Решение № 233 от 03.10.2022, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Айтос, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20222110100531 по описа за 2022 година

М. А. Х., EГH: ********** с постоянен адрес ***, съдебен адрес: ***, чрез адвокат С.К. против ЗАД "***", ЕИК: ***, със седалище *** и адрес на управление ***.

В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „***", модел „***"., с рег. № ***, с който автомобил на 06.05.2018 г. претърпял произшествие, като бил ударен от движещия се зад него л.автомобил марка „***" модел „***" с рег. № ***, застрахован при ответното дружество no застраховка „Гражданска отговорност".

Поради отказ на застрахователя да плати доброволно дължимото застрахователно обезщетение ищецът предявил иск срещу ответника , по който било образувано гр. д. № 380 / 2021 г. на PC-Айтос, решението пo което влязло в законна сила /след изменението му от състав на БОС/ за сумата от 2 500 лева и разноски. Сумата била заплатена от ответника по сметка на ищеца в началото на м. юни 2022 г.

След приключването на това производство ищецът отправил искане до застрахователя „Булстрад" с писмо от 08.06.2022г, да изплати дължимата мораторна лихва върху определеното от съда обезщетение в размер на 472 лева, за периода от 10.06.2019 г. до 20.04.2021 г., когато е заведена исковата 1 претенция пo гр. д. № 380 / 2021 г. на PC-Айтос.

Предвид изложеното ищецът счита, че за него е нА.це правен интерес съдът да постанови решение , с което да осъди ответника ЗАД "***" да му заплати сумата от 472 лева- мораторна лихва за периода от 10.06.2019 r. до 20.04.2021г.. върху сумата от 2 500 лева определено от съда обезщетение.

Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по настоящото производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД "***" чрез адв.М. С.. В отговора на ИМ ответникът твърди, че искане за заплащане на лихва не е отправяно от ответника в законоустановения срок по КЗ нито пред застрахователя, нито пред съда и в този смисъл е погасено по давност. На това основание моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства със сила на присъдено нещо е установено , че л.а. „*** ***“ с рег. № ***, управляван от ищеца М. Х., с посока на движение от юг към север – от гр. *** към гр. ***. По същото време в същата посока се е движил л.а. „*** ***“ с рег. № ***, управляван от К.Р..

Пътното платно в участъка е двупосочно с по едно платно за движение за всяка посока и всяко едно платно е с две пътни ленти за движение в една посока.

Двете платна за движение са разделени с разделителна ивица и метална предпазна ограда, като на километър 225+600 предпазната ограда е прекъсната и разделителната ивица е асфалтирана. На около 55 метра преди това място платното за движение прави ляв завой спрямо посоката на движение на двата автомобила. Левият завой ограничава видимостта на мястото, където е прекъсната мантинелата. Платната за движение са били мокри от паднА.я по-рано дъждовалеж. Водачът на л.а. *** се е движил в 2 дясната пътна лента за посока север. Когато е достигнал мястото, където предпазната ограда липсва е решил да предприеме маневра „Завой в обратна посока“. Когато предната част на автомобила е достигнала до разделителната асфалтирана ивица водачът на л.а. *** е намалил скоростта си значително или е спрял, за да може да се огледа и пропусне движещите се по платното за движение пътни превозни средства за посока гр. ***. В този момент задната част на автомобила е била в лявата пътна лента за посока гр. ***, а дясната пътна лента е била свободна. Л.а. *** се е движил с около 99 км/ч в лявата пътна лента за посока гр. ***, когато е излязъл от левия за него завой и е забелязал лек автомобил разположен почти перпендикулярно на платното за движение. Водачът на л.а. *** е реагирал първосигнално с предприемане на екстремно спиране. Въпреки предприетото спиране е настъпил удар между предната част на л.а. *** и задната странична лява част на л.а. ***. След удара л.а. *** е получил ударен импулс, при което се е придвижил към платното за насрещно движение и завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка. Л.а. *** е останал в лявата пътна лента. Вещото лице в заключението по съдебно автотехническата експертиза е констатирало, че поведението на всеки от водачите е допринесло за настъпване на процесното ПТП, както следва: водач на л.а. *** е предприел маневра „завой в обратна посока“ на място, където тази маневра не е разрешено да се извършва. При извършването на маневрата е създал опасност на платното за движение за пътните превозни средства, които се движат в лявата пътна лента за посока гр. ***.

Произшествието не би настъпило, ако водачът не е бил предприел тази маневра. Водачът на л.а. ***, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, се е движил в лява пътна лента, а технически правилно е при движение в извън населени места на път с две пътни ленти за движение в една посока, водачите да се движат в дясна пътна лента. Лявата лента се използва за изпреварване или заобикаляне. Технически правилно е при избора на скорост водачите да се съобразяват с пътните условия, за да могат да преустановят движението си пред всяко предвидимо и непредвидимо препятствие. Водачът на л.а. *** се е движил технически неправилно в лявата пътна лента със скорост несъобразена с пътните условия – мокра настилка. Ако водачът на л.а. *** се е движил в дясната пътна лента, дори с непроменена скорост на движение, произшествието не би настъпило.

Не се спори между страните, че след ПТП и заведената щета е 3 образувано гр.д.№ 380/2021г по описа на РС-Айтос, по което съдът се е произнесъл с решение, частично отменено от ОС-Бургас по гр.д.№ 280/2022г и е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2 500 лева представляващи претърпени имуществени вреди от ПТП на 06.05.2018 г. по л.авт. марка *** *** с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.04.2021 г. до окончателното плащане на сумата.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за изплащане на лихва върху сумата от 2500лева за периода 10.06.201920.04.2021г. ответника оспорва предявения иск, като навежда доводи, че искането за лихва за периода 10.06.2019-20.04.2021г никога не е било предявявано пред него и в този смисъл е преклудирано.

Съдът като се запозна със събраните доказателства и наведените от страните правни доводи, установи че иска е неоснователен по следните съображения: Съгласно КЗ (чл.380) лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването за настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок. Според чл.409 КЗ „ Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3“. Съгласно чл.405,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е подълъг от срока по чл.108,ал.1 – 3 или 5. Следователно лихва за забава се дължи след изтичане на определения за плащане от Застрахователя срок и видно от съдебното решение по гр.д.№380/2021г на АРС потвърдено в тази част със съдебно решение по В.гр.д. №280/2022г на БОС дължимата лихва (в определения от КЗ срок) е присъдена. Съгласно правилата на КЗ, който се явява специален спрямо ЗЗД ,лихва за забава не се дължи за периода10.06.2019-20.04.2021г, т.к. не е била претендирана пред застрахователя в нито един момент.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на 4 ответника ЗАД "***" сумата от 300лева- адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на М. А. Х., EГH: ********** с постоянен адрес ***, съдебен адрес: ***, чрез адвокат С.К. против ЗАД "***", ЕИК: ***, със седалище *** и адрес на управление *** за заплащане на сумата 472 левамораторна лихва за периода от 10.06.2019г. до 20.04.2021г. върху сумата от 2 500 лева определено от съда застрахователно обезщетение по гр.д.

№380/2021г на АРС ,потвърдено частично с решение по В.гр.д.№280/2022г на БОС.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК М. А. Х., EГH: ********** с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "***", ЕИК: ***, със седалище *** и адрес на управление ***, разноски в размер на 300лв. /триста лева/.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________ 5