Решение № 11 от 18.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Пазарджик, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Катя Т. Кентова като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225200600662 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 78 от 12.09.2022 година по НЧХД № 1699/2021г., Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия Г. Я. Я., ЕГН ********** за невиновен в това, че на 27.10.2021 г., в гр. Пазарджик, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д. Л. В. от гр. Пазарджик, в нейно присъствие, а именно изразите „******, „*****“ и „*****“, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.146 ал.1 от НК.

Отхвърлен е като неоснователен предявения от тъжителя Д. Л. В. против подсъдимия Г. Я. Я. граждански иск за сумата от 2100 лева, претендирана като обезщетение за причинени с престъплението неимуществени вреди.

Разпоредил се е с веществените доказателства - 2бр. DVD дискове находящи се по делото, а на основание чл.190 ал.1 от НПК е осъдил частния тъжител Д. В. да заплати на подсъдимия Г. Я. сторените от него разноски в размер на 400.00 лева - платен адвокатски хонорар.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. И. В., в 1 качеството му на повереник на тъжителката Д. В., с която се иска отмяната на присъдата, признаване на подсъдимия за виновен с налагане на съответно наказание и уважаване на гражданския иск в претендирания размер. Твърди се, обобщено казано, че изводът на съда за невиновност на подсъдимия се дължи на неправилен и превратен анализ на събраните по делото доказателства. Прави се разбор на събрани по делото гласни доказателства.

В срока по чл.320 ал.4 от НПК са представени допълнителни писмени изложения към въззивната жалба, в които обобщено казано се сочи, че за да постанови оправдателна присъда съдът е дал приоритет на оневиняващи доказателства и е неглижирал уличаващите такива, като подценяването на последните е довело да възприемане на фактическа обстановка, различна от действителната, а от там и до формиране на погрешни правни изводи.

Против въззивната жалба е постъпило възражение от адв.Н. П., в качеството й на упълномощен защитник на подс. Г. Я., с което иска присъдата да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Излага съображения в тази насока.

Страните не правят искане за събиране на нови доказателства или за проверка на вече събрани такива.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага събиране на допълнителни доказателства.

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереника си, който поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност и иска отмяна на присъдата, респ. постановяването на нова, осъдителна такава, а също и уважаване на гражданския иск в претендирания размер.

Защитникът на подсъдимия иска потвърждаване на обжалваната присъда като правилна и законосъобразна, като излага пространни съображения в тази насока.

Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си и иска присъдата да бъде потвърдена.

Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в 2 законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество за неоснователна.

По делото са събрани, в необходимия обем и по съответния процесуален ред, всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване.

Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена следната фактическа обстановка:

Към инкриминираната дата частният тъжител Д. В. и подс. Г. Я. били колеги в „******. В. изпълнявала длъжността „****“, а подсъдимият- „1***** Работното място на частната тъжителка се намирало в административната сграда на „****** като нейният кабинет, този на управителя и на техническата секретарка имали обща входна врата, откъм коридора. През нея се влизало директно в кабинета на техническия секретар – св. *****, където пък имало вътрешни врати, даващи достъп до кабинетите на управителя ****** /в дясно от входната врата/ и административния секретар В. /в ляво от входната врата/. Преди инкриминираните събития отношенията между тъжителката В. и подс. Я. се изострили по повод неразбирателства и претенции относно изпълнение на служебните задължения и правомощията на всеки от тях.

На 27.10.2021 г., сутринта към 10:00 часа, св. АМ“, пристигнал в административната сграда на „******, за да уведоми управителя - към онзи момент св. ******, за възникнал проблем между негова колежка от участъка и подс. Я., при който според него Я. бил превишил правомощията си. Тъй като св. П не бил в сградата, св. ****** се обърнал за съдействие към тъжителката В., като й разказал споделеното му от неговата колежка с молба да го предаде на управителя, за да вземе отношение. Тъжителката В. уведомила по-късно през деня св. П, а той от своя страна извикал в кабинета си подс. Я.. Около 13:00 часа подс. Я. влязъл в кабинета на секретарката - св. *****, която през това време не била вътре, т.к. ползвала обедната си почивка. Той изчакал няколко минути пред кабинета на управителя П, след което влязъл при него.

През това време тъжителката В. била в своя кабинет, чиято врата била отворена. Подс. Я. и св. П провели в кабинета на последния кратък разговор по повод оплакването на св. ****** и това дали Я. е превишил правомощията 3 си. В разговора на подс.Я. му станало ясно, че тъжителката В. е съобщила за случая на св. П. Подсъдимият се ядосал много за това, че заради В. бил привикан от управителя, като излизайки от кабинета на последния видял през отворената врата на кабинета на административния секретар, че В. е сама вътре. Решил да й потърси сметка за това, че се меси в неговата работа, при което влязъл при нея без да затваря вратата на кабинета и между двамата възникнал спор. През това време св. П излязъл от своя кабинет, като минавайки покрай този на В. чул, че тя и подс. Я. разговарят, но тъй като не възприел тонът им да надвишава нормалния за разговор, излязъл от кабинета на техническия секретар и тръгнал по коридора, тъй като бързал за среща с областния управител. След като продължили да се разправят още няколко минути, подс. Я. излязъл от кабинета на техническия секретар, тръгнал по коридора, а след това провел разговор по телефона със св. ******. Малко след това двамата се срещнали в задния двор на сградата, където след кратък разговор се изяснили и си стиснали ръцете. Малко след като подс. Я. напуснал кабинета на секретарката *****, тя се върнала в кабинета си след обедната почивка, като заварила тъжителката В. в кабинета й. На ***** й направило впечатление, че тъжителката била разстроена, като в този момент В. й казала „*****. ***** усетила, че нещо се е случило, но не пожелала да се поинтересува за подробности, а В. на свой ред също не й казала нищо повече.

След няколко минути В. излязла от кабинета си, като между нея и съпруга й – св. И.В бил проведен телефонен разговор, при който горната му разказала за случая, споделяйки че подс. Я. я обиждал и й се заканвал. След това тъжителката се върнала отново на работа, където останала до края на работния ден. По-късно вечерта отново обсъдила със съпруга си случилото се.

Вечерта св.И.В и подс.Я. провели телефонен разговор, при който първият поискал среща, за да изяснят ситуацията и отношенията между съпругата му и подсъдимия. Около 20:30 часа двамата се срещнали в района на моста на “Лютата“ в гр.Пазарджик, но вместо разговор, св.И.В директно пристъпил към нанасяне на побой над Я..

На следващия ден тъжителката В. подала писмен доклад до управителя на клон *****, който бил заведен с входящ номер от предния ден, т.е. антидатиран. В него посочила, че след срещата си с управителя на 27.10.21г., подс. Я. я нападнал словесно в кабинета й, като я обиждал, наричайки я 4

„******, „*****“ и „*****“, като и крещял, че не можела да му казва какво да прави, а също че й се заканвал със саморазправа.

На 02.11.2021 г. Д. В. подала тъжба в съда против подс. Г. Я., с която било отпочнато настоящото производство. С тъжбата частната тъжителка В. инкриминирала като обидни отправените към нея думи от подсъдимия Я. „******, „*****“ и „*****“, с твърдението, че същите били изречени в нейно присъствие.

Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от районния съд, който единствено не е отразил при описанието й нанасянето на побой от св.**** на подсъдимия вечерта на инкриминираната дата, но е коментирал този факт в мотивите си, при анализа на гласните доказателства.

Въпросната фактическа обстановка е била установена от показанията на свидетелите ******, *****, ******, обясненията на подс. Я., частично от показанията на св. И.В и св. Атанас ******, както и от приобщените по делото писмени и веществено доказателства.

Така установената фактическа обстановка в достатъчна степен - по същество и по отношение на основните, относими съм правния спор обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Съдът е анализирал всички събрани по искане на страните и по негов почин гласни, писмени и веществено доказателства, които е подложил на внимателна проверка, съобразно изискването на чл.107, ал.5 от НПК.

Решаващият съд е изпълнил и задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК, доколкото недвусмислено в мотивите са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. В съответствие с изр. 2 на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като доказателствените материали по делото са противоречиви, съдът е изложил съображения кои от тях кредитира и кои не, респ. по какви причини.

В тази връзка се явяват неоснователни възраженията във въззивната жалба и писмените й допълнения за необоснованост на атакувания съдебен акт, която била в резултат на превратна оценка на част от събраните по делото доказателства, респ. подценяване на уличаващите такива и формиране на погрешни правни изводи.

Абсолютно обосновано съдът е приел, че след срещата между 5 подсъдимия и управителят на клона, Я. отишъл в кабинета на В., където се скарали поради това, че последната била повод той да бъде викан на разговор.

В тази връзка са били отчетени показанията на св. ******, обясненията на подс. Я., както и ВД, съдържащо записи от камери за видеонаблюдение в сградата на „НС“ клон *****, приобщени по делото чрез възпроизвеждането им. Отчетено е също, че за възникналия спор и разправия между тъжителката и подсъдимия може да се съди и от показанията на техническата секретарка св. Д *****, която не е присъствала на разговора помежду им, но минути след това се е върнала в кабинета си и е възприела, че В. била разстроена, което й е дало основание да си помисли, че „нещо се е случило“. Пред нея обаче тъжителката само е казала „*****, без каквото и да е уточнение в какъв смисъл е направила този коментар, още по-малко да й сподели, че е била обиждана минути по-рано от подс. Я., респ. с какви обидни изрази. В същата насока съдът е обсъдил и показанията на св. ***** – служител в клона, които са косвено доказателство за това, че подсъдимият и тъжителката са се скарали, тъй като тя е узнала за това от Я.. Тя обаче не е разбрала в какво точно се е изразила кавгата, респ. била ли е обиждана В. и евентуално как.

Отчетено е и заявеното от св. ****** в смисъл, че на инкриминираната дата, в късния следобед, се е върнал на работното си място, като установил, че В. и Я. са се скарали, тъй като тъжителката му казала, че споделила за случая със съпруга си - св. И.В, като той бил афектиран и искал да дойде в сградата.