Решение № 68 от 26.05.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. В., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20261300500134 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на РБългария против Решение №16 от 16.02.26г. по гр.д. №325/2025г. на РСБ.,с което искът ,предявен от Д. Г. П. е уважен до размер от 1 533,88евро /3 000лв./-обезщетение за неимуществени вреди.Счита,че БРС направилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и отхвърли иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ или при условията на алтернативност –да намали присъденото обезщетение. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание поддържа ИМ и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът Д.

Г. П. не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание чрез адв. К. моли съда да потвърди решението на БРС като правилно и законосъобразно.Намира присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000лв. за справедливо,още 1 повече,че в първата инстанция представител на Прокуратурата е пледирал именно за такъв размер.Поддържа,че доверителят му е преживял морални и психически щети и в продължение на месеци не е могъл да управлява МПС, в резултат на което е загубил и работата си.

Относно адв. възнаграждение изтъква,че то е в минимален размер и моли съдът да го присъди.

От данните по делото и във връзка с направените в жалбата оплаквания съдът приема заустановено следното:

Пред първата инстанция е предявен иск от Д. Г. П. чрез адв.

Кр.К. против Прокуратурата на Република България за сумата 8 000 лв.,претендирани като претърпени от него неимуществени вреди,ведно със законната лихва с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Установено е пред първата инстанция,че на 04.12.2023г. в с.Р. Д. Г. П. е спрян от органите на РУ-Б. като водач на МПС и след проверка с техническо средство пробата е показала употреба на наркотични вещества и техните аналози. Образувано е ДП №419/2023г. РПУ-Б., за престъпление по чл.343б,ал.3 НК,по което ищецът няма данни да е бил привлечен като обвиняем. Д. Г. П. е бил задържан за срок от 24часа на 04.12.2025г до 05.12.2025г..На П. е съставен Акт за административно нарушение и му е отнето свидетелството за управление на МПС за срок от 12месеца.

След извършена химико токсилогична експертиза във ВМАС. от 20.08.24г. е установено,че в кръвта на Д. Г. П. не се открити наркотични вещества.Това е довело до прекратяване на наказателното производство по ДП №419/23г. на РПУ-Б. с Постановление от 27.08.2024г. на РП-В. със заключение,че не е извършено престъпление по чл.343б,ал.3 НК.

На практика ищецът е останал без свидетелство за управление на МПС за срок от 8месеца и 2 седмици

Ищецът поддържа, че воденото срещу него наказателно производство довело до редица негативни последици и бил подложен на непрекъснат стрес. От свидетелските показания,събрани пред БРС се установява,че ищецът е бил притеснен и изнервен,срамувал се и не искал да излиза в селото и да се вижда с хора.

Малко преди това той е започнал работа в С. като шофьор на 2 цистерна и след отнемане на свидетелство за управление на МПС е изгубил работата си и се е върнал на село,където е трябвало да остане до приключване на ДП

Здравословното му състояние се влошило като е вдигнал кръвна захар и се е наложило баща му да му бие инжекции.

От назначената по делото съдебно-психологична експертиза също е установено,че воденото срещу ищеца наказателно производство е оставило дълбок отпечатък върху психическото му състояние и е довело до промени в живота му,които допълнително са се отразили на емоционалното му състояние.

При тези данни първостепенният съд е приел,че са налице доказателства , ангажиращи отговорността на Прокуратурата на РБългария по ЗОДОВ и е уважил предявеният иск за неимуществени вреди до размер от 1 533,88евро /3 000лв./ като в останалата част искът е отхвърлен.

От така установените обстоятелства Окръжният съд приема, че са налице условията на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Изправени сме пред хипотезата, при която наказателното производство е прекратено ,поради това че не е извършено престъпление,в случая по чл.343б,ал.3 НК. Държавата отговаря за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането-чл.4 от ЗОДОВ.Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина на длъжностното лице,пряк причинител на вредата.Образувано е ДП от правозащитните органи,които действат под надзора на прокуратурата.Прокуратурата на РБългария отговаря за вредите причинени на граждани от действията на правозащитните органи.

В този смисъл предявеният иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ правилно е насочен срещу Прокуратурата на РБългария.

Съдът приема, че вследствие на незаконните действия на ответника на ищеца пред първата инстанция и жалбоподател пред настоящата, са били причинени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от действията на правозащитните органи. Установено е, че в резултат на проведен тест за употреба на наркотични вещества,който е показал грешен резултат е воденото наказателно производство и макар ищецът да не е бил привлечен в качеството му на обвиняем,то той е разпитван като евентуален извършител.Бил подложен на непрекъснат стрес и напрежение,което се е 3 отразило на душевното му равновесие ,на отношенията на познатите му към него и е довело до загуба на работата му като шофьор на цистерна за мляко в гр.С..Воденото наказателно производство се е отразило на качеството му на живот.Следва да се има предвид,че ищецът не е осъждан и до този момент срещу него не е водено наказателно преследване,поради което предприетите от разследващите органи процесуално-следствени действия са му са се отразили с по-голям интизитет и са предезвикали бурни емоции и страхове.

От друга страна спрямо Д. Г. П. не е налагана принудителна мярка за неотклонение и спрямо ищеца не са предприемани мерки,които да ограничават гражданските му права и свободи.

Съдът приема, че за така установените причинени неимуществени вреди на ищеца и с оглед критерия на чл.52 от ЗЗД първостепенният съд правилно е определи обезщетение в размер на 3 000 лв.,а искът до пълния размер от 8 000лв. е отхвърлен.

Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК не следва да излага обстойни мотиви,с които да преповтаря мотивите на БРС.

В този смисъл решението на ВРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по жалба-адв. Кр.К.,настоящага инстанция намира за неоснователно.Адв.К. не е изготвил отговор на въззивната жалба ,но е осъществил процесуално представителство за доверителя си като се е явил в с.з. на 28.04.2026г. и е защитил интересите на доверителя си

Прокуратурата на РБългария следва да заплати на ответника по жалба разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 600евро-адв. възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие.

По изложените съображения Окръжният съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №16 от 16.02.25г. по гр.д.

№325/2025г. на РС-Б. в обжалваната част

В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

О С Ъ Ж Д А Прокуратура на Република България, гр.С.,бул.“В.“*** да заплати на Д. Г. П. с ЕГН ********** от с.Б.,общ.Р.,обл.В.,ул.“***“*** разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 600евро- адвокатски хонорар.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5