Определение № 3225 от 13.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3225 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502696 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.577 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. К. А. против определение № 494/10.09.2025г. на Съдия по вписванията при Районен съд- гр.Пловдив, постановено по молба с вх.№ 30940/10.09.2025г., с което е отказано вписване на искова молба за делба, по която е образувано гр.д.№ 12707/2025г. по описа на ПдРС.

В частната жалба се твърди, че неправилно съдията по вписванията е приел, че не са спазени изискванията на чл.12, ал.1 от ПВп за представяне на подадената в съда искова молба и препис- извлечение от същата. Сочи се, че със заявлението за вписване на исковата молба жалбоподателката е представила ЮЕсБи- флаш, съдържаща електронния пакет на заявлението, заедно с всички приложения, включително и подадената чрез ЕПЕП искова молба, както и два екземпляра от същата на хартиен носител, заверени със заверка „вярно с оригинала“. Произнасянето на съдията по вписванията било в противоречие с разпоредбите на чл.102б, чл. 102д и чл.102ж, ал.4 от ГПК, уреждащи извършването на процесуалните действия по съдебните дела в електронна форма. Освен това с исковата молба било заявено искане за освобождаване на жалбоподателката от внасяне на държавна такса по иска за делба.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и с доводите в частната жалба, намира следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срок / определението е връчено на жалбоподателката на 15.09.2025г., жалбата е подадена на 23.09.2025г., като срокът за обжалване изтича на този ден, тъй като 22.09.2025г. е неприсъствен ден/, поради което се явява процесуално допустима.

Обжалваното определение е постановено по заявление от жалбоподателката, с което е 1 представена за вписване искова молба за делба, подадена до ПдРС по електронен път чрез ЕПЕП. Към заявлението е са приложени 1 бр. разпечатана на хартия искова молба, заверена от жалбоподателката, и 1 бр. разпечатана на хартия искова молба до Съдия по вписванията с искане за освобождаване от внасяне на държавна такса на чл.5 от ЗДТ. Съгласно чл.8, ал.2, изр.2 от ПВп, „за вписване на всички други актове по чл. 4 / имат се предвид всички други подлежащи на вписване актове извън нотариалните актове/ се представят оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът. В конкретния случай оригиналът е на електронен носител и се съдържа в електронното досие на гр.д.№ 12707/2025г. по описа на ПдРС. Не е спазено изискването за представяне на официално заверени преписи от исковата молба. Това изискване е съществено, с оглед удостоверяване на обстоятелството, че исковата молба действително е постъпила в съда и по нея е образувано съдебно производство. В мотивите към Определение № 157/01.10.2019г. по ч.гр.д.№ 3014/2019г. на ВКС, I г.о. е записано следното: „Съгласно чл.

12 ПВп, преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото. Изискването не следва да се разбира буквално.

Щом може да бъде вписана само постъпила в съда искова молба, то оригинала от нея не може да бъде върнат – по нея е образувано дело, от което не могат да се отделят части.

Смисълът на изискването за представяне на оригинал от исковата молба е да се обезпечи идентичността на исковата молба, постъпила в съда с представената за вписване. Тази цел се постига с наложилата се практика в голяма част от съдилищата съдът да издава заверен препис от постъпилата пред него исковата молба, която да се представи за вписване.

Същественото е съдът да удостовери, че представената за вписване искова молба е постъпила в съда“. Ето защо, непредставянето на официално заверени преписи от исковата молба представлява достатъчно основание за постановяване на обжалвания отказ.

Съгласно чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дела за делба се събира такса в размер от 4 % върху стойността на дяловете. Тази стойност се определя едва с решението по извършване на делбата и със същото решение съдът определя дължимата от всеки от съделителите държавна такса. Ето защо, при предявен иск за делба, изискването по чл.12, ал.1 от ПВп да е събрана държавна такса за разглеждане на исковата молба е неприложимо по отношение на исковите молби за делба.

Съгласно чл.2, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лева. Тъй като при завеждане на делото за делба не се дължи внасяне на държавна такса и в чл.341 от ГПК няма изискване за посочване на цена на иска за делба, следва да се приеме, че за вписването на искова молба за делба се дължи държавна такса в размер от 10 лева. Към заявлението не са приложени доказателства за внасяне на държавна такса в посочения размер, но както беше посочено по- горе, със заявлението е представена „искова молба“ до Съдия по вписванията за освобождаване на 2 жалбоподателката от внасяне на държавна такса. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, „Ищците, освободени от държавна такса за исковото производство на основание чл.83, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс, не са освободени от задължението за плащане на държавна такса за вписването. Те не могат да бъдат освободени от това задължение нито от съда, нито от съдията по вписванията“. Невнасянето на дължимата държавна такса за извършване на вписването е още едно основание за постановяване на обжалвания отказ. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. К. А. частна жалба против определение № 494/10.09.2025г. на Съдия по вписванията при Районен съд- гр.Пловдив, постановено по молба с вх.№ 30940/10.09.2025г., с което е отказано вписване на искова молба за делба, по която е образувано гр.д.№ 12707/2025г. по описа на ПдРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3