Определение № 625 от 14.09.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. Плевен, 07.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ЕМИЛ СТ. БАНКОВ като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20234400600797 по описа за 2023 година Производство по чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба от И. Е. Ф., подадена срещу определение № 802 от 17.08.2023 г., постановено по чнд № 1737/2023 г. по описа на Районен съдПлевен.

С обжалваното определение Плевенският районен съд е потвърдил постановление от 31.07.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура-Плевен, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 4791/2022 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, проведено за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и на постановлението на прокурора, както и за връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и след като провери правилността на постановеното определение, както и обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване 1 съдебен акт и в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Решаващият съд е потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, приемайки, че то е обосновано и законосъобразно. В частност е посочил, че възприетата от прокурора фактическа обстановка кореспондира с всички събрани по делото доказателства, които са подложени на подробен и задълбочен анализ, а проведеното в досъдебното производство разследване е обективно, всестранно и пълно.

В разглеждания случай решаващите изводи на прокурора и първостепенния съд за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, са направени в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14, ал. 1 НПК/.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 НПК, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. За да изпълнят това свое задължение, те трябва да изследват обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. В конкретния случай това не е сторено.

Категорични данни за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 НК се съдържат в свидетелските показания на Я. Е. Ф.. Тези показания са детайлни, последователни и непротиворечиви, както при разпита на Ф. в качеството на свидетел, така и проведената между нея и Д.С.И. очна ставка, и в същото време установяват времето и мястото на извършване на деянието, както и неговото авторство. Независимо от това, както прокурорът, така и основният съд са изключили показанията на Я. Ф. от доказателствената съвкупност, мотивирайки се с обстоятелството, че тя – като сестра на пострадалата И. Ф., е заинтересована от изхода на делото, както и с обстоятелството, че нейните свидетелски показания не се подкрепят от останалите събрани доказателства 2 по делото /без да е посочено кои точно са тези доказателства/. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че добросъвестността, както и заинтересоваността и предубедеността на един или друг свидетел, не могат да се предполагат отнапред. Те могат да се изведат след преценка на редица обстоятелства – отношения на свидетеля със страните по делото, логическа последователност на твърденията му, наличие на непълноти в показанията му и причините за тях, несъответствие или съответствие на заявеното от свидетеля с други доказателствени средства и т. н. В този смисъл е и константната практика на ВКС на РБ по наказателни дела, например решение № 60160 от 25.01.2022 г. по н. д. № 144/2021 г., ІІІ н. о.

Свидетелските показания на Д.С.И. и П.Д. са приети от прокурора и съда безкритично и са използвани като основен мотив за прекратяване на наказателното производство. Встрани от вниманието на прокурора и съда са останали промяната в показанията на Д.И., депозирани по време на разпита му като свидетел и при проведената между него и Я. Ф. очна ставка, както и противоречията между свидетелските показания на И. и Д. – Д.И. твърди, че през нощта на 29/30.07.2022 г. се е намирал сам в клуб „***“ в гр. Плевен, където е бил закаран от Д., а самият Д. обяснява, че И. е бил заедно с И.С. от гр. Т., както и че той е оставил двамата в заведение в гр. Плевен, ж.к. „***“, а не в клуб „***“, който не се намира в този жилищен комплекс, както и че е взел двамата около 02:00 – 03:00 часа на 30.07.2022 год. и ги откарал в град Т., като първо оставил пред дома му Д.И., а след това транспортирал до жилището му и И.С..

Въпреки посочените съществени противоречия в свидетелските показания на Д.И. и П.Д., очна ставка между тях не е извършена, а извършването й е било наложително.

Не е проведен и разпит на И.С. от гр. Т. за проверка на достоверността на свидетелските показания на И. и Д..

Не е извършен и допълнителен разпит на свидетеля С.Й. И. – баща на Д.С.И., за да се изясни предоставял ли е той на сина си или на П.Д. собствения си лек автомобил „***“, ако го е предоставял - на коя дата и по какъв повод.

При изнесените по-горе в мотивите фактически данни е очевидно, че проведеното в досъдебната фаза разследване не е обективно, всестранно и 3 пълно. Естествена последица от това е обстоятелството, че обективната истина по делото не е разкрита по реда и със средствата, предвидени в НПК, както и обстоятелството, че вътрешното убеждение на прокурора за прекратяване на наказателното производство и на основния съд, който е потвърдил постановлението на прокурора, не са основани на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Едностранчивото кредитиране на доказателствата, при наличие на съществени противоречия в тях, е довело до пороци при формиране на вътрешното убеждение на прокурора и на решаващия съд, до неправилна оценка и игнориране на част от доказателствата. Същевременно безкритичното възприемане на свидетелските показания на Д.И. и П.Д., съпроводено с пълното несъобразяване с обвинителните доказателства, е нарушило принципа за разкриване на обективната истина. Прокурорът и съдът са длъжни да обсъдят защо дават вяра на едни и отхвърлят други доказателства, тогава, когато между тях има противоречия относно главните факти по делото. В разглеждания случай това не е сторено, в резултат на което постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно. От такова естество е и съдебният акт, с който това постановление е потвърдено. Наред с останалото, в определението на Плевенския районен съд не е даден отговор на нито едно от възраженията на пострадалата, съдържащи се във въззивната жалба. При разглеждане на жалба срещу прокурорски или съдебен акт решаващият съд е длъжен да изложи съображения не защо потвърждава обжалвания акт, а защо не приема за основателни възраженията в жалбата.

При допълнителното разследване е необходимо да бъдат използвани способите, предвидени в процесуалния закон, за преодоляване на противоречията в показанията на Д.И. и П.Д., да се проведе разпит на И.С. от гр. Т. и повторен разпит на С.Й. И.. Необходимо е да се проверят и твърденията на И. Ф., съдържащи се във въззивната жалба, че на 29/30.07.2022 г. Д.И. не се е намирал в гр. Плевен, а е бил на рожден ден на М.С. от гр. Т., който е продължил до 03:30 часа на 30.07.2022 година.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 802 от 17.08.2023 г., постановено по чнд № 1737/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен.

ОТМЕНЯ постановление от 31.07.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура-Плевен, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 4791/2022 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, водено за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото на прокурора със задължителните указания относно приложението на закона, посочени в настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5