Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 212 от 16.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 512/2025
Вид
Решение № 212
Подписан
16.10.2025
В сила
15.11.2025
Състав
МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 462 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 462, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 1, т. 6 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 137 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Ловеч, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

П. ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20254300500512 по описа за 2025 година Постъпила е жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, чрез пълномощника адв. П. К., срещу разпределение, предявено на 11.07.2025 г. по изпълнително дело № 1036/2022 г. по описа на ЧСИ В. П., рег. №*** на КЧСИ, р-н на действие ОС Ловеч.

В жалбата се твърди, че в изготвеното разпределение на сума, постъпила от публична продан на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в ***, собственост на длъжника по изпълнителното дело, не са спазени разпоредбите на закона относно ползващите се с привилегия вземания и реда за удовлетворяване на кредиторите, както и че неправилно и непълно са определени размерите на вземанията на присъединените взискатели.

Жалбоподателят излага, че в разпределението с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са включени вземания на съдебния изпълнител за такси и разноски по осъществяване на изпълнителен способ, различен от изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят и за изпълнителен способ, който не е приложен. Счита се, че размерът на таксата по т. 26 е неправилно изчислен, както и че таксата е начислена и събрана два пъти. Посочва се, че начислените такси по ТТРЧСИ са прекомерни и 1 недължими, като се позова се на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Застъпена е теза, че неправилно е определен размера на дължимите на първоначалния взискател и на останалите взискатели суми за разноски, като неправилно са включени разноски за адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело в полза на присъединени взискатели.

Жалбоподателят прави възражение, че от разпределението не става ясно как точно и по какъв начин е изчислен размерът на таксата по т. 26 от ТРРЗЧСИ за удовлетворяване на вземанията с привилегия по чл. 136, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 от ЗЗД. Посочва, че са допуснати нарушения при заделянето на суми с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД, което е довело до неправилно определяне размера на разпределената сума и вземанията, които се погасяват по реда на чл. 137 от ЗЗД, включително размера на сумата в полза на „Юробанк България“ АД. Счита този размер за неоснователно и незаконосъобразно занижен.

В мотиви до съда, ЧСИ П. ЧСИ П. счита, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения в чл. 462, ал. 2 от ГПК срок, от страна с правна легитимация, но е неоснователна.

Посочва, че таксите, които са удържани в полза на ЧСИ В. П., peг. № ***, са разходи по разгласяване и провеждане на публичната продан по реда на ГПК, от която е постъпила сумата, предмет на разпределението.

ЧСИ излага, че всички действия по извършване и успешно реализиране на публичната продан са извършени, поради което неплатените, но дължими такси към ЧСИ, са събрани именно от постъпилата сума, като се позовава на т.

3 от Тълкувателно решение № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, като според ЧСИ със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват вземанията както за авансово внесените от взискателя такси, така и за невнесените предварително от него, но дължими на ЧСИ такси по изпълнението.

Сочи, че към датата на предявяване на разпределението е изискал актуално задължение от всеки от взискателите по изпълнителното дело с оглед частично погасяване на задълженията.

Счита за невярно твърдението на жалбоподателя, че с привилегия са погасени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело, в полза на присъединени 2 взискатели. Позовава се на т. 6 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като посочва, че е погасил само разноски на първоначалния взискател „Успех Металкап ССБ“ ЕООД с ЕИК 114637920, представляващи авансово заплатени такси по ТТРЗЧСИ във връзка с реализирането на публичната продан. Възстановени били разходите, които първоначалният взискател е направил за осъществяване на конкретния изпълнителен способ, като в този ред били включени и разноските на първоначалния взискател за възнаграждение на един адвокат, които в т. 4 на изготвеното Разпределение били погасени с привилегия.

ЧСИ изтъква, че няма противоречие относно това, че със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД се ползват общинските вземания за дължимия местен данък за имота, върху който е проведено принудителното изпълнение и от проданта му е получена сумата, подлежаща на разпределение, поради което бил погасен данък недвижим имот към Община Ловеч съгласно справка с вх. № 83615/12.06.2025 г., издадена от Община Ловеч.

Съдебният изпълнител посочва, че на осн. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД е погасена такса битови отпадъци към Община Ловеч, позовава се на т. 4 на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2021 г. по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която не са с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, а представляват публично общинско вземане и в този смисъл се ползват с привилегия на осн. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.

По отношение на т.26, ЧСИ П. в мотивите си заявява, че начинът на изчисление на т. 26 е посочен императивно в т. 26, б. „а“ до „е“ от ТТРЗЧСИ и същият е бил приложен при изготвяне на обжалваното разпределение. Счита твърдението, че т.26 е неправилно изчислена и събрана два пъти за необосновано и невярно. Посочва, че твърдението на жалбоподателя, че неправилно е определен размера на оставащата сума и съответно неправилно е разпределена тя по реда на чл. 137 от ЗЗД, е необосновано, с оглед на това, че в разпределението бил описан подробно алгоритъма на изчисление на коефициента, който бил получен като всяко хирографарно вземане, предявено от всеки взискател, е разделено на общата сума от вземанията на всички хирографарни кредитори и полученото процентно съотношение е умножено по сумата, оставаща след удовлетворяване на привилегировани кредитори по реда на чл. 136 от ЗЗД.

3

След извършена проверка, съдът е приел, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание на осн. чл. 437, ал 1 от ГПК. По делото е прието заключение на вещо лице със съдебно-икономическа експертиза, което е дало отговор на предварително поставените от съда въпроси, касаещи вземанията на първоначалния и присъединените взискатели, както и размера на таксите, дължими на ЧСИ.

В проведено публично заседание на 07.10.2025 г. жалбоподателят не се явява и не се представлява, в молба до съда изразява съгласие делото да се гледа в отсъствие на представител на банката, оспорват т.2 и т.3 от съдебноикономическата експертиза.

Редовно призовани, не се явяват и не се представляват и останалите присъединени взискатели.

НАП се представляват от юрк. Д. Х., считат жалбата за неоснователна, молят съда да потвърди разпределението на ЧСИ П..

Съдът, след като съобрази изложените съображения в жалбата, мотивите на ЧСИ В. П., както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20228790401036 е образувано срещу длъжника „КАЛИА“ ООД, с ЕИК 110055537, на 20.05.2022 г. по молба на взискателя „Успех Металкап ССБ“ ЕООД, с ЕИК 114637920, чрез адв. М. Б., съдебен адрес: ***, въз основа на изпълнителен лист № 405 от дата 18.05.2022 по ч.гр.д. № 771/2022 г. по описа на Районен съд-Ловеч.

С молбата за образуване на изп. дело взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

На осн. чл. 458 от ГПК, държавата е присъединена като взискател, въз основа на удостоверение, издадено от ТД на НАП.

На осн. чл. 456 от ГПК, по делото са присъединени следните взискатели:

„Българска Агенция за експертно застраховане“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист №51/05.09.2023 г., издаден от ОС – Ловеч по т.д.№10/2023 г.

„ЕКОМЕТАН ВРАЦА“ ЕООД, въз основа на удостоверение изх.

№26764/25.09.2023 г., издадено от ЧСИ В. П., по изп.дело №1211/2023 и изпълнителен лист №14/15.02.2024 г., издаден от ОС – Ловеч, по т.д.№37/2023 г.

„ВЕДЖИ ФРОСТ“ ООД, въз основа на удостоверение изх.

№2210/06.02.2024 г., издадено от ЧСИ Р. Д., по изп.дело №832/2023 г.

„ГРИЙН АРГО ИНВЕСТ 16“ ООД, въз онова на удостоверение, 4 издадено от ЧСИ В. П. по изп.дело №17/2025 г.

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, въз основа на удостоверение изх.

№37706/19.11.2024 г., издадено от ЧСИ М. И., по изп.дело №1959/24 г.

По молба на първоначалния взискател, изпълнението е насочено към недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело, с идентификатор ***, адрес ***. Реализирана е публична продан на недвижим имот, при която за купувач е обявен „Инвестстил“ ООД.

Имотът е възложен на дружеството с Постановление за възлагане от 30.09.2024 г., вх. №5362, том 3, акт №115, парт. книга №2634 от 23.10.2024 г. на СВ – Ловеч, за сумата от 105 150.00 лева.

На основание чл. 460 от ГПК във връзка с чл. 462 от ГПК е насрочено предявяване на изготвено разпределение на постъпилата от публичната продан сума, на 25.10.2024 г., за което страните са били редовно уведомени.

Постановление с изх. № 42983/25.10.2024 г., в което било обективирано разпределението е обжалвано пред ОС – Ловеч. Впоследствие ЧСИ с разпореждане сам е отменил разпределението, като е приел, че е допусната грешка, не било взето предвид, че сума в размер на 17 525.00 лева е преведена на НАП на основание чл. 131 от ЗДДС и е насрочил ново разпределение за 15.11.2024 г.

Срещу Постановление за разпределение от 15.11.2024 г. е подадена жалба с вх. № 130265/19.11.2024 г. от „Юробанк" АД, с ЕИК 000694749, чрез адв. П. К.. Образувано е в.гр.д № 824 по описа за 2024 г. на ОС Ловеч, приключило с Решение № 12/17.01.2025 г., с което е отменено Постановление за разпределение на суми от 15.11.2024 г.

С ново постановление изх. № 42983/25.10.2024 г., ЧСИ разпределил сума в размер на 105 150.00 лева. Постановлението отново е обжалвано и с Решение №65/08.04.2025 г., съдът го е отменил като неправилно и е върнал делото на ЧСИ, тъй като сумата в размер 17 525 лева била преведена на НАП на основание чл. 131 от ЗДДС и е следвало да се разпредели останалата налична и подлежаща на разпределение сума е 87 625.00 лева.

В изпълнение указанията дадени със съдебното решение, ЧСИ е предявил ново разпределение с Постановление изх.№28397 от 11.07.2025 г., последното е предмет на настоящото производство, тъй като срещу него е постъпилата жалба от „Юробанк България“ АД, в качеството им на присъединен взискател.

Настоящата инстанция счита, че жалбата е основателна.

В обжалваното от „Юробанк България“ АД разпределение на постъпили от публична продан суми, ЧСИ в нарушение на чл. 136 от ЗЗД, в първа по ред привилегия е включил такси за изпълнителни действия, които не касаят конкретния изпълнителен способ, в резултат на който е постъпила сумата. В т.1 от Постановлението на ЧСИ е видно, че на осн. чл. 460 от ГПК във връзка с чл. 136, ал. 1, т.1 от ЗЗД в своя полза е разпределил суми за такси 5 по т.9 и т. 11, които съгласно ТТРЗЧСИ се начисляват съответно за налагане на запор и присъединяване на взискател. Посочените такси не би могло да се приеме, че са свързани и са начислени във връзка със способа за изпълнение публична продан на недвижим имот. По тази причина тяхното място не е в първа по ред привилегия. Действително закона и тълкувателната практика на ВКС и по-конкретно Тълкувателно решение №2/2021 г. от 11.04.2021 г. на ОСГК, поставят в този ред вземанията на съдебния изпълнител за такси.

Изрично в т.3 от посоченото тълкувателно решение се казва, че вземанията на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато същите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. Настоящата инстанция приема, че включването на такси по т.9 и т. 11 от ТТРЗЧСИ в този ред на привилегировани вземания е незаконосъобразно.