Решение № 20987 от 19.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20987 гр. С., 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. С.А при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С.А Гражданско дело № 20221110151215 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., с която против М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С.......... са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1457,73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 80664, находящ се в гр. С..........., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 300,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.07.2019 г. до 02.03.2022 г., сумата от 19,31 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,31 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 02.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 14095/2022 г. по описа на СРС, 24 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата като собственик на процесния имот, срещу когото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 14095/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като 1 купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата е извършвана от „Т.С.” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, е депозирала отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва исковете по размер по съображения, че не е ползвала топлинна енергия на стойност исковата сума, както и че исковите суми са завишени. Прави възражение за погасяване на част от вземанията по давност, с оглед което моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 17.03.2022 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. К. Н. за следните суми: сумата от 1457,73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 80664, находящ се в гр. С..........., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 300,72 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.07.2019 г. до 02.03.2022 г., сумата от 19,31 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,31 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 02.03.2022 г. С разпореждане от 12.04.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 35,64 лв. държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е приет Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ, № 39, том ХХХI, дело № 6039/1974 г. на нотариус Петър Петров, от който се установява, че на 16.09.1974 г. М. К. Н. и И.Р.Н. са признати за собственици на процесния апартамент № 103 в бл. 43, ет. 8 на жилищен комплекс „М.“ със застроена площ от 57,12 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна земя, с оглед писмо № 1-5300 от 06.06.1974 г. от СГНС – главна дирекция за 2 изграждане на С. за покупка на имота от СГНС – главна дирекция за изграждане на С..

По делото е приет Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 005, том I, рег. № 173, дело № 005/2021 г. на нотариус Д.Т., от който се установява, че на 13.01.2021 г. М. К. Н. е продала на Г.П.К. процесния апартамент № 103, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. С., ж. к.

„М. 1“ в бл. 43, вх. 6, ет. 8 със застроена площ от 57,12 кв. м, заедно със зимнично помещение с площ от 2,07 кв. м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Приет е и констативен протокол № 1248/03.10.2008 г., подписан за „Т.С.“ ЕАД и за представител на етажната собственост, от който се установява, че в сградата на адрес: ж. к.

„М. 1“, бл. 43, вх. 5, 6, 7 не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация.

Приет е и списък от 07.01.1977 г. на етажните собственици, в който срещу апартамент № 103, ет. 8, вх. Е в ж. к. „М.“ е положен подпис за И.Р.Н..

По делото са приети и Удостоверение за постоянен адрес на М. К. Н. изх. № РМЛ21ТД26-262/04.02.2021 г. от Столична община, район „М.“, от което се установява, че ответницата има регистриран постоянен адрес на адреса на процесния имот – ап. 103, находящ се в ж. к. „М. 1“, бл. 43, вх. 6, ет. 8, считано от 12.09.2000 г. и Удостоверение за постоянен адрес на И.Р.Н., починал на 28.12.2014 г., изх. № РМЛ21-ТД26-262/04.02.2021 г. от Столична община, район „М.“, от който се установява, че И.Р.Н. е имал регистриран постоянен адрес на адреса на процесния имот – ап. 103, находящ се в ж. к. „М. 1“, бл. 43, вх.

6, ет. 8, считано от 12.09.2000 г.

От страна на „Т.С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури и извлечение от сметка за процесния период.

За установяване доставката и цената на ТЕ в хода на производството е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните. От същото се установява, че сградата няма техническа възможност да премине към дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите, тъй като отоплителната инсталация е „еднотръбна система“ и съгласно чл. 61, ал. 2, т. 1 от Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД04-1 разпределението на топлинна енергия се извършва само от топлопреносното предприятие. Процесният апартамент е с кубатура 125,94 куб. м., а заедно с общите части 139,27 куб. м. На 08.10.1998 г. е изключено отоплението на стълбите. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец като с помощта на т. н. „терминал“ се снема показанието на топломера в 0,00 часа на първо число на месеца.

От отчетеното количество ТЕ се приспадат технологичните разходи, които се отчислявани за сметка на „Т.С.“ ЕАД. За процесния период остойностяването на потребената топлинна енергия се е извършвало от „Т.С.“ ЕАД. Топлинната енергия за отоплението на имота е изчислявана на база коригиран отопляем обем 8 куб. м. за сезон 2018/2019 г. и 32 куб. м. за 3 сезон 2019/2020 г. Топлата вода е начислявана по реален отчет по т. 5.2. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1, като при отчета на показанията са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната (лице, подсигурило достъпа). Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлинната енергия от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 139 куб. м. Заложената в изравнителните сметки топлинна енергия за разпределение съответства на отчетената по общия топломер. Размерът на дължимите суми за ТЕ през процесния период е 1422,63 лв. (суми по фактури 1370,09 лв. и сума за доплащане 52,54 лв.). Всички суми за ТЕ са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. За процесния период остойностяването на потребената топлинна енергия се е извършвало от „Т.С.“ ЕАД в съответствие с нормативната уредба. Общият топломер в абонатната станция през процесния период е преминавал метрологични проверки на 19.05.2017 г., 19.04.2019 г., 19.06.2021 г., със заключение за съответствие с одобрения тип.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение по делото следва да се докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение на последната да заплаща стойността й, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащата към съответния момент нормативна уредба, че е била извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответницата, която е поела задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.

По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът следва да установи, че главните задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми.

В тежест на ответницата е да докаже плащане.

Във връзка с възражението на ответницата за изтекла погасителна давност, в нейна тежест е да докаже изтичане на законоопределения давностен срок, а в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

4

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорно на първо място е дали ответницата има качеството клиент на топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.