Решение № 148 от 01.07.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Тетевен, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100151 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Д. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, чрез адв. Е. И. срещу „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление в гр. София, ПК 1797, район „Изгрев“, ул.

„Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от законния представител И.

Н. Х.а-Станкова и „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 11, представлявано от законния му представител К. В. В., в качеството му на управител с цена на първия главен иск: 3 696,00 лева и цена на втория главен иск: 4 296.00 лв.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за кредит № ***************/ 12.08.2022 г. сключен с „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, както и на Договор за предоставяне на гаранция № *********** от 12.08.2022 г. сключен с „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568 като противоречащи на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.

Излага се в исковата молба, че на 12.08.2022 г. ищецът е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № ***************/12.08.2022г. и с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 2 500 лв.

Ищецът сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ***************/ 12.08.2022г. лихвеният процент по кредита е бил в размер на 40.76 %, а годишният процент на разходите е 49,31%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49,31 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Твърди се, че поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително 1 прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

На следващо място ищецът заявява, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 50 % съставлявал невярна информация, която е заблудила потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 49,31 % ГПР. На ищецът не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, за която той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните характеристики на услугата, той не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които той следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс.

Счита, че кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 2 500 лв. с посочен ГПР 49,31 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението.

Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Ищецът заявява, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,31 % /. Посочен бил лихвен процент по кредита - 40,76 %, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,31 %. Сочи, че законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него потребителите могли да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват.

Моли съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ***************/12.08.2022 г., сключен между ищеца и „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 както и да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № *********** от 12.08.2022 г. сключен между ищеца и „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит. Претендира сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на 2 основание сключен договор за потребителски кредит и предоставяне на гаранция от дата 12.08.2022 г. и твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца.

Претендира сторените съдебни разноски.

Предявени са обективно съединени искове, както следва: главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за потребителски кредит №

***************/12.08.2022 г., е видно че кредиторът – ответника „Неткредит“ ООД се е задължил да предостави на кредитополучателя – ищец Д. М. Д. потребителски кредит под формата на кредит в размер на 2 500 лева, със срок на погасяване 2 години от датата на сключване на договора, като с изтичането му, срокът за ползване се удължава автоматично с една година за общо 5 години, ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период, нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора. Кредитополучателят се е задължил при условията и сроковете на този договор да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита, съгласно уговореното в договора. Уговорената годишна лихва за ползване на всеки усвоен транш по кредита е в размер на 40.76 % от главницата по кредита, годишният процент на разходите е 49.31 % от сумата на кредита, а общата дължима сума от кредитополучателя, посочена в чл. 11, ал. 5 от договора за кредит е в размер на 3696.00 лв. Според чл. 4, ал. 3 от договора страните са се споразумели, в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата чрез превеждането й по банковата сметка на кредитополучателя да представи в дружеството /кредитор/ гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия на договора, банковата гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, за сума в размер на 3 696.00 лв. и със срок на валидност до 14.08.2024 г. В чл. 6 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателя не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно ОУ, дължи на дружеството неустойка в размер на 4 512.00 лв. Неустойката следвало да се начислява на месец, считано от изтичане срока по чл.

4, ал. 3, а начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съгласно уговорения погасителен план.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на заверен препис на Договор за потребителски кредит № ***************/12.08.2022 г.; заверено копие на Договор за предоставяне на гаранция № *********** от 12.08.2022 г., СЕФПИ, пълномощно.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство Съдебно Счетоводна Експертиза, по която вещото лице дава заключение, че действителния размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по Договор за потребителски кредит № ***************/12.08.2022 г. възлиза на 312.64 %, заедно с предвидената в посочения договор и включена в погасителния план неустойка.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 12.08.2022 г.

Договор за потребителски кредит № ***************/12.08.2022 г. Не е спорен и въпроса, 3 че с клаузите на договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на кредитодателя и неустойка.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 12.08.2022 г. по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от 18.08.2022 г. е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.