Решение № 264 от 12.03.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е

Ш Е

Н И

Е

№ /12.03.2020 гр. Плевен 12.03.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

І-ви гр.с. в публичното заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА при секретаря Ж. С. и в присъствието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр. дело № 904 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

Иск с правно осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ .

Постъпила е ИМ от Р.С.М. ***,чрез пълномощника му адвокат Ж.Н. от ПАК срещу Прокуратурата на РБ. Твърди се ,че на 09.11.2010г.по ДП № С-191/2010г.по описа на ОП Плевен на ищеца е повдигнато обвинение по чл.199,ал.2,т.2,пр.първо вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26. ал.1 НК, затова,че на 14.07.2010г.в с.С., Пл.обл. при условията на продължавано престъпление,в съучастие като помагач с извършителите М.А.М., Ю.С. Р.,М.А.А. и Р.А.Ш. отнел 120 лв.от владението на Р.Г.М. от с.С.,нейна собственост и се опитал да отнеме 110 лв.от владението на М.Н.И. от с.с., нейна собственост ,с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила и грабежът и опитът за грабеж са придружени с убийството на Р.М. и М.И..Твърди се,че от същата дата Р.М. е задържан ,като на 12.11.2010г.му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ЧНД №1269/2010г.по описа на ОС Плевен,потвърдена с определение на ВТАС №312/19.11.2010г.по ВЧНД №370/2010г.,че след задържането му М. 3 пъти е обжалвал мярката за неотклонение,като жалбите му са отхвърляни от ОС Плевен и от ВТАС.Твърди се,че срещу ищеца е внесен обвинителен акт на 28.11.2011г.в ПОС с обвинение по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК,като е образувано НОХД №1127/2011г.по описа на ПОС,а срещу останалите четирима обвиняеми обвинението е идентично,но не за помагачество,а за извършителство.Посочено е,че НОХД №1127/2011г.по описа на ПОС е разгледано в 17 съдебни заседания,в периода от м.декември 2011г.до м.септември 2013г.,като са разпитани десетки свидетели и 12 вещи лица,че с присъда на ПОС от 17.09.2013г.Р.М., заедно с останалите четирима подсъдими е признат за невиновен по повдигнатото обвинение и на същата дата е освободен,като му е определена мярка за неотклонение „Подписка“.Посочено е,че оправдателната присъда е протестирана , като с присъда на ВТАС №27/17.

02.2014г.по ВНОХД №279/2013г.по описа на ВТАС оправдателната присъда е потвърдена по отношение на ищеца,а останалите четирима подсъдими са признати за виновни и им е наложено наказание „доживотен затвор“.Твърди се, че срещу оправдателната присъда спрямо ищеца Р.М. е постъпил протест от прокурор от Апелативна прокуратура Велико Търново,въз основа на което е образувано КНОХД №840/2014г.по описа на ВКС,че с окончателно решение №39 от 15.03.2016г.ВКС е отхвърлил протеста и е оставил в сила наказателната част от присъдата на ВТАС по ВНОХД №279/2013г., като Р.М. окончателно е оправдан.Изложени са доводи,че спрямо ищеца е водено наказателно производство по несправедливо обвинение,че ищецът не е извършил престъпно деяние,като в резултат на воденото предварително разследване, на извършените процесуални действия,вкл.и на задържането му под стража,на Р.М. са причинени значителни неимуществени и имуществени вреди.Твърди се,че без основание ищецът е бил задържан под стража за период повече от 2 години и 10 месеца,съответно от 09.11.2010г.до 17.09.2013г.,в който период е бил лишен от основни човешки права –право на свобода,на свободно придвижване,на самостоятелно и по собствена воля определяне и реализиране на двигателен и личен режим на поведение,че действията по нак.производство са засегнали и са се отразили негативно и неблагоприятно на цялостния живот на ищеца-личен ,семеен ,професионален и обществен,като ищецът е понесъл тежко наказателното преследване.Посочено е,че повдигнатото обвинение е било за изключително тежко престъпление, което са наказва с лишаване от свобода от 15 до 20 години,доживотен затвор или доживотен затвор със замяна,като е възможна конфискация на част или на цялото имущество,че е налице изключително висока степен на обществена опасност на деянието-грабеж и опит за грабеж,с използване на сила, придружени с убийството на две лица. Подробно е описано извършеното деяние,като се посочва,че на останалите четирима подсъдими е наложено най-тежкото наказание „доживотен затвор“,което реално е заплашвало и Р.М.,който е осъзнавал това.Твърди се,че многократно и незаконосъобразно спрямо ищеца е оказвано въздействие от длъжностни лица, че на 22.11.2010г.в ареста полицейският служител К.К. е казал на ищеца да заяви,че е карал с автомобила определени лица, да разкаже кои са и затова ще бъде освободен,че многократно М. е извеждан от арестантските помещения от следователя В.П.,който извън процесуално го е заблуждавал относно несъществуващи показания на свидетели, вкл.анонимни и обяснения на др.обвиняеми,че М. е виновен,като му е обещавано,че след признание ще бъде освободен.Твърди се,че съгласно приложената справка от следователя П. в нея косвено се признава за недопустимите действия-натиск върху ищеца.Твърди се,че по делото липсват преки или косвени доказателства,установяващи факта на съучастнически действия от страна на ищеца.Изложени са твърдения,че незаконосъобразно и на неясно основание ищецът двукратно е подлаган на полиграфско изследване,съответно на 29.07.2010г.през нощта и на 30.07.2010г.от орган на МВР,което не е дало положителен резултат за неговото участие в деянието.Твърди се,че нак. производство е оказало негативно въздействие върху Р.М. относно възприятията му за добро и справедливост,че същият е преживял чувство на унижение и съществено засягане на честта и достойнството му,че е злепоставено името му на почтен гражданин и той публично е дискредитиран, като е настъпила съществена и невъзвратима промяна в цялостното му поведение,че е накърнено неговото емоционално и психическо състояние. Твърди се,че продължителният наказателен процес и задържане под стража са причинили значителен стрес, потиснатост, нестабилност и разстройство , състояние на вътрешна тревожност , чувство на безпокойство и напрежение, които не са преодолени до момента,че е налице и влошаване на здравословното състояние на ищеца,което се дължи на продължителните притеснения и безпокойства във вр.с обвинението и страха от осъждане. Посочено е,че тези негативни изживявания са нарушили нормалния живот и контакти на ищеца, който се е изолирал ,затворил се е в себе си ,странял е от семейство, близки и приятели,че това е станало в малко населено място,където всички се познават и случаят е общоизвестен.Посочено е,че са разрушени отношенията в семейството на М.,че същият е единствения трудоспособен член на семейството си,като задържането му под стража и последиците от наказателното преследване ,вкл.разходите ,сериозно са възпрепятствали грижата му спрямо Д. М.С.,с която са живели на съпружески начала и спрямо детето им С.Д.М.,род.през 2002г.

Твърди се,че към момента на повдигане на обвинението ищецът е отглеждал 3 собствени крави и 4 телета,а след задържането му,поради необходимост от средства за семейството и за адвокатска защита,тази дейност е прекратена и животните са продадени на безценица и изклани.Твърди се,че по време на задържането му ищецът нееднократно е търсил лекарска помощ,че на 14.09. 2011г.е писал до ****-предаването “****“с В.А. във вр.с неоснователните обвинения,че по същите причини на 11.04.2011г.е започнал гладна стачка.Изложени са доводи,че ищецът е претърпял вреди и от незаконното задържане под стража, които се включват в тези по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,като се позовава на т.13 от ТР на ОСГК на ВКС №3/22.04.2005г.по т.д.№2/2004г.Ищецът оценява претърпените неимуществени вреди ,съобразно критерия по чл.52 ЗЗД в размер на 120 000лв.,а претърпените имуществени вреди в размер на

4 000лв.,съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното производство. В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000 лв.и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4 000лв.,ведно със законна лихва върху всяка от сумите,считано от 23.10.2016г./три години назад от подаване на ИМ/ до окончателното им изплащане.В съдебното заседание на 11.02.2020г.,на което бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник адвокат Ж.Н. от ПАК поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение,с което същите да бъдат уважени.Претендират се и направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Н. писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБ,чрез Иво Радев ,прокурор в ОП Плевен.С отговора изцяло се оспорват исковите претенции по чл.2 ал.1,т.3 от ЗДОДОВ по основание и размер , тъй като не са ангажирани доказателства за влязла в сила оправдателна присъда , като се оспорват както претенциите за имуществени и неимуществени вреди,така и акцесорните за законна лихва.Изложени са доводи,че претенцията за неимуществени вреди в размер на 120 000лв.не е в съответствие с чл.52 ЗЗД,като е посочено,че не са ангажирани доказателства за влязла в сила оправдателна присъда така и за привличането на ищеца като обвиняем и за взета по отношение на него мярка за неотклонение“Задържане под стража“,нито за нейната продължителност. Твърди се,че ако в процесния период са претърпени вреди,то те не са единствено и само в резултат на актове и действия на органи на прокуратурата.Посочено е,че продължителността на нак.производство е била в зависимост от обстоятелството,че обвиняеми/ подсъдими по делото са били още 4 лица,спрямо които са постановени осъдителни присъди,че тяхното процесуално поведение и това на техните проц. представители съществено са удължили процеса във времето.

Становището в отговора е,че делото е било с фактическа и правна сложност,че разследването и съд.производство на три инстанции са проведени в разумни срокове.Посочено е,че представеният с ИМ протокол за предписване на лекарства от 30. 01 .2012г. не сочи за наличие на причинна връзка между процесното обвинение и здравословното състояние на ищеца.Твърди се,че не са ангажирани доказателства твърдените от ищеца негативни преживявания да са пряк резултат от повдигнатото му обвинение и задържането му под стража.Оспорва се претенцията за имуществени вреди в размер на

4 000лв.,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по нак.производство,поради липса на доказателства за реално направени разходи за изплатено адв.възнаграждение , както и доказателства за обема на извършените процесуални действия от упълномощения адвокат.Направено е възражение на осн.чл.78 ал.5 за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,което надвишава минималното такова,предвидено в Наредба №1 от 2004г.за мин.размери на адв.възнаграждения. В съдебното заседание на 11.02.2020,на което бе даден ход по същество Прокуратурата на РБ чрез прокурор Йорданка Антонова от ОП Плевен взема становище,че предявеният иск за имуществени и неимуществени вреди е неоснователен,недоказан по основание и размер и моли съда да постанови решение,с което същият да бъде отхвърлен.

Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното :

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от Р.С.М. срещу Прокуратурата на РБ искове по чл. 2 , ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв.,на основание обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по чл.199,ал.2т.2пр.първо ,вр.чл.198 ал.1вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26 ал.1 НК,за което ищецът е признат за невиновен и оправдан с присъда на Плевенски Окръжен съд по НОХД №1127/2011г.,потвърдена с присъда № 27/17.02.2014г. на ВТАС по ВНОХД №279/2013г.,и решение на ВКС по КНОХД №840/2014г.по описа на ВКС ,влязла в сила на 15.03.2016г. На същото основание чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ се претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 000лв., платено адвокатско възнаграждение по нак.дело. Върху двете главници се претендира и законна лихва,считано от 23.10.2016г./три години преди датата на предявяване на ИМ/ до окончателното им изплащане. В този смисъл е изготвения от съда проекто-доклад, съгласно определение №1744/16.12.2019г.,приет за окончателен в съд.заседание на 11.02.2020г.,по който страните не са направили възражения.