Определение № 2265 от 03.08.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2265 гр. Бургас, 03.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

К. Гр. Стоянов

Пламена К. Г.ева Върбанова като разгледа докладваното от К. Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20262100501339 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частната жалба на Г. Х. Д., С. Х. И. и Т. И. Н. – ищци по гр.д.

№8129/24 г. на РС – Бургас против Решение №1458/12.06.2026 г. постановено поделото в частта , с която производството по делото частично се прекратява. Обжалваното определение се оспорва като неправилно. Съдът е приел , че ответникът не може да се легитимира като собственик на процесния имот , уважил е предявения отрицателен установителен иск но само за част от имота , а за останалата част е прекратил производството по делото като е приел , че в тази част иска е недопустим. Това съдът е обосновал с обстоятелството , че по плана на новообразуваните имоти за ищците е бил отреден имот , който само частично попада върху процесния имот и поради това те нямат правен интерес да оспорват собствеността на ответника за тази част от имота , която не засяга имота , подлежащ на възстановяване в полза на ищците. Жалбоподателите сочат на първо място , че извода на РС би бил правилен ако предмет на делото бе правото на собственост върху имот в конкретни граници. В случая е предявен отрицателен установителен иск и целта на ищците е да бъде отречено правото на ответника на собственост върху процесния имот , което осуетява възможността за ищците да бъде реституиран отредения им в конкретни граници имот. Пояснява се спецификата на реституцията по ЗСПЗЗ на земи , попадащи в границите на ползвателските имоти по §4 и сл.

От ПЗР на ЗСПЗЗ: - реституцията върху такива ползвателски имоти не се извършва в реални граници или с плана за земеразделяне , поради което правоимащите но ЗСПЗЗ не могат да очакват да им бъде възстановен внесения в ТКЗС имот в онези граници , които имота е имал към момента на колективизация. Те не могат да очакват дори и там да бъде върнат имот с площ , каквато е имал внесения в ТКЗС имот, защото за ползвателските имоти не се изготвя план за земеразделяне , с което подлежат на реституция ползвателски имот. В зона за земеделско ползване правния режим на реституция е различен , различни са и 1 компетентните органи – на кмета на общината в случай на реституция в зона за земеделско ползване. На следващо място се пояснява че реституцията в зоната за земеделско ползване се извършва въз основа на ПНИ , който следва да разреши конкуренцията между три групи правоимащи: тези с претенции по ЗСПЗЗ , които имат право кмета да им възстанови определен имот; - ползватели , които са придобили собственост в тази зона; - общината като собственик на инфраструктурата в зоната. Така с ПНИ се определящ подлежащите на реституция по ЗСПЗЗ имоти като се отграничат общинските имоти на инфраструктурата и тези на собствениците като останалата част се обособи в конкретни имоти , които обаче следва да бъдат пропорционални на площите , върху които е признато право на възстановяване за всеки отделен правоимащ. На следващо място страната е аакцентирала върху това , че съдът не е съобразил начина по който се решава конкуренцията на права на различните правоимащи върху територията за земеделско ползване: изначално се отграничават терените заети от общинска инфраструктура – те не могат да се реституират; на следващо място – се обособяват имотите на собствениците. ПНИ се одобрява от Областния управител , който е длъжен да се съобрази с всеки представен му нотариален акт за собственост; - една на трето място се отделят терените за правоимащите – т.е. – техните права са ограничени и могат да се реализират едва след удовлетворение на собствениците.

Съдът на следващо място според жалбоподателите – ищци не е съобразил изрично упоменатия в ИМ факт , че ответникът е обжалвал ПНИ поради това че процесния имот не е нанесен на ПНИ като негова собственост. Това пряко засяга правата на ищците , независимо от обстоятелството дали този имот на ответника попада изцяло или частично върху отредения за ищците имот за бъдещата реституция по ПНИ. При влизане в сила на решението в обжалваната му част , то нотариалния акт на ответника за частта от имота, за която предявения иск е уважен ще бъде отменен , но ще остане да обвързва административния орган , одобряващ ПНИ за останалата част , за която делото е прекратено. Тази площ следва да бъде съобразена при преработката на ПНИ и с нея следва да се намали остатъчната територия от зоната за земеделско ползване, която ще остане за реституиране. Поради това ищците съответно ще получат имот с по-малка площ и с различна конфигурация от този , който им е отреден с ПНИ. Процесният имот е съседен на този на ищците и засяга всички други имоти , а това неминуемо ще доведе до промяна конфигурацията на имота и на ищците. Прави се оплакване , че районният съд не е съобразил предмета на делото – спецификите на защитаваното с иска право на реституция на бъдещ по ПНИ имот по §4 и сл. От ЗСПЗЗ/ а не защитавано право на собственост върху конкретен имот/ , така и спецификите на реституцията в зоните за земеделско ползване , които специфики по изложените в жалбата съображения основават правния интерес на ищците да отрекат със сила на присъдено нещо правото на собственост на ответника върху целия процесен имот.Т.е. – защитава се не собствеността върху конкретен имот , а се защитава правото на реституция върху имот , който е бъдещ – ще бъде обособен в конкретни граници след влизането в сила на ПНИ. На следващо място страната сочи , че съдът не е съобразил и практиката на ВКС – че предявения иск е допустим и при косвен правен интерес – Решение №133 от 22.11.2011 г. на ВКС по т.д.№17/2011 , първо т.о. на ТК на ВКС :

2

Правната доктрина приема , че не е нужно интересът от предявения иск да е непосредствен , достатъчен е и евентуален интерес. Заинтересуван да предяви установителен иск е този чието право се засяга от правния спор , но легитимиран е и този чието право се засяга от правото , претендирано от друго лице. Установителния иск трябва да съществува като правна възможност за всеки , който има интерес от него , а такъв интерес имат не само субектите на спорното правоотношение , а всички тези трети лица , чужди на правоотношението , чиито права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право. Една от особеностите на установителния иск се състои в това , че с него се ползват и лица , които не са субект на правоотношението , предмет на иска , без да имат при това качеството на процесуални субституенти. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за произнасяне по съществото на спора за целия процесен имот. Претендират се разноските в производството.

Отговор по частната жалба от страна на ответника по делото – К. П. Д. не е постъпил.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Гражданско дело №8129 за 2024 г. на РС – Бургас е било образувано по исковата молба на частните жалбоподатели – Г. Д. , С. И. и Т. Н. против К. Д. за приемане за установено , че ответникът не е собственик на поземлен имот с площ от 836 кв.м , за който е отреден имот с идентификатор *** н в.Ново селище , село Атия с предназначение на територията – земеделска , както и да бъде отменен нотариалния акт , с който ответникът е признат за собственик на имота по давност. Твърди се , че с решение на ПК – Созопол са били признати за възстановяване в полза на ищците като наследници на Д. К. множество земеделски земи , част от които попадат в зоната на имотите по §4 от ЗСПЗЗ. Реалното възстановяване на тези земи в границите на конкретни новообразувани имоти трябвало да се извърши със заповед на кмета на Созопол по реда на §4к ал.7 от ЗСПЗЗ. Признатите за възстановяване имоти били обособени по плана на новообразуваните имоти като имот №329 и имот №321 в м. Ново селище. Ответникът обаче се снабдил с нотариален акт за собственост на основание давностно владение на имот , попадащ върху посочените имоти.

Той обжалвал ПНИ като се легитимирал като собственик с представения нотариален акт.

Ищците заявяват , че това производство по жалбата на Д. пречи на реалната реституция на имотите , които са признати в полза на ищците. Те оспорват правата на ответника върху имота и заявяват , че той не е могъл да ги придобие по давност. Ответникът не би могъл да бъде владелец , тъй като имота му попада в зона па §4 от ЗСПЗЗ и върху него е било учредено право на ползване , а ползвателят не е владелец. По отношение на ищците не е манифестирано владение. До завършване на реституционната процедура имотът е държавна собственост и не би могъл да бъде придобит по давност заради забраната в ЗС Дори да се приеме , че ответникът е бил владелец се прави възражение , че това владение не може да се противопостави на ищците според чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ Давност върху подлежащи на възстановяване земеделски имоти може да тече само след като собствеността върху земята е била възстановена.

Районният съд е установил , че в полза на ищците се е произнесла ПК с решение от 3

1993 г. Имота под №3 попада в м. Ново селище като тази местност е зона на ползвателски земи по §4. Образувани са два нови имота по ПНИ – 62.321 и 62.329. Имот 62.321 попада с 208.20 кв.м в границите на процесния имот с идентификатор *** по плана на КККР. На ищците са били признати за възстановяване двата имота по ПНИ 62.321 и 62.329.

Тези два имота попадат общо в 11 имота по кадастралната карта. Визирано е, че производството по делото е било прекрятено поради недопустимост на иска. БОС е отменил прекратяването и е върнал делото като по допустим иск с указание да се съберат доказателства дали е приключило производството по възстановяване на собствеността на ищците и в зависимост от тези доказателства следва да извърши повторна преценка за правния интерес на ищците. В тази насока районният съд е приел , че иска е частично допустим. С ешението на ПК от 1993 г. съдът е приел , че ищците не могат да станат собственици , тъй като имотите са позовани само с площи и местности , но не са индивидуализирани с граници. При това един от имотите попада частично в зона по §4 от ЗСПЗЗ.За ищците е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск , че ответникът не е собственик на тази част от имота. Тази част от процесния имот по кадастралната карта , която се припокрива с имота по решението на ПК и с имота по ПНИ , записан на ищците е според експертизата в размер на 208.20 кв.м. Съдът е приел че за тази част иска е допустим. В останалата част процесния имот не се припокрива с имота по решението на ПК и с имота на ищците по ПНИ и за нея ищците нямат интерес според съда да водят процесния иск като в тази част районният съд е прекратил производството. Прието е за установено у че ответникът не е собственик на припокриващата се част от 208.20 кв.м като на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен и нотариалния акт №105/2024 г. , с който К.

Д. е бил признат за собственик за тази част , която на скицата на вещото лице , обявена за неразделна част от решението е оцветена в червен цвят , оградена със зелени контури.

Жалбата на тримата ищци е допустима – депозирана е в законоустановения срок от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд , имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Изложените в частната жалба доводи от процесуалния представител на ищците са принципно правилни. В процесния случай обаче съдът намира , че позицията на първоинстанционния съд е законосъобразна. Районният съд е приел , че ищците са наследници на Д. К. и в тяхна полза е признато правото на собственост върху земеделски земи , които са били възстановени на основание чл.18ж ал.2 от ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне.Това обаче не е решение , с което правото на собственост се възстановява при условията на §4-4л ЗСПЗЗ в зона на ползвателски имоти. Към 1993 г. не е имало възможност за възстановяване на собствеността при условията на §4 ЗСПЗЗ , тъй като измененията в закона в тази насока са от 1997 г. Районният съд в постановеното си решение е признал наличието на правен интерес за ищците в частта на претенцията засягаща припокриващата се част от техния имот с този на ответника Д.. По приетото експертно заключение е установено , че тази припокриваща се част възлиза на 208.20 кв.м и правилно районният 4 съд е приел в тази част претенцията за допустима. За останалата съдът намира изложените от районния съд мотиви за правилни и законосъобразни като изцяло ги възприема на основание чл.272 от ГПК. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява и съдът не се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. Както бе посочено по-горе интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице, когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. В настоящия случай ищците не доказват този правен интерес за конкретната част от процесния имот , за която няма припокриване с имота на ответника. В тази останала част процесния имот не се припокрива с имота по решението на Поземлената комисия и с имота на ищците по ПНИ и за нея ищците нямат интерес да водят настоящия иск. Както и районният съд е изложил – за тази част от имота дори и да се приеме , че ответникът не е собственик , това не би имало никаква полза за ищците. Поради това районният съд законосъобразно е прекратил производството в тази му част. Практиката на ВКС , на която се е позовал процесуалния представител за евентуалния интерес при установителния иск настоящият съдебен състав намира за неотносима към настоящия случай. Хипотетични бъдещи факти не могат да служат като основания за обосноваване на правния интерес от предявяването на процесния иск. В случая ищците не доказват наличието на обективни основания , настъпили до настоящия момент , обосноваващи правния им интерес от воденето на иска. В тази насока следва да се има предвид практиката на Бургаския окръжен съд – Вж. Определение №1615 от 05.06.2026 г. по възз.ч.г.д.№374/26 г. относно допустимостта на предявения отрицателен установителен иск на Г. Х. Д., С. Х. И. и Т. И. Н..