него решение и делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд, със задължителни указания по правилното прилагане на закона, или да се измени постановеното решение, като на основание чл.55 от НК размерът на наложеното наказание бъде намален до минималния, равняващ се на 3 месеца.

В съдебно заседание представителят на А. П. – София изразява становище за липса на основания за възобновяване и настоява искането на осъдения и защитата му да бъде оставено без уважение.

Защитникът на осъдения Г. - адв. Е.Б., преупълномощен от адв.М., поддържа изцяло депозираното искане за възобновяване по посочените в него съображения. Обръща внимание, че са нарушени чл.14, чл.107, ал.5 и чл.303 от НПК и е бил постановен краен съдебен акт по същество, в чиято основа са поставени доказателства и доказателствени средства, добити не по реда на НПК, а други е отчел в разрез с действителното им съдържание и смисъл.

Акцентира на това, че наложеното наказание се явява явно несправедливо поради неотчитане на прекомерната продължителност на производството.

Адв.М. също поддържа депозираното искане, като допълва, че при индивидуализация на наказанието не е било взето предвид доброто процесуално поведение на подсъдимия тогава Г. като смекчаващото обстоятелство.

Осъденият Г. Г. изразява съгласие със становищата на защитниците му и в последната си дума моли за връщане на делото и намаляване на наложеното наказание, поради необходимост от полагане на грижи за децата си и издръжка на семейството си.

Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията 2 за възобновяване, намери за установено следното:

Искането, основаващо се на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК, е направено в законоустановения шестмесечен срок от осъденото лице и е насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на визираните по чл.419, ал.1 от НПК, непроверен по касационен ред.

Разгледано по същество, същото е неоснователно.

С присъда №32/02.10.2023 г., постановена по НОХД № 492/2021 г., Районен съд – Ботевград, 3-ти въззивен състав е признал Г. К. Г. за виновен в това, че на 09.08.2020 г., на главен път 1-1, в района на 92 км, в землището на с.Скравена, общ.Ботевград, обл.Софийска, с посока от гр.Мездра към гр.Ботевград, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като изгубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал пътнотранспортно произшествие, удряйки се в предната лява част на движещия се по главен път 1-1 с посока на движение от гр.Ботевград към гр.Враца лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег.№ ***, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е. В. В. от гр.Велико Търново, изразяваща се в счупване на трета и четвърта предходилни кости с дислокация на фрагментите и многофрагментно счупване в основата на пета предходилна кост, като фрактурите ангажират костите на лявото стъпало, което увреждане е причинило на Е. В. В. трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 3-3,5 месеца, като обвиняемият е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“а“ вр. ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 вр. чл.54 от НК му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

С посочената присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

Със същия съдебен акт Г. Г. е осъден да заплати на ОДМВР-София направените на досъдебното производство разноски в общ размер на 2038,10 лева, представляващи възнаграждение за вещи лица, и в полза на РСБотевград направените в съдебното производство разноски, в това число и за вещи лица, в общ размер на 420 лева.

Присъдата на районния съд е премИ.ла въззивна проверка, инициирана по жалба на осъдения (тогава подсъдим), подадена чрез неговия защитник. С решение № 45/27.03.2025 г. на Софийски окръжен съд по ВНОХД № 140/2024 г. обжалваната присъда е изменена, като осъденият е оправдан за нарушението по чл. 20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначалният режим на изтърпяване на наложеното наказание е променен на „общ“. В останалата част присъдата на РС-Ботевград е потвърдена.

Решението, като неподлежащо на касационно обжалване съгласно чл.346 от НПК, е влязло в сила в деня на постановяването му.

По така приключилото наказателно производство е подадено 3 настоящото искане за възобновяване. С него са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 от НПК като основание за възобновяване на наказателното производство.

Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да отбележи, че в производството по възобновяване правомощията на съда са ограничени и същият не разполага с процесуалната възможност да събира доказателства, да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите и по достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното производство, в което може да се попълва доказателствената маса и да се прави самостоятелна оценка на доказателствените материали, в производството по възобновяване съдебният състав е ограничен да провери дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи пълното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства и правилното формиране на вътрешното убеждение.

Както въззивният, така и първоинстанционният съд са изследвали обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, съобразно очертания в чл.102, ал.1 от НПК предмет на доказване. В извършената от тях доказателствена дейност и двете съдебни инстанции са съобразили изцяло процесуалните стандарти, залегнали в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.

Постановените от тях съдебни актове по същество, каквито са присъдата и решението, с което е изменена тя, съответстват на изискванията по чл.305, ал.3, респ. чл.339, ал.2 от НПК. Фактическите положения са били установени в изпълнение на законовите изисквания и правилата на формалната логика за проверка, анализ и оценка на всяко от доказателствата и доказателствените средства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Внимателният преглед на съдържащите се в кориците на делата материали показва, че решаващите съдилища са изпълнили задължението си за разкриване на обективната истИ.. В хода на производството са събрани и проверени гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е достигнат изводът, че обвинителната теза относно нарушенията по чл.15, ал.1 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП е доказана по несъмнен начин.

При извършената инстанционна проверка Софийски окръжен съд се е солидаризирал с възприетите от първостепенния съд фактически положения , за което е изложил собствени мотиви. Позовал се е на събрани и проверени по реда на НПК доказателствени източници. Не се наблюдава превратна преценка на доказателствени средства, не е налице подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито са оставени без внимание доказателствени източници, значими за изясняване на обективната истИ. по делото. В конкретния случай, по отношение на повдигнатото обвинение на Г. К. Г. за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр. ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК въззивният съд е достигнал до различни правни изводи от първоинстанционния и е оправдал подсъдимия за нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, за което е изложил подробните си съображения. В съответствие с изискванията по чл.339, ал.2 от НПК е дал обосновани отговори на наведените с жалбата защитни възражения. Изводите му са формирани въз 4 основа на прецизен и правилен анализ, като в съответствие с изискванията на чл.107, ал.5 от НПК съвкупно са оценени показанията на Е. В., М. Д., И. И., Г.

Н., С. А. и С. П., протоколът за оглед на местопроизшествие и изземване на вешествени доказателства за ДНК анализ, заедно с фотоалбум /т.1, л.40-57 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза /т.1, л.80 от ДП/, съдебна автотехническа експертиза /т.1, л.85-97 от ДП/, съдебнобиологична експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ /т.1, л.103-110 от ДП/, съдебнопочеркова експертиза /л.175-179 от НОХД № 492/2021 г./, справка за нарушител/водач /л.65-68, т.2 от ДП/, справка за съдимост /л.69-70, т.2 от ДП/, както и други писмени доказателства, от които са изведени всички факти и обстоятелства, обосноваващи съставомерните признаци и авторството на реализираното престъпно деяние по чл.343, ал.3, б.“а“ вр. ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК от обективна и от субективна страна, а именно причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда при нарушаване на правилата за движение при управление на МПС, като деецът е избягал от местопроизшествието. В този смисъл, лишени от основание са оплакванията за липса на отговор на съществените защитни доводи и възражения.