Решение № 157 от 15.11.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Ловеч, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500421 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

Постановено е съдебно решение №43/9.06.21 г. по гр.д. №641/20 г.. по описа на ЛРС, с което е признато за установено по отношение на К. Р. АС. ЕГН ********** с адрес *****, наличието на вземане на „Мого България“ООД ЕИК ***** седалище и адрес на управление гр.София бул.“Г.М.Димитров“ №16 а, представител И.Г. за сумата 34,82 лв, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване собствеността върху лизинговия актив №АG0004462, дължима за периода 20.12.2018 г. до 6.02.2019 г. ведно със законната лихва, считано от 21.04.20 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 444,16 лв. представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване собствеността върху лизинговия актив №АG0004462 дължим за период от 20.11.2018 г. до 6.02.12019 г. сумата 0,26 стотинки представляваща неустойка за забава на лизингови вноски за периода от 20.11.2018 г. до 6.02.19 г. сумата 516,28 лв. заплатен данък, сумата 248,14 лв. заплатени от лизингодателя застрахователни премии, като отхвърля иска за сумата 562,98 лв представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора и за сумата 750,28 лв. разходи за възстановяване на лизинговия актив., осъден е на основания чл.78 ал.1 от ГПК К.

Р. АС. с горните данни да заплати на „Мого Българя“ООД с горните данни сумата 438,67 лв.

1 разноски по делото съобразно уважената част от иска и е осъден К. Р. АС. с горните данни да заплати на „Мого Българя“ООД с горните данни сумата сумата 51,58 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№305/20 г. по описа на ТРС съразмерно с уважената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№2140/9.07.21 г. от „Мого България“ ООД , ЕИК ***** седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Изток, бул. Д-р Г.М.

Димитров 16-А, адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Цариградско шосе" №40, ет. 8 представлявано от: юрисконсулт К. ИВ. КР., редовно упълномощена с пълномощно per.

№4659/28.04.2021 г., на Нотариус Р.Б., per. №273 против решение №43/09.06.2021 г., постановено по ГД №641/2020 г. по описа на PC Троян, 4 с-в, в която излага, че обжалва посоченото решение в частта, с която се иска установяване на дължимост на сумата от 562,98 лева неустойка за прекратяване на Договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на Договора.

Сочи, че обжалваното Решение е мотивирано, че поканата - уведомление за разваляне на договора не била връчена лично на Лизингополучателя, а на трето лице, предвид което не се дължала неустойката за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, което счита за неправилно.

Счита, че се доказало в първоинстанционното производство, че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си за плащане на месечни лизингови вноски, която на основание чл. 87 от ЗЗД във връзка с чл. 13.5.1. от ОУ е предпоставка за разваляне на договора едностранно от Лизингодателя, без даване на срок за изпълнение.

Доказало се и, че Лизингодателят като изправна страна по договора е изявил волята си да развали договорната връзка, по която не получава изпълнение, като е отправил нарочно уведомление в този смисъл до насрещната страна. Сочи, че видно от приемо предавателен протокол от 06.02.2019 г., Лизинговият актив е открит във фактическа власт на трето за договора лице, което го е предало на собственика. Изтъква, че видно от приемо предавателен протокол от 29.08.2018 г. Лизингодателят е предал актива лично на Лизингополучателя в изпълнение на сключения договор и следователно, при липса на данни за неправомерно отнемане на държането, се налага изводът, че именно Лизингополучателяте предал актива на третото лице и третото лице се явява негов представител. Уточнява, че съгласно условията на процесния договор,

Лизингополучателят няма право да се разпорежда с актива или да го преотстъпва за ползване на трети лица без изрично писмено съгласие на Лизингодателя, каквото в случая не е налице. Сочи, че за извършване на фактически действия каквото са предаването на вещ и получаването на изявление пълномощно в особена форма не е необходимо, а от друга страна, от всички обстоятелства по случая се налага изводът, че третото лице е действало като представител на Лизингополучателя, съгласило се е от негово име и за негова сметка да приеме поканата уведомление и е предало фактическата власт над актива, включително е предало ключ и документи - регистрационен талон, застраховка, удостоверение за ГТП и е участвало при огледа и описването на състоянието на актива, за което се е подписало върху приемо 2 предавателния протокол.

Сочи, че след отнемането на фактическата власт над актива от Лизингополучателя, последният не се е свързал със собственика, не е оспорил прекратяването, не е предявил претенции вещта да му бъде върната за ползване по силата на действащ договор за лизинг и практически необосновано е да се предположи, че той не е разбрал за факта на изземването на вещта в резултатна прекратяването.

Счита, че да се приеме, че уведомяването чрез лице, което според всички обстоятелства се явява упълномощено за целта, не е надлежно упражняване на потестативното право на Лизингодателя да развали договора, би означавало, че в процесния случай налице е действащ и към настоящия момент договор, по който Лизингополучателят дължи плащане на месечни лизингови вноски и допълнителни разходи и абсурдността на извода доказва неправилността на предпоставката.

Твърди, че с отнемане на фактическата власт над актива (прекратяване на ползването) правното действие на процесния договор е преустановено и отпада основанието за плащане на непадежиралите до датата на прекратяването лизингови вноски по погасителен план, с което отпада възможността на Кредитора да възстанови финансирането (да събере главницата дистрибутирана в тези вноски) и възнаграждението си (под формата на лихва, включена в тези вноски).

Счита, че интересът на Кредитора от реално изпълнение на задълженията за заплащане на лизингови вноски произтича от следното, а именно при договора за финансов лизинг, какъвто е процесният, Лизингодателят се задължава да придобие определена вещ по заявка и спецификация на Лизингополучателя единствено с цел да я предостави като кредит във веществена форма на последния. Сочи, че лизинговата вещ се предоставя за временно възмездно ползване, като анюитетните вноски по погасителния план включват в себе си както цената на ползването - договорената възнаградителна лихва, разпределена във времето, така и стойността на вещта - главницата. Твърди, че при надлежно изпълнение на договореното, се стига до изплащане на стойността на вещта, поради което и е предвидено задължително придобиване на собствеността в края на срока, без допълнителни плащания.

Изтъква, че задължението за сключване на споразумение за прехвърляне на собствеността тежи върху двете страни по договора именно защото и Лизингодателят има интерес да прехвърли собствеността, след като е получил дължимите плащания, за което може да изисква съдействие на Лизингодателя т.е., придобиването на собствеността върху вещта не е само едно субективено право на Лизингополучателя, което той може да упражни по своя свободна преценка, а и негово задължение в изпълнение на договора. Сочи, че лизингодателят има качеството на финансова институция и предоставя финансови услуги по Закона за потребителския кредит, а не - на автокъща или търговец на автомобили, като предмет на процесния договор за финансов лизинг е употребявано моторно превозно средство.

Сочи, че предсрочното прекратяване на договора за финансов лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя води до отпадане на задължението му за плащане на 3 оставащите лизингови вноски до края на срока на договора, като цитира и практика на ВКС и поради това, е нежелателно за Лилзингодателя по договор за финансов лизинг.

Изтъква, че освен заплащане на посочените парични суми, Лизингополучателят дължи да върне на Лизингодателя владението над Лизинговия актив. Уточнява, че последният е употребявано МПС, амортизирано допълнително от употребата на Лизингополучателя и от стойността на вещта, Лизингодателят следва да удовлетвори интереса си от възстановяване на финансирането, което е отпуснал на Лизингополучателя, като това зависи от обективните пазарни фактори и от състоянието на вещта, поради което е несигурно, особено към датата на сключване на договора, към която се преценява действителността на клаузите за неустойка. Сочи, че още повече, че Лизингодателят губи възможността да получи договореното възнаграждание в размер на договорната лихва до края на срока на договора.

Поради изложеното, счита, че лизингодателят няма интерес от разваляне на сключените договори за финансов лизинг и именно с вредите от неизпълнението, които ще претърпи Лизингодателят, следва да се съизмери договорената неустойка, за да се прецени, дали е необосновано висока, както и дали излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Счита за неправилно първоинстанционният съд да съизмерва вредите от договорното неизпълнение по Договор за финансов лизинг със забавата в плащане на месечни лизингови вноски (представляваща неточно изпълнение във времево отношение).

Твърди, че безспорно вещта подлежи на връщане и Лизингодателят може да търси пазарната и реализация, която обаче покрива стойността на главницата по Договора за финансов лизинг, още повече, че към датата на сключване на Договора за лизинг, страните не могат да предвидят със сигурност потенциалните промени в пазара, в стойността на вещта, състоянието и при връщането и др.

Сочи, че в процесния случай страните са договорили заплащане на възнаграждение на Лизингодателя за период от 24 месеца в общ размер от 1,326.32 лева, лизингополучателят е преустановил плащанията по погасителен план, с което виновно е предизвикал разваляне на договора и е лишил Лизингодателя от реализиране на този приход, освен че Лизингодателят е понесъл риска от реализиране на Лизинговия актив на цена, която да покрие поне размера на даденото финансиране и е реазлизирал допълнителни разходи за изземването.

Твърди, че преценени към датата на сключване на договора, потенциалните вреди от неизпълнението на Лизингополучателя възлизат на пропуснати ползи в размер на 1,326.32 лева и евентуални понесени вреди в максимален размер от 2,890.00 лв, поради което счита, че неустойката в размер на три месечни вноски, уговорена към датата на сключване на договора, не е необосновано висока и изпълнява обезщетителна функция по отношение на потенциалните вреди. Освен това твърди, че неустойката има и санкционна функция, т.к. е уговорена за случай на неизпълнение, като предварително договорената неустойка има и обезпечителна функция, доколкото възлага в тежест на Лизингополучателя да заплати една 4 отнапред определена сума, което го възпира от неоснователно и недобросъвестно неизпълнение на договорните му задължения.

Сочи, че договорената неустойка не излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Предвид изложеното, намира, че така договорената неустойка в размер на три лизингови вноски не е необосновано висока спрямо размера на потенциалните вреди, определен към датата на подписване на Договора за финансов лизинг и понесения от насрещната страна риск и не съставлява неравноправна клауза съгласно чл. 143 ал. 2 т.5 от ЗЗП.

В същото време изтъква, че не е налице противоречие с добрите нрави, доколкото не са нарушени никакви морално - етични правила с процесната клауза.