Решение № 1133 от 02.06.2026, Административен съд - Търговище
- Съд
- Административен съд - Търговище
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 184/2026
- Вид
- Решение № 1133
- Подписан
- 02.06.2026
- В сила
- 02.06.2026
- Състав
- Иванка Иванова, Анета Петрова, Албена Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.182 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- параграф 6, т.33 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1133
Търговище, 02.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Търговище - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
АНЕТА ПЕТРОВА
Членове:
АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА и с участието на прокурора ВАСИЛ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА канд № 20267250700184 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по касационната жалба на Ц. Б. Ц. [ЕГН], чрез адв. Н. Г. от АК – Видин против Решение № 91/ 30.12.2025 г., постановено по НАХД № 228/ 2025 г. по описа на РС – Попово, с което е изменен ЕФ с. К № 11171536 от 26.07.2025 г. на ОД на МВР – Търговище, с който на касатора на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е намален размер на глобата на 50 лв., като е изменено основание за налагане на адм. наказание на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата като основание за оспорване е посочено, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните и процесуално-правните норми.
В съдебно заседание по делото касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.чрез процесуалния му представител е получено писмено становище по съществото на спора и искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Търговище, редовно призована не изпраща представител, не изразява становище по делото.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Попово.
Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:
За да измени процесния ЕФ, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с електронен фиш серия К № 11171536, издаден от ОДМВР гр. Търговище, жалбоподателят бил санкциониран за нарушение по чл.21,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, за това, че „на 26.07.2025г., в 09.05ч., в Област Търговище, в Община Попово, на път втори клас, номер51, на 42.94 км (до антична крепост „Ковачевско кале“), извън населено място, с ограничение на скоростта от 60 км/ч въведено с пътен знак „В26“ е управлявала МПС – л.а.”Мерцедес Ц200 ЦДИ“ с рег.№ [рег. номер], със скорост 75 км/ч., при приспаднат толеранс -3 км/ч. Превишена стойност на скоростта 15 км/ч. Нарушението установено и заснето с АТСС ARM CAMS1 насочено към гр. Бяла. Нарушението е установено в условията на повторност в 1-годишен срок от влизане в сила на ЕФ К/10877650 от 19.06.2025г.“ По делото са били приложени доказателства за одобряване на типа средство за измерване - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, ведно с приложение за неговата годност; методически указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения установени с АТСС/, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип; Протоколи за проверка № 114-СГ-ИСИС/01.12.2021г. и № 166-СГ-ИСИС/15.05.2025г. на БИМ удостоверяващ съответствие на ARH CAM S1; заверени копия от Google Maps и снимки удостоверяващи мястото на позиционирането на ARH CAM S1, както и протокол за използваното АТСС в деня на контрол, ведно със снимка на последното и сертификат на полицейския служител работил с него в същия ден.
Приложена е била и снимка № 120СD41/0059809, от която се установява, че в 09.05.54 ч., на 26.07.2025г., в локация Община Попово, на път II-51, км42+940, с GPS координати: 43.360100 26.146500 е заснет автомобил с рег.№ [рег. номер], при максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, измерената /засечена/ скорост е 78 км/ч., разстояние:29м. От приложеното по делото писмо от АПИ, ОПУ-Търговище, се установява, че на посочения в фиша пътен участък има монтиран пътен знак В26-ограничение на скоростта до 60 км/ч
По делото е приложен и друг ЕФ за налагане на глоба серия К № 10877650 издаден от ОДМВР Видин, от който е видно, че за управление на МПС-л.а., марка „БМВ 318 И“, рег. №[рег. номер], в общ.Кула, обл.Видин, на 19.05.2025г., на жалбоподателя Ц. е било наложено наказание по чл.182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 100.00лв., като ЕФ е влязъл в сила на 19.06.2025г., и не е бил платен, видно от приложената справка от АИС АНД.
От правна страна въззивният съд е намерил, че жалбата е основателна отчасти, но по съображения различни сочени от жалбоподателя. Съдът е констатирал, че в производството по ангажиране административно-наказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване. Съдът е приел, че в ЕФ ясно и разбираемо за нарушителя е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като е посочен и неговият идентификационен номер. В ЕФ е описано точното място на извършване на нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил. В приложената по преписката снимка ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са максимално разрешената скорост на движение на МПС – 60 км/ч и измерената скорост на движение на автомобила – 78 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от -3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.
От формална страна процесния електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити – посочени са данни за: териториалната структура 3 на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Видно от нормата законодателят не е предвидил като изискване ЕФ да бъда подписан от компетентно длъжностно лице. В този смисъл, при издаване на ЕФ са неприложими изискванията за реквизитите на наказателното постановление, посочени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, предвид наличието на специалните правила в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Съгласно параграф 6, т.33 от ЗДвП(изм.в ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.) "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая по делото са приложени доказателства, че жалбоподателя е санкциониран с един влязъл в сила ЕФ за нарушение от същия вид в 1-годишен срок от датата на настоящото нарушение, а именно ЕФ Серия К № 10877650, влязъл в сила на 19.06.2025г., с който същия е санкциониран за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Административно наказващия орган следва да посочва дали и кога ЕФ, определящ повторност, е влязъл в сила, и това е факт, подлежащ на доказване в съдебното производство, което бе сторено и необорено. Ето защо в случая, към момента на деянието, е налице повторно нарушение, поради което и правилно е определена санкционната норма предвиждаща наказание в двоен размер от 100.00лв. Тази санкционна разпоредба предвижда наказание във фиксиран размер, така, че е безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на ЗАНН. Понастоящем, обаче, е последвало изменение на разпоредбата чл.182, ал.4 от ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г., което се явява по благоприятна за жалбоподателя (по арг. на чл.3, ал.2 от ЗАНН), доколкото т.2 на ал.2 от чл.182 от ЗДвП, каквото се явява процесното нарушение, е изключена от приложното поле на ал.4 от чл.182 от ЗДвП, т. е. посочената разпоредба не следва да се прилага в случай на повторно превишаване на скоростта до 20 км/ч. над разрешената максимална такава. Ето защо, съдът следва да приложи закон за еднакво, същото или по- леко наказуемо нарушение, при същите фактически положения и съгласно чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН да измени оспорения ЕФ. В конкретния случай описаните в електронния фиш факти се подкрепят от доказателствата по делото и обуславят извършено от жалбоподателя по-леко наказуемо нарушение, а именно това по основния състав на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, доколкото превишение от 15 км/ч. извън населено място попада в приложното й поле, като предвидената санкция е във фиксиран размер от 50.00 лева. Ето защо процесният ЕФ следва да бъде изменен в частта му относно основанието за налагане на адм. наказание, като от чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП се измени в чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и се намали размера на наложената глоба от 100.00 на 50.00 лева.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота от районния съд, като при тяхната преценка е изведен обоснованият и съответен на доказателствената съвкупност и на приложимия закон правен извод за съставомерност и доказаност на нарушението, вменено на касатора.
Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Правните изводи на съда кореспондират с доказателствения материал по делото. Касационната инстанция споделя напълно изводите на въззивния съд относно правилното установяване и безспорната доказаност на извършените от касатора адм. нарушение. Описаните в ЕФ фактически констатации изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства.
Редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията , които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Разпечатката съдържа 29 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61d17879-4ae0-4597-b18f-3f854a38ba9f