Определение № 577 от 26.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577 гр. Благоевград, 23.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500432 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба с вх.№8077/05.04.2024г., подадена от Й. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********, чрез адв. Н. Л., против

Определение №562/20.03.2024г. по гр.д.№496/2024г. по описа на РС-Благоевград, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. В жалбата са наведени доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск за неоснователно обогатяване е недопустим на осн. чл. 299 ГПК поради наличието на влязло в сила решение по гр.д. № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград. Твърди се, че с решението по цитираното дело, съдът е отхвърлил исковете, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, поради постъпило плащане в хода на процеса, като не се е произнесъл относно дължимостта на сумите. Посоченият въпрос не е бил обсъден и в мотивите на съдебното решение.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение.

Окръжен съд – Благоевград, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частните жалби, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Й. В. К. с искова молба от 01.03.2024 г., с която срещу „Топлофикация София“ ЕАД е бил предявен иск за възстанови заплатената от ищеца сума, равняваща се на 801.85 лв., с която ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца, както и да заплати на ищеца сумата от 180 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 801.85 лв., считано от 28.03.2022 г. (датата на заплащане на сумата) до 28.02.2024 г. (датата на подаване на исковата молба в съда), ведно със законната лихва по смисъла на чл. 86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимото.

1

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на имот находящ се в ******* № 27 – 29. На 27.11.2000 г. в ответното дружество е образувана партида на посочения имот по писмено заявление на Е. К.а. Твърди се, че имотът е необитаем от години и няма монтирани отоплителни тела (радиатори), а има само топломер в тоалетната, който е занулен и затапен.

Ответното дружество предявило срещу ищеца заявление по чл. 410 от ГПК пред РС Благоевград по ч.гр.д. № 1454/2021 г. за неизплатена топлинна енергия в размер на 418.47 лв. и 86.65 лв. – мораторна лихва. На 28.03.2022 г., ищецът депозирал възражение срещу дължимостта на сумите. Твърди се, че притеснен от евентуално образуване на съдебни дела ищецът заплатил сумата от 801.85 лв., включваща главница, лихва и съдебни разноски в заповедното производство. Уточнява, че поведението му не представлява признание на задължението. Също така посочва, че към датата на плащане на сумата не е знаел, че срещу него има образувано гр.д. № 3069/2021 г. по описа на РС Благоевград, като узнал за образуваното производство с получаване на съобщение, с което му е указана възможността да подаде писмен отговор. С депозирания от него писмен отговор оспорил иска като неоснователен и недоказан. По посоченото дело е постановено Решение № 753/22.12.2022 г., с което предявения иск е отхвърлен като неоснователен, поради факта, че ответникът е заплатил процесните суми. Изложени са доводи, че заплатената от ищеца сума в размер на 801.85 лв. е платена без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, тъй като топлинна енергия за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г. не е реално доставяна на ищеца. Посоченият факт установявал и с приложени два главни отчета, изготвени от топлинния счетоводител „Техем Сървисис“ ЕООД на абонаменетен номер 367815 за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. В процесния период между страните не са съществували валидни договорни отношения.

Страните не са сключили писмен договор. От тук според ищеца следва извода, че съответните ОУ на ответното дружество не намират приложение по отношение на ищеца.

Поради изложеното ищецът счита, че неоснователно е изплатил сумите по образуваното ч.гр.д. № 1454/2021 г. по описа на РС Благоевград за които е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

С разпореждане № 657 от 05.03.2024 г., първоинстанционния съд е изискал справка касаеща страните и предмета по гр.д. № 3069/2021 г. по описа на РС Благоевградд, както и преписи от исковата молба, писмения отговор и крайния съдебен акт.

Видно от приложената справка, както и преписи от исковата молба, писмен отговор и решение по гр.д. № 3069/2021 г. по описа на РС Благоевград, е, че посоченото дело е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Й. В. К. за установяване съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1454 по описа на РС Благоевград. Съдът е конституирал по делото като трето лице помагач на ищеца „Техем Сървисис“.

Производството по делото е приключило с Решение № 753 от 22.12.2022 г., с което е отхвърлен предявения „Топлофикация София“ ЕАД против Й. В. К., за приемане за установено, че съществува вземането в размер на 505.12 лв., от които: 412.51 лв. – главница, 2 представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия през периода 08.2018 г. – 04.2020 г. и лихва в размер на 86.18 лв., както и 5.96 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 11.2019 г. до м. 02.2020 г. и 0.47 лв. – законна лихва за забава за периода от 31.07.2018 г. до 24.06.2021 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата. Със цитираното решение, съдът е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД да заплати сторените по делото разноски от ответника Й. В. К. за заплатено адвокатско възнаграждение. В мотивите на решението е прието, че от събраните писмени доказателства се установява, че ответникът е заплатил процесните суми с платежно нареждане от 28.03.2022 г., което обстоятелство се признава от ищеца и обуславя неоснователност на предявените искове.

Решението към настоящия момент е влязло в законна сила.

С атакуваното в настоящето производство определение № 562 от 20.03.2024 г., на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по гр.д. № 496/2024 г. по описа на РС Благоевград, поради недопустимост на иска. Прието, че искът е недопустим на основание чл. 299 от ГПК. Посочено, че страните са обвързани от СПН на влязлото в сила решение по гр.д. № 3069/2021 г. по описа на РС Благоевград, с което е отхвърлен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против Й. В. К. установителен иск за заплащане на суми, дължими на неоснователно обогатяване. Първоинстанционният съд е приел, че искът е отхвърлен не защото сумите не са дължими, а тъй като същите са платени в хода на производството. Последното обуславя отрицателна процесуална пречка по смисъла на чл.

299 от ГПК, тъй като същия правен спор е решен с влязло в сила решение.

Жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна, по следните съображения:

Действително, съгласно чл. чл. 299, ал. 1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, но само в рамките на субективните и обективни предели на СПН – между същите страни, за същото искане и на същото основание /чл. 298, ал. 1 от ГПК/. Решението установява съществуването или несъществуването на спорното право, което не подлежи на пререшаване въз основа на съществуващи до момента на последните устни състезания факти. Същевременно за да има пререшаване, следва в новото дело да е предявен иск, който отрича същото спорно право – било пряко, било косвено чрез отричане на правопораждащия му факт. Настоящият казус обаче не е такъв, тъй като в него въобще липсва елемента „пререшаване“. Както бе посочено по – горе с влязлото в сила Решение № 753/22.12.2022 г. по гр.д. № 3069/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград са били отхвърлени установителни искове по чл. 422 от ГПК за вземания на „Топлофикация София“ ЕАД срещу ищеца за незаплатена топлина енергия, такса за разпределение на топлинна енергия и законна лихва върху претендираните главници, поради извършено плащане в хода на процеса от страна на длъжника в хода на производството. Предмет на настоящия иск обаче е друг – с него се претендира вземане за неоснователно обогатяване, като предявения иск по 3 чл. 55, ал. 1, пр 1 от ЗЗД е осъдителен.

При преценката за идентичност между дело, приключило с влязло в сила решение и повторно заведено дело, следва да се изхожда от разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, съгласно която решението влиза в сила само между страните, за същото искане и на същото основание. Както е посочено в решение № 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I г. о., следва да има пълен идентитет в предмета на двете дела, т. е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези – юридическият факт, от които е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. В случая не е налице пълна идентичност между правпораждащите факти, от които вземането възниква по двете дела. По приключилото с влязло в сила решение по гр.д. № 3069/2021 г. по описа на РС Благоевград, съдът не е изследвал въпроса дали сумите за топлоенергия, респ. за разпределение на топлоенергия и законна лихва върху тях са дължими. Не са били и обсъждани направените от ответника /ищец в настоящето производство/ възражения за недължимост на тези суми обосновани с твърденията, че такава услуга не е доставяна изобщо, тъй като имотът е необитаем от години. Предвид изложеното не може да се приеме, че е налице и идентичност между двете дела. Както е прието в т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по т.гр.д. № 1/2000 г., ОСГТК със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни поледици, които се ползват със сила на присъдено нещо.

Мотивите съгласно дадените задължителни указания с т. 18 от цитираното ТР не се ползват със сила на присъдено нещо и не подлежат на самостоятелно обжалване. В този смисъл и ответника по обсъжданото гр.д. № 3069/2021 г. по описа на РС Благоевград не е имал правен интерес да обжалва решението, с което е отхвърлена исковата претенция на „Топлофикация София“ ЕАД по чл. 422 от ГПК. Единственият път за защита в този случай за ищеца е предявяване на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Топлофикация София“ ЕАД за връщане на заплатените според твърденията на ищеца без основание суми. В тази насока е и възприетото в Решение № 2248 от 16.08.2022 г. на СГС по в.гр.д. № 11685/2021 г. като обстоятелството дали е имало основание за плащане на сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вземането по която е предмет на установяване с иска по чл. 422 от ГПК е въпрос на основателност, а не на допустимост на исковата молба. Още повече, че в конкретиката на настоящия казус с обсъжданото влязло в сила решение установителния иск по чл. 422 от ГПК е бил отхвърлен, т.е. дължимостта на сумите към момента на приключване на устните състезания по цитираното дело е била отречена.

Предвид посоченото, според настоящия съдебен състав предявения иск се явява допустим с оглед липсата на пречката по чл. 299 ГПК, поради което обжалваното определение от 20.03.2024 г. следва да се отмени.

В контекста на изложените съображения атакуваният съдебен акт се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

4

Делото следва да се върне съдопроизводствените действия. на

РС

-

Благоевград за продължаване на

Водим от изложените съображения, Окръжен съд - Благоевград