Решение № 4533 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4533 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100506362 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на К.

Г. чрез адвокат З. Д. срещу Решение 2651 от 22.02.2023г., постановено по гр. д. № 45332/2022г. по описа на Софийски районен съд, 179 с-в, в частта с която са уважени, предявените от “СИТИ КЕШ“ООД срещу жалбоподателя искове по чл. 415 ГПК за установяване на дължимост на суми за главница, мораторни и възнаградителни лихви по договор за заем от 05.10.2020г.

Изложени са оплаквания за неправилност на решението в тази част поради изначална нищожност на договора, породена от липса на обективна възможност за връщане на сумите по него от кредитополучателя, която била известна на кредитора при отпускане на сумите. Кредита бил изтеглен при явно неизгодни условия и крайна нужда.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно 1 и допустимо, но е частично неправилно.

Спорът по делото е за действителността на договора за кредит, като с отговора на исковата молба са наведени оплаквания за нищожност на клаузи и е направено възражение за унищожаемост по чл. чл.33 ал.1 от ЗЗД.

СРС изобщо не е квалифицирал твърденията в отговора за сключване на договора при явно неизгодни условия и крайна нужда. Не ги е отразил в доклада си и не е взел отношение по тях в решението си. Макар това да е процесуално нарушение, то не следва да се обсъжда във въззивното дело, доколкото ако един договор е нищожен, то той не може да бъде унищожаем, а в случая според настоящият състав на СГС договора е изцяло нищожен и при прилагане на чл. 23 ЗПК следва да се дължи само чистата стойност на кредита, като се отчетат безспорните плащания, които се отнасят от СГС само към главницата.

Съображенията на въззивния съд са следните.

Нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т.е. той може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства и по нищожност на целия договор. СРС не е изпълнил това си задължение иначе би стигнал до извод за нищожност на договора.

Договора в конкретния случай не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК - в него не е посочен размер на лихвен процент на ден. Съгласно практиката на ВКС това е особено съществено за интересите на потребителя и води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК - изрично в този смисъл Решение № 59 от 20.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2695/2022 г., II т. о., ТК В клаузите на чл. 22, т., 3 от ОУ към договора за кредит по същество са възпроизведени разпоредбите на чл. 29 ЗПК относно срока, реда и условията за упражняване на правото на отказ от договора от потребителя, като е предвидено, че подлежащата на заплащане лихва се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. Посочването в съдържанието на договора на лихвата по кредита (годишния лихвен процент – пар. 1, т. 4 ДР на ЗПК), което е изискване по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК обаче, не съставлява изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална възможност за упражняване на потестативното право на отказ от договора.

Отделно СГС, като споделя извода на СРС, че клаузата за неустойка за недаване 2 на обезпечение е нищожна, намира, че получаването на кредита е било обусловено от представянето на обезпечение от страна на кредитополучателя, а дължимостта на „неустойката“ в размер на 808,85 лв., уговорена в чл. 11 от процесния договор, независимо от изпълнението на поетите задължения за връщане на кредита, противоречи на същността на неустоечната клауза. С последната кредиторът всъщност цели да получи възнаграждение под формата на „неустойка“, тъй като на практика размерът на възнаградителната лихва се съотнася с действителната обезпеченост на вземанията на кредитора /даденото обезпечение би могло да намали риска от невръщане на заетата сума/. В случая предвидена е огромна неустойка при това включена в погасителните вноски изначално, което говори, че не е налице намерение за получаване на обезпечение, а намерение да се получи парична сума при ясно осъзнаване, че обезпечение няма да има, което е изводимо и от поставените изисквания към поръчителите и от алтернативно дадената възможност да се предостави банкова гаранция в комбинация със срока за даване на обезпечение. За три дни не би могло физически да се набавят нужните документи, които да удостоверят изискванията на които трябва според договора да отговарят поръчителите, нито да се сключи с банка договор за банкова гаранция, да не говорим, че ако се намери банка която да даде такава гаранция, то явно потребителя отговаря на условията на банката за получаване на кредит и би могъл да получи такъв при много по-ниски лихвени условия.

В разглеждания случай общото задължение на ответника е съответно на вписаните в погасителния план – неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които изрично е включено и задължението за „неустойка“ в размер на 808,85 лв., /месечният размер на вноската е начислен като сбор от части от главница и договорна лихва, както и горница, явяваща се дължима „неустойка“ от 107,42 лв. – за първите 3 вноски и от 37.43 лв. – за останалите вноски/ Плащането на „неустойката“ обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР – 49.31 %, въпреки че е включено в общия дълг и двуседмичните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на „неустойката“ по чл. 8 от процесния договор като несъмнен разход действителният ГПР би превишил ограничението в нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК – общият размер на договорната лихва и „неустойката“ възлиза на 968,00 лв., а заетата сума е в размер на 1 000 лв. СГС приема, че се касае за прикрито допълнително възнаграждение за предоставяне на заем като необезпечен (прикрита допълнителна възнаградителна лихва) и така се заобикаля ограничението, касаещо годишния процент на разходите (пет пъти размера на законната лихва за забава).

Видно е че чрез тази клауза формално кредитора не нарушава забраните по чл.

19, ал. 4 от ЗПК ГПР (който включва всички разходи включително настоящи и евентуални и преки или косвени) да надхвърля 5 пъти размера на законната лихва, но в 3 същото време си гарантира, че ще има правна възможност да събира не само главния дълг ведно с дължимите договорни и мораторни лихви, но и отделно сумата за неустойка, която е над 80 процента от размера на главницата.

На практика е посочен размер на ГПР, който не отговаря на действителния, а съгласно практиката на СЕС това сочи на липса на ГПР..

При положение, че договора е нищожен се дължи само чистата стойност на кредита без никакви лихви - в случая 1000,00 лева, но е безспорно, че е заплатена сума от 370,00 лева след приспадане на която от главницата, която е дължима е в размер на 630,00 лева. До този размер искът по чл. 415 ГПК е основателен, а над този размер до уважения от СРС от 732,43 лева е неоснователен и подлежи на отхвърляне, поради което решението на СРС с което искът за главница е уважен и за сумата от 102,43 лева главница (разликата между сумата от 630,00 лева до който размер е основателен иска и присъдения размер) следва да се отмени, а искът да се отхвърли.

Решението следва да се отмени и в частта за уважаване на исковете за сумите 56,72 лева- възнаградителна лихва, 90.54 лева – обезщетение за забава за периода 12.01.2021г.-01.04.2022г., както и в частта му по разноските, с която са присъдени разноски на ищеца за първа инстанция над размера от 156,23 лева за исковото производство (41 % от сторените разноски при уважени окончателно същият процент от размера на исковете) и над размера от 37,22 лева за заповедното производство (41 % от сторените разноски при уважени окончателно същият процент от размера на исковете).

На жалбоподателката следва да се присъдят още 62,62 лева разноски за първа инстанция за адвокат. За въззивната инстанция не са искани разноски.

На въззиваемото дружество се следва юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 50,00 лева поради ниската правна и фактическа сложност на спора пред въззивния съд, като при отхвърлени 72 % от обжалвания интерес му се следват 36,00 лева.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 2651 от 22.02.2023г., постановено по гр. д. № 45332/2022г. по описа на Софийски районен съд, 179 с-в, в следните части:

В частта, с която е уважен над размера от 630,00 лева до размер от 732,43 лева тоест за сумата 102,43 лева, предявеният от “СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК 202531869 и седалище и адрес в гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 срещу К. Г.

Г. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. „********* иск по чл. 415 ГПК вр.

4 с чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК за установяване дължимост на главница по договор за потребителски кредит 457097/05.10.2020г.

В частта, с която е уважен до размер на сумата от 56,72 лева, предявеният от “СИТИ КЕШ“ООД срещу К. Г. Г. иск по чл. 415 ГПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК за установяване дължимостта на възнаградителна лихва по договора за периода 25.01.2021г.-17.05.2021г.

В частта, с която е уважен до размер на сумата от сумата от 90,54 лева левапредявеният от “СИТИ КЕШ“ООД срещу К. Г. Г. иск по чл. 415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на мораторна лихва върху главницата по договора за периода 12.01.2021г.-01.04.2022г.

КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ ТАКА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ ЗА

ПОСОЧЕНИТЕ СУМИ И ПЕРИОДИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта за уважаване на иска за главница до размер на сумата от 630,00 лева.

ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските, с която в полза на “СИТИ КЕШ“ООД са присъдени разноски над размера от 156,23 лева за исковото производство и над размера от 37,22 лева за заповедното производство по ч.гр.д.

22733/2022г. на СРС.

ОСЪЖДА “СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК 202531869 ДА ЗАПЛАТИ НА К. Г. Г. с ЕГН ********** още 62,62 лева разноски за първа инстанция за адвокат.

ОСЪЖДА К. Г. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА “СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК 202531869 сумата от 36,00 лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5