Определение № 863 от 07.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 863 гр. Ловеч, 06.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500533 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл.

278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба №5382/24.2023г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:

****, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Г. С. - К., срещу Разпореждане на Районен съд – Тетевен, постановено по ч.гр.д. № 768/2023 г., получено на 16.11.2022 г., което е атакувано изцяло. Посочва се, че съдът неправилно е отхвърлил искането по чл. 410 от ГПК.Заявява, че съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит № *********** : „В случай, че клиентът длъжникът просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление", е уговорена предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че в случаите, в които заема е предоставен от небанкова финансова институция, клаузата включена в договора за заем за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заема, не противоречи на свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД), като с тази уговорка длъжникът губи преимуществото на срока и последиците за него са аналогични на изгубването на това преимущество, съгласно чл. 71 от ЗЗД.

Намира, че в процесния случай „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е изпратил на длъжника по договора уведомително писмо с обратна разписка преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по л. 410 от ГПК. Изтъква, че„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на вземането, като е изпратил уведомително писмо с обратна разписка до посочения в процесния договор от 1 самия длъжник адрес. Посочва, че видно от представената обратна разписка по делото е, че уведомителното писмо не е получено, тъй като не е потърсено от длъжника. Твърди, че при промяна на обстоятелствата длъжникът е длъжен да уведоми кредитора и уведомителното писмо е изпратено до длъжника, преди задължението да бъде търсено по съдебен ред, чрез образувано заповедно производство. Изтъква, че длъжникът при промяна на своя адрес е следвало да уведоми кредитора и не е изпълнил добросъвестно своите задължения.Заявява, че заповедното производство е уредено като строго формално, с него се цели бърза съдебна защита, като преценката на съда в производството по чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти, като съответствието на твърдените факти с действителното правно положение може да се установи само в евентуалния исков процес, в случай, че длъжникът оспори вземането. Намира, че като се е произнесъл по валидността на процесните клаузи съдът е превишил своите правомощия, като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета на заповедното производство. Позовава се на съдебна практика към 2013 година на ВКС и споделя изводите относно приложимостта на чл. 20а от ЗЗД. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане по ч.гр.д№768/2023 г. на ТРС и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение против О. В. Ц. и присъдени разноски.

Ловешки окръжен съд приема, че производството е допустимо, тъй като частната жалба е подадена на 23.10.2023 г. по куриер, а атакуваният съдебен акт е получен от жалбоподателя на 16.10.2023 г.

Подадено е заявление № 5043/28.10.2022 г. по чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********** с адрес **** за издаване на заповед за изпълнение против О. В. Ц. за сумата от 1834.25 лв., от която 1622.23 лева/733.06 лева-неплатена главница, сумата 219.17 леванеплатено договорно възнаграждение за времето от 05.07.22 г. до 06.07.23 година, сумата 248.88 лева-неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст, сумата 391.12 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“/, сумата 30 лева-неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на сумата 30 лева ,начислени на 20.05.22 г., сумата 180.69 лева-лихва за забава от 06.05.2022 г. до 06.07.2022 г., сумата 31.33 лева-законна лихва от 06.07.2022 г. до 29.08.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на регистриране на заявлението и сторените разноски. Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит „Профи кредит България“№ ***********/31.03.2022 г. без да е посочена сумата на кредита за срок от 18месеца с месечни вноски в размер на 100.24 лв. с падежна дата всяко 5-то число на месеца, посочено в т. VІ на Договора. Позовава се на Общите условия,съобразно които длъжника дължи предварително определено договорно възнаграждение в размер на сумата 219.17 лева за периода от 05.07.22 г. до 06.07.23 г. Обсъжда се дължимост на сумата 248.88 леванеплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст, сумата 2

391.12 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“. Посочва се,че длъжникът е направил 2 погасителни вноски и е изпаднал в забава, поради което и съгласно ОУ към ДПК кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на заявителя на 06.07.23 г. .Посочва, че длъжникът е уведомен с писмо, а предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение .

С Разпореждане № 2206/06.10.2023 г.768 по гр.д. №768/23 г. на ТРС, районният съд, на основание чл. 410 от ГПК е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя-жалбоподател, като е посочил, че не е доказано уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.

Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба от 23.10.2023 г. на „Профи кредит България“ЕООД – София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По приложения договор за потребителски кредит***********/31.03.2022 г. между страните съдът установява, че размера на дълга е 800 лева-чл. 6 от договора за срок от 18 месеца.

В текста на чл. 2.4 от Общите условия е предвидено, че уведомлението за предсрочна изискуемост се изпраща по реда на чл. 13,2 от ОУ. Страните са установили в чл. 13.2 от ОУ, че всяко известие може да бъде изпратено на адреса за кореспонденция на клиента , съответно на последно декларираните отнего адреси за комуникация. В чл. 3 на договора за кредит длъжникът е избрал за адрес на комуникация – ****. Настоящата инстанция преценява, че не се установява факта на уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на дълга, тъй като вложената разписка за връчване на уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост по ДПК е върната с отбелязване „непотърсен“ и дата 04.08.2023 г. Към разписката липсва конкретизиране на приложеното уведомително писмо, а само е посочен номер на договора за кредит. От друга страна не е представен екземпляр от приложеното писмо, за да се установи за какви дължими суми е изготвено към момента на изпращането му. В актуалната съдебна практика безпротиворечиво се приема, че недобросъвестното поведение на длъжника следва да се изведе от конкретни доказателства по делото, а не се презюмира от представянето на разписката с отбелязване „непотърсен“. В такава насока съдебния състав споделя разрешенията, дадени по идентични казуси в определение № 272 от 4.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1729/2019 г. , определение № 458 от 24.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 3043/2014 г., Следователно съдът приема, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно главница, възнаградителна лихва,възнаграждения за услуги, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на сумата за договорна /възнаградителна/ лихва от 219.17лева /по заявление/,неплатено възнаграждение за услуги „фаст“-възлизащо на 248.88 лева и „флекси“ - 391.12 лева с оглед неизправността на длъжника по 3 договора за заем. Предвид твърденията на заявителя, че между страните има сключен договор за потребителски кредит от 27.09.2019 г. договорената възнаградителна лихва, не може да се изведе като размер и начин на определяне нито от заявлението, нито от договора между страните.

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл.

411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето производство съдът приема, че при главница възлизаща на 800 лева /по договора за кредит от 31.03.2022 г./, по която са заплатени 2 вноски в размер на 200.48 лева,договорно възнаграждение в размер на 219.17 лева за период от 05.07.22 г. до 06.07.23 г. г. без конкретизиране на начина на формирането, може да бъде преценена,че е необосновано високо.

Съдът приема, че разпоредбите на договора, с които е уговорено възнаграждение за услугите „Фаст" и „Флекси" са нищожни на основание чл.

26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД във вр. с 33, ал.1 ЗПК. С тях се цели заобикалянето на правилото на чл. 33, ал.1 ЗПК,поради факта,че не е предвиден начина, по които се определят сумите. Включването им в Общите условия на договора, предполага, че потребителя няма право на избор дали да ги приеме.

Въпросните уговорки за нищожни и на основание чл.143, ал.1 ЗЗП и чл. 26 ал.

1 пр. 2 от ЗЗД. С тях се нарушава добросъвестността, тъй като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и с включването им задължението към кредитора нараства в двоен размер от 800 лева на 1622.23 лева .

По отношение на претенцията за заплащане на сумата 180.69 лева – обезщетение за забавено изпълнение и законна лихва в размер на 31.33 лева съдът намира, че същите не се дължат. Касае се до акцесорни задължения, които предвид отхвърляне на искането за присъждане сумата за главница не се следва да се заплащат, тъй като произтича от основателност на главното задължение.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №2206/06.10.2023 г.768 по гр.д. №768/23 г. на ТРС, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съэдът намира, че следва да бъде осъден жалбоподателя на основание 4 чл. 77 от ГПК във вр. с чл. 18,ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да внесе в полза на бюджета по сметка на ЛОС държавна такса в размер на сумата 3.35 лева .

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, разпореждане №2206/06.10.2023 г.768 по гр.д. №768/23 г. на ТРС.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: **** да внесе по сметка на ЛОС в полза на бюджета сумата 3.35 лева /три лева и тридесет и пет стотинки/- държавна такса.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5