Решение № 444 от 14.12.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 659/2023
- Вид
- Решение № 444
- Подписан
- 14.12.2023
- В сила
- 08.02.2024
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.129 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 444 гр. Пловдив, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000659 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №302/5.VІІ.2023год. постановено по т.д.
№578/2022год. Пловдивският окръжен съд е осъдил З.**"Д.**"“ АД гр.С, ЕИК*** да заплати на А. П. П., ЕГН ********** от гр.А.,ул."К.Б." *, със съдебен адрес: гр.С, ул."Х.Б."№*, чрез адв. Н. Д. и адв. Г.Р., сумата 48 450лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата 1 241.85лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на ***год., около 23.50часа, на ул."О." гр. А., причинено от В.В.П. при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег.№***, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 16.ІХ.2022год. до окончателното им изплащане и направените по делото разноски в размер на 1 987.67лв., като е отхвърлил иска за главницата за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 48 450лв. до предявения размер от 60 000лв., частичен иск при пълен размер от 100 000лв., 1 както и иска за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 1 241.85лв. до претендирания размер от 1 461лв., и за обезщетението за забава върху тези главници от 16.ІХ.2022год..
Осъдил е З.**"Д.**" АД гр.С, ЕИК*** да заплати на основание чл.78ал.6 ГПК по сметката на Пловдивски окръжен съд ДТ в размер на 1 987.67лв.
Осъдил е З.**"Д.**" АД гр.С, ЕИК*** да заплати на основание чл.38ал.2 от ЗА на адвокат Г.Г.Р., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 5 428.20лв..
Осъдил е А. П. П., ЕГН ********** да заплати на
З.**"Д.**" АД гр.С, ЕИК*** разноски по делото в размер на 170лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***год. е постъпила от А.
П. П., ЕГН **********, чрез пълномощниците му адв. Н. Д. и адв. Г.Р., против решение№302/5.VІІ.2023год. по т.д.№578/2022год. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над 48 450лв. до 60 000лв., частично предявена до поддържания размер от 80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и над 1 241.85лв. до 1 461лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при ПТП на ***год., ведно с всички законни последици. В посочените части жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в нарушения на материалния закон, и необосновано постановено в противоречие със съдебната практика на съдилищата и практиката на ВКС. Възраженията са, че неправилно е приложена разпоредбата чл.52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението на причинените неимуществени вреди, което следва да се приеме, че е 80 000лв., а не 57 000лв., както е приел първоинстанционният съд. Неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел и съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия А. П., което съпричиняване е в размер на 10%, тъй като липсата на поставен предпазен колан не е доказана по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Счита, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди, съдът следва да отчита и инфлационните процеси 2 настъпили в страната. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд в обжалваните му части, и постанови ново, с което допълнително присъди на ищеца- жалбоподател още 11 550лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и още 219.15лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно с всички законни последици. Моли на основание чл.38ал.2 ЗА да се присъди на адв. Г.Р. адвокатско възнаграждение за осъществената защита и процесуално представителство на жалбоподателя пред въззивната съдебна инстанция.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№**. е подадена от
З.**"Д.**" АД гр.С, ЕИК***, представлявано от изпълнителните директори Р.М. и Б.Г. И., чрез пълномощника адв. В. П. от САК, против решение№302/5.VІІ.2023год. по т.д.№578/2022год. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е уважен предявения иск по чл.432ал.1 КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 24 225лв. до присъдения размер от 48 450лв., като и с която е уважен предявения иск по чл.432ал.1 КЗ за изплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди за горницата над 620.93лв. до присъдения размер от 1 241.85лв. В посочените части жалбоподателят счита, че решението на ОС Пловдив е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и необосновано. Счита, че решението е и недопустимо, тъй като със застрахователната претенция, подадена по реда на чл.380 КЗ, пострадалия А. П. не е претендирал обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени емоционални и психологически преживявания. Тези вреди се претендират едва с предявения пред съда иск по чл.432ал.1 КЗ и присъждането им е недопустимо. Освен това в обстоятелствената част на исковата молба ищецът А. П. е посочил следните травматични увреждания, получени при ПТП на ***год.- счупване на тялото /диафизата/ на дясна лъчева кост, докато с първоинстанционното решение му е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от следните травматични увреждания- фрактура на дясната лопатка, контузия на главата с разкъсно-контузна рана на челото в ляво и контузия в гръднокоремната област, фрактура на тялото /диафизата/ на дясната лъчена кост.
Или ПОС е разширил обхвата на причинените при ПТП травматични увреждания, за които е присъдил обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като застрахователят не е имал възможност да организира защитата си 3 по така разширения предмет на иска. Жалбоподателят моли да се измени решението на ОС Пловдив като се намалят размерите на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди до посочените във въззивната жалба размери. Претендира за съдебни разноски през въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ А. П. П., ЕГН **********, чрез пълномощниците му адв. Н. Д. и адв. Г.Р. подава отговор на въззивна жалба вх.№***год., с който оспорва изцяло въззивната жалба на застрахователното дружество, като неоснователна.
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на делото са предявени от ищеца А. П. П., ЕГН ********** от гр.А. искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника З.**"Д.**" АД гр.С, ЕИК***, с искане да му се заплати обезщетение в размер на сумата 60 000лв., частично предявена от 4 сумата 100 000лв., за претърпени неимуществени вреди, и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 461лв., във връзка с получени телесни увреждания при ПТП, настъпило на ***год., около 23.50часа, на ул."О." гр. А., причинено от В.В.П., ЕГН ********** при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег.№***, за което МПС е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З.**"Д.**" АД гр.С, ЕИК*** по застрахователна полица №***, валидна до ***год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество за деликта – 16.ІХ.2022год. до окончателното им изплащане, съгласно чл.429ал.3 КЗ.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата.
Безспорен факт по делото е наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег.№***, управляван от В.В.П. към датата на настъпване на процесното ПТП- ***год., при ответното застрахователно дружество З.**"Д.**" АД гр.С, ЕИК*** по застрахователна полица № ***, валидна до 12.ІІ.2023год. Безспорно е и, че пострадалия А. П. П., ЕГН**********, чрез пълномощниците му адв. Н. Д. и адв. Г.Р., в изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, е предявил застрахователна претенция на 16.ІХ.2022год., по която са образувани щета№*** и щета№***. С писмо изх.
№***год. З.**"Д.**" АД гр.София е уведомило пострадалия А. П., че следва да представи документи, с които да се установи настъпване на застрахователно събитие, както и медицински документи за причинените му 5 телесни увреждания, за да се прецени налице ли е основание за ангажиране на отговорността му и за размера на дължимите обезщетения. Тъй като застрахователно обезщетение не е изплатено, то за ищеца е налице правен интерес да претендира по съдебен ред /чрез искове по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди, в резултат на претърпените телесни увреждания при процесното ПТП.
С оглед изложеното във въззивната жалба на З.**"Д.**" АД гр.София, че обжалва решението не изцяло, а само в частта, с която е уважен искът за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 24 225лв. до уважения размер от 48 450лв., и в частта, с която е уважен искът за изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 620.93лв. до уважения размер от 1 241.85лв., то първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен иска за изплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 24 225лв., и с която е уважен иска за изплащане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 620.93лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 16.ІХ.2022год. до окончателното им изплащане, поради което в тази част спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция.
Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС В.В.П., ЕГН **********, причинените телесни увреждания на пострадалия ищец А. П. П., ЕГН ********** и причинната връзка между последните, деянието на водача и претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№***, управляван от В.В.П. при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица№*** , валидна до ***год., т.е. към момента на настъпване на ПТП на ***год..