Решение № 154 от 03.04.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Русе, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Милен Петров Гражданско дело № 20244500100376 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът Н. Г. М., действащ лично и със съгласието на своя родител Л. Х.

Г. твърди, че на 02.12.2023 г. около 12.10 часа в гр. Русе, лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ВТ 2814 КТ, управляван от Й. Й. Р. нарушава Правилата за ДвП, не пропуска правомерно движещия се на пешеходна пътека ищец, при което го блъска с предната част на превозното средство. В резултат на пътния инцидент ищецът е пострадал, предвид което е получил описаните подробно в исковата молба болки и страдания. Твърди и че причинителят на ПТП е управлявал лек автомобил, застрахован при „Застрахователна компания Уника“ АД със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на процесното ПТП. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответния застраховател да му заплати сумата от 30000.00 лв., предявен частично от 40000.00 лв., представляваща неимуществени вреди настъпили вследствие на ПТП от 02.12.2023 г. в гр. Русе, със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на щетата при застрахователя- 30.01.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1184.86 лв., представляваща имуществени вреди от същото ПТП, със законната лихва от предявяване на иска до окончателното 1 плащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който отговор ответното застрахователно дружество заявява, че исковете са допустими, не оспорва наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, относима за лек автомобил „Фолксваген“ модел „Поло“, рег. № ВТ 2814 КТ със ЗК „Уника“ и валидна към датата на процесното ПТП. Оспорва иска като неоснователен и недоказан в исковата молба. Излагат становище, че претендираната сума за неимуществени вреди е прекомерно завишена, неотговаряща на критериите за справедливост. Възразява и срещу иска за заплащане на законна лихва.

Оспорва твърденията в исковата молба за настъпили травми, продължителност на оздравителния и възстановителен период. Моли исковете да се отхвърлят.

От фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. За да се ангажира отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице, следва да се установят в процеса при условията на пълно и главно доказване от ищцовата страна, следните предпоставки: Настъпването на ПТП на твърдяната дата, причинено от водач на лек автомобил, застрахован в ответната застрахователна компания. Тези факти са безспорно доказани както от приложеното НП 23-1085-003835, така и от изрично направеното признание в отговора на исковата молба относно факта за наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Относно провеждането на рекламационната процедурата по реда на чл.498 КЗ, също липсва спор, а са налице и доказателства за отправена покана от страна на ищеца до застрахователя с вх.№ от 30.01.2024 г. за изплащане на обезщетение по процесното ПТП, по което искане липсва произнасяне в законоустановения срок.

Относно механизма на настъпване на произшествието е назначена автотехническа експертиза, съгласно която на 02.12.2023 г. около 12:10 часа в гр. Русе, към кръстовището, образувано от ул. „А.ска" и бул. ,,Цар Освободител" в посока ул. „Фердинанд" се движи лек автомобил марка 2

„Фолксваген", модел „Поло" с рег. № BT 2814 КТ, управляван от Й. Р., ЕГН:

**********. Непосредствено преди кръстовището водачът намалява скоростта си на движение до около 25 км/час, за да премине изкуствената неравност, след което навлиза в кръстовището и продължава движението си напред. B същото време пешеходецът Н. М. навлиза на втората пешеходна пътека и започва да пресича пътното платно на бул. ,,Цар Освободител" от ляво на дясно с бърз ход. Водачът на лекия автомобил късно възприема пешеходеца и на около 2,5 метра след навлизането му на пешеходната пътека пешеходецът М. е блъснат от предната част на лекия автомобил в дясното бедро. При установената скорост на движение на лекия автомобил настъпва съприкосновение на предната част на автомобила с дясната тазобедрена става на пешеходеца, като той губи равновесие и пада на капака на автомобила.

След кратко носене тялото на пешеходеца пада от автомобила странично през предния десен калник на пътната настилка. B резултат на удара от лек автомобил ,,Фолксваген Поло" пешеходецът получава кръвонасядане в областта на дясна тазобедрена става, без фрактура. След падане на пътната настилка пешеходеца получава допълнителни наранявания, описани в съдебно-медицинската експертиза.

Съгласно заключението причините за настъпване на ПTП са изцяло от субективен характер и зависят от действията на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло" Й. Р., който е управлявал автомобила с несъобразена скорост, възприел е със закъснение пешеходеца и късно е реагирал на възникналата опасност за движението, без да му осигури възможност да пресече процесната улица на обозначена пешеходна пътека. Пешеходецът също е имал неограничена видимост към движещия се пред пешеходната пътека лек автомобил, но не e очаквал удар от автомобила, тъй като е с предимство за движение по пешеходната пътека.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е частично оспорена от процесуалния представител на ищеца, поради което е допусната и тройна съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице по назначената и неоспорена в тази част съдебно-медицинска експертиза установява, че заплатените медицински услуги от ищеца имат връзка с лечението на травмите от процесното ПТП.

В приетата и неоспорена тройна съдебно-медицинска експертиза 3 вещите лица дават заключение, че Н. Г. М. е получил следните увреждания, които могат да са във връзка с процесното ПТП, настъпило на 02.12.2023 г.:

Сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика.

Оток и кръвонасядане на гърба на лява предкитка. Кръвонасядане в лява тазова област. Охлузвания по външните повърхности на ляво коляно и лява подбедрица. Кръвонасядане по външната повърхност на дясно коляно.

Контузия на лява колянна става - МРТ данни за костномозъчен оток на двата бедрени кондила и малък ставен излив. Описаните травматични увреждания добре отговарят да бъдат получени при процесното ПТП на 02.12.2023 г.

От заключението на вещите лица по назначената тройна съдебно медицинска експертиза се установява, че при такива увреждания, каквито са установени при пострадалия, обикновено болките в увредените области са най-силни непосредствено след получаването им, след което по отношение на повърхностните наранявания намаляват и отшумяват в рамките на до няколко денонощия. При удари в областта на главата е възможно да има главоболие за различен период от време, който е индивидуален, в рамките на дни до месец.

По отношение на контузията на лявото коляно, обичайно болките продължават от няколко седмици до няколко месеца, като могат да се провокират от физически натоварвания и промяна в атмосферните условия.

По отношение на болките по хода на гръбначния стълб, от представената медицинска документация е видно, че същите са се появили няколко дни след инцидента (след изписването от УМБАЛ Канев) и са продължили не по-малко от около два месеца.

Съгласно същото заключение в представената по делото медицинска документация (ИЗ № 2871 2/2023г) има данни, че Н. М. страда от изправена шийна лордоза и циркумферентна дискова протрузия на нивo 4-5 лумбален прешлен, които могат да се квалифицират като дегенеративни заболявания.

От направеното целево проучване на образните изследвания на Н. М., налични в електронния архив на УМБАЛ Канев е видно, че установената дискова протрузия е била налична и преди процесното ПTП. При наличие на дегенеративни промени в гръбначния стълб, травмата може да доведе до проява или влошаване на неврологичната симптоматика при пациента, включително и на болковия синдром. Тъй като дегенеративните процеси о6икновено са свързани с възрастови изменения, то същите са значително порядко проявени при млади хора, но при определени условия могат да се 4 развият и в детска възраст.

Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от предмета на доказване по делото е съобразена изцяло от вещите лица при изготвяне на изслушаните и приети по делото съдебно-медицинска и тройна съдебно-медицинска експертизи.

Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица, като компетентни и обективни.

В подкрепа на твърденията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, по делото е разпитан свидетелят Г. Л. М. – баща на пострадалия. Той изнася данни за интензитета на болките и притесненията на ищеца вследствие причинените му телесни увреждания от процесното ПТП.

Според показанията на същия Н. е бил приет в неврохирургично отделение на УМБАЛ „Канев“ в гр. Русе със силно главоболие, гадене и световъртежи, като изпитвал най-много болки в таза, кръста и коленето. След изписването му продължил да има силни болки във врата и кръста, коленето му били отекли, поради което заминали за допълнителни изследвания в болница „Сърце и мозък“ в гр. Плевен. Там му били направени скенер и четири ЯМР, при които констатирали травма в шията и на прешлен на кръста. Възстановяването му било дълго и трудно, тъй като имал затруднения с движението на шията, трудно ставал от леглото заради болките в кръста и коленете. По препоръка на лекарите около две седмици стоял на тъмно, без да използва телефон, компютър и телевизор. Болките в шията, кръста и коленете продължили около месец, през който период Н. посещавал физиотерапевт. Главоболието и световъртежите продължили около два месеца. Към настоящия момент при дъждовно или по-студено време Н. се оплаквал от болки в кръста, като допреди процесното ПТП не е имал такива оплаквания. Според свидетеля синът му започнал да се затваря след ПТП, не контактувал с родителите и сестрите си. Постоянно бил умислен, започнал да бълнува, станал тревожен и отключил паник атаки, поради което потърсили помощ от специалистпсихолог. И досега изпитвал тревожност и се стряскал, ако автомобил свирне с клаксон. По пътя за училище избягвал маршрути, свързани с пресичане на кръстовища и шосета.

По делото е разпитан като свидетел и водачът на автомобила-Й. Й. Р., 5 който в показанията си признава, че вината за настъпване на ПТП е негова, тъй като не е видял пресичащия на пешеходната пътека младеж и не е задействал спирачната система на автомобила.

Съдът намира, че показанията и на двамата свидетели следва да се кредитират напълно, като безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се и от писмените доказателства, и от експертизите по делото.

При установената фактическа обстановка и събраните доказателства, установяващи причинените на ищеца неимуществени вреди, с оглед на изложеното, предявеният иск се явява доказан по основанието си.

Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение- по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора, общата продължителност на лечебния и възстановителен период, възрастта на ищеца към датата на ПТП /14 г./, начинът, по който ПТП се е отразило на психиката на М., както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към 6 настоящия момент. Наред с това следва да се съобрази и обстоятелството, че не могат да бъдат точно установени, поради което и не подлежат на доказване като известни обстоятелствата какъв е обичайният стрес, който изпитва човек, при ПТП.

Разпечатката съдържа 37 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61cef53b-22ee-4a25-b44a-20b18acb513c