Решение № 4192 от 23.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17306/2022
- Вид
- Решение № 4192
- Подписан
- 23.10.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- Александър Венков Точевски
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405 ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4192 гр. Пловдив, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20225330117306 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 405 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).
Ищцата М. Д. Д., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв. М. Б., е предявила против Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от ********** С.П. и К.К., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 7 929, 83 лева- главница, представляваща обезщетение по застраховка „Каско избор“ № ******** от 05.10.2021 г. за причинени имуществени щети в размер на извършения ремонт в официален сервиз на марката на лек автомобил „Хюндай Кона”, с рег.
№ ********, от инцидент на 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че между страните била сключена застраховка „Каско избор“ № ******** от 05.10.2021 г., със срок на покритие за периода 05.10.2021 г.04.10.2022 г., като бил застрахован л.а. „Хюндай Кона”, с рег. № ********.
Застрахователната сума била в размер на 48 000 лева, а размерът на премията- 1 995, 34 лева, дължима на четири вноски. Изрично било уговорено при настъпване на застрахователно събитие право на официален сервиз. На 28.07.2022 г. около 10 ч. ищцата паркирала автомобила на ул. **********, гр. **********, на обособено място за паркиране, перпендикулярно на пътя в междублоковото пространство. След около един час и половина 1 тя се върнала при колата и видяла, че същата е ударена. Ударът станал, докато автомобилът бил паркиран и се намирал в спряно състояние. Виновното МПС било напуснало мястото на инцидента и към момента било неизвестно. В следствие на удара имало причинени материални щети в задна дясна врата, предна дясна врата, преден десен калник и пластмасови лайсни. По случая бил подаден сигнал в полицията, като се образувала преписка № 432000-11824/ 01.08.2022 г. на Първо РУ на МВР- Пловдив. Още същия ден пред застрахователя било подадено уведомление за щета, като се описали подробно щетите.
Писмено ищцата била уведомена от застрахователя, че не се дължало изплащане на обезщетение, защото били представени неверни данни. Според ответника щетите не били настъпили на паркинг, а при движение на автомобила и съприкосновението му с неподвижен предмет. Било подадено възражение за преразглеждане на щетата, но застрахователят писмено пак потвърдил отказа си да изплати обезщетение. В специалните условия на застраховката било посочено, че застрахованият има право при настъпване на застрахователно събитие да извърши ремонт с възлагателно писмо в сервиз по избор или в сервиз на официалния вносител на марката автомобил. Така колата била закарана в гр.
София в официалния сервиз на марката- „Индустриал комерс КО“ ЕАД, за извършване на ремонт. Представител на застрахователя на 07.10.2022 г. извършил повторен оглед и опис на щетите, като допълнил нови щети, но отказал да впише констатирани в сервиза още две щети- фар дневна светлина десен и лайсна декоративна долна на задна дясна врата, върху които имало увреждания, защото не била нарушена тяхната функционалност. В сервиза обаче констатирали дефекти по двата елемента. Общата стойност на извършения ремонт в официалния сервиз възлизала на сумата от 7 929, 83 лева с ДДС, заплатена на две вноски по банков път: авансово, на 13.10.2022 г.- 4 844 лева и окончателно, на 14.11.2022 г.- 3 085, 81 лева. Издали се следните фактури с описание на ремонтните дейности- проформо фактура № 81435059/ 13.10.2022 г., фактура № 9000094127/ 14.10.2022 г. и фактура № **********/ 15.11.2022 г. Твърди се, че отказът на застрахователя бил неоснователен, като ищцата не била декларирала неверни данни и щетите били получени по описания от нея начин. Тя нямала интерес да лъже, защото ставало въпрос за имуществена застраховка, а не за „ГО“.
Налице бил покрит риск, имало и удостоверение от полицията, като следвало да изплати застрахователно обезщетение. В тази връзка моли за осъждане на ответника да заплати стойността на извършения ремонт. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Признава се наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Каско“ на автомобила. Оспорва, че събитието представлявало покрит застрахователен риск и в тази връзка не се дължало обезщетение. Видно от снимките и от огледа, събитието не било настъпило по описания от ищцата начин, тъй като в зоната на удара имало остатъци от дърво и това бил най- вероятният механизъм- удар в дърво, предвид следите от остъргване, с наличие дори на набити трески между калника и вратата.
Претендираната сума била силно завишена, като според калкулацията на застрахователя, ремонтът възлизал на 1 545, 25 лева, с което напълно се покривали разходите по 2 възстановяване. Обезщетението следвало да бъде определено в размер на средно пазарните цени, с алтернативни, а не оригинални части и не в официален сервиз на марката, където услугите били със значително завишена стойност. Не били представени доказателства за реално извършен ремонт и били включени дейности, които не били необходими, както и части, които не били увредени от конкретния случай. Оспорват се и двата елемента- десен фар и декоративна лайсна да са в причинно- следствена връзка с настъпилото събитие. Моли за отхвърляне на иска, или алтернативно- за частичното му уважаване. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. Също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмени становища по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От свидетелство за регистрация на лек автомобил „Хюндай Кона”, с рег. № ********, е видно, че ищцата е негов собственик.
Видно от полица № ******** от 05.10.2021 г., този лек автомобил има сключена застраховка „Каско избор“ при ответника, за периода 05.10.2021 г.- 04.10.2022 г.
Към полицата са представени още анекс № 1/ 05.10.2021 г., декларация за сключване на застраховка, квитанции за четирите платени вноски по полицата от по 498, 84 лева всяка, общи и специални условия на застрахователя, протокол за извършен оглед и маркиране на автомобила.
Според издадено от Първо РУ при ОД на МВР- Пловдив удостоверение ищцата била заявила материална щета на автомобила си „Хюндай Кона”, с рег. № ********, в задна и предна десни врати, преден десен калник и пластмасови лайсни, паркиран в гр. **********, на ул. **********, на 28.07.2022 г., около 11.30 часа. По случая се извършвала полицейска проверка. Представена е и полицейската преписка, приключила с прекратяване на случая, поради неустановяване на извършителя. Същата съдържа молба, заявление и обяснение на ищцата, както и докладна записка на полицейски инспектор.
Застрахователят е изготвил два описа заключение по щета от 28.07.2022 г. с № 2 и № 4, заведена под негов **********, като е представено и уведомление за щета със списък на необходимите документи. Представени са и снимки на увредените части.
По щетата е постановен писмен отказ на застрахователя да заплати обезщетение, поради представяне на неверни данни за събитието. Постъпило е възражение от ищцата, както и повторен отказ на ответника след преразглеждане на преписката.
Приложени са проформо фактура, издадена от „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД, ЕИК:
204502867, на стойност от 7 929, 83 лева с ДДС, за необходимите средства за ремонт на автомобила, както и две последващи фактури, авансова- на стойност от 4 844 лева и окончателна- за 3 085, 81 лева, както и банкови преводи за сумите, платени от ищцата в полза на сервиза.
3
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на по един свидетел, ангажиран от всяка от страните (протокол от с.з. от 25.04.2023 г.). Св. Д.А.Ш.- ********** на ищцата, заявява, че въпросният ден тя му се обадила по обяд и казала, че след излизане от работа заварила паркирания си автомобил ударен. Показала му с видео връзка по „вайбър“ щетите, нищо не била пипала по автомобила. Обадила се на застрахователя, но нямало мобилна група, която да извърши оглед на място и й казали да отиде в център за опис на щети.
Сигнализирала и на тел. 112, но от КАТ й казали, че за щета на паркинг не изпращат екип, ако няма пострадали хора. Свидетелят бил виждал в района да се товарят части от мебели от апартаменти от блокове с камиончета, ремаркета, които можели да са причинили щетите и драскотините с дървени трески. Пеша отишла до близкото РУП, за да получи служебна бележка за инцидента, а след това с автомобила завела щетата при застрахователя. Там направили оглед и снимки, като служителят казал, че това са трески от удар в дърво, а не от друга кола. Отказали писмено да изплатят обезщетение, приятелката му пуснала възражение и последвал повторен отказ. След това автомобилът бил отремонтиран в доверен сервиз на марката, за което се издали фактури за реални цени. Колата нямала повреди преди този случай, нито пък имало инцидент по пътя за работа същия ден. Св. Х. Г. Т.- бивш служител на ответника, заявява, че не си спомня конкретния случай в детайли. Работата му при застрахователя била да завежда щети и да изпраща документите в гр. София по компетентност. Изготвял опис, правел снимки и пращал информацията в системата. Снимал всичко с присъствие на собственика, като обикновено и коментирали щетите.
По делото е приета съдебно- автотехническа експертиза, по която вещото лице С. М. приема, че най- вероятно повредите по автомобила били причинени при удар на возилото в посока отпред- назад в дърво. Не можело да се определи положение на участниците, нито скорост на движение, като най- вероятно автомобилът правел маневра назад от ляво на дърво. Повредите били описани от застрахователя, като тяхната стойност възлизала на 7 380, 84 лева, което било по пазарни цени. Тъй като автомобилът бил в гаранция, ремонт без оригинални части би нарушил гаранцията. В устния си доклад вещото лице допълва заключението си, като поддържа становище, че автомобилът се е увредил при маневра назад, чрез остъргване в дърво, а не от друго МПС, натоварено с дърва.
Приета е и повторна съдебно- автотехническа експертиза, по която друго вещо лицеВ. С. приема като технически възможен механизъм тела със сходна кора от дърво, натоварени на платформа или ремарке, да имат конфликтна точка с деформациите по автомобила. По останалите въпроси заключението му се припокрива с първото. Посочва се допълнително, че автомобилът имал система за засичане на препятствия по пътя. В устния си доклад поддържа заключението.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото, че е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ с ответника за собствения на ищцата лек автомобил „Хюндай Кона”, с рег. № ********, с валидност към датата на настъпване на ПТП- то. Според нормата на чл.
4
405 ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати обезщетение за покрития риск, което следва да бъде в размер на вредата към датата на събитието. Ответникът обаче е отказал (дори двукратно, след изрично повторно писмено възражение) да заплати на ищеца обезщетение, като се е мотивирал с това, че се касае за изключен риск, поради деклариране на неверни за настъпване на застрахователното събитие.
Именно в това се състои и основният въпрос по делото- правомерен ли е бил отказът на застрахователя да заплати обезщетение за причинените вреди, както и на каква стойност възлизат те.
Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61d006be-991b-44f3-bf70-65c42a448b99