Решение № 3081 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3081 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110146459 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. Н. И. срещу „Фератум България“ ЕООД.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 1228713 от 08.01.2023 г. поради противоречието му със закона, евентуално поради липса на форма, кумулативно съединени с 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 5 лв., частична претенция от 177,72 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 1228713 от 08.01.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до погасяването.

В проведеното открито съдебно заседание на 05.02.2026 г. съдът е допуснал на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от 90,87 евро /177,72 лв./, представляваща пълният размер на претенцията, вместо първоначално предявения частичен размер от 5 лв.

В условията на евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен установителен иск по чл. 146 ЗЗП вр. чл.143, ал. 2, т.9 и по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на неустойка за непредоставяне на обезпечение, уговорена в чл. 5 от договор за потребителски кредит № 1228713/08.01.2023 г., предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от Multitude Bank в полза на ответника.

Ищцата А. Н. И. твърди, че на 08.01.2023 г. сключила с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит № 1228713/08.01.2023 г. По силата на договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 600 лв. срещу задължение да върне на кредитодателя 20,28 лв. – договорна 1 възнаградителна лихва, при ГПР от 49,85%. Посочва, че при сключване на договора никъде не е бил посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция.

След усвояването на заемната сума ответницата е установила, че следва да заплати освен заемната сума, заедно с договорна лихва, също така и възнаграждение за обезпечение с поръчителство в размер на 177,72 лв. Ищецът посочва, че сключването на договор за поръчителство е било задължително условие за сключване на договора за кредит. Навежда, че договорът за поръчителство не е подписан нито с обикновен, нито с квалифициран електронен подпис, предвид което оспорва договора като нищожен поради липса на форма. Оспорва ищцата да е подписвала договора за поръчителство. Твърди, че договорът за кредит е нищожен поради това, че не посочва начина на изчисление на ГПР и липсва яснота по какъв начин е формиран ГПР, поради което твърди противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че възнаграждение за предоставяне на поръчителство следва да се включи в ГПР, като поддържа, че посоченият размер на ГПР по договора за кредит е по-нисък от действително приложения по договора, а също така, че действителният размер на ГПР надвишава максималния императивен размер, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е налице заобикаляне на закона, тъй като потребителят е заблуден относно действителния ГПР и не може да прецени икономическите последици от сключване на договора. Въз основа на посоченото твърди, че договорът за потребителски кредит, е нищожен поради противоречие на закона и поради липса на форма. В условията на евентуалност предявява иск за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща заплащането на възнаграждение за поръчителя, което обосновава с твърденията, че клаузата, с която е уговорено възнаграждение за предоставяне на обезпечение не е била известна на потребителя при сключване на договора, а потребителят е бил задължен да сключи договора и на практика не е имал избор дали да сключи договора за обезпечение, а посочената такса за допълнителна услуга е прекомерна, поради което поддържа, че посочената клауза се явява неравноправна клауза в потребителски договор и е нищожна поради противоречие на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4 и чл.19, ал.1 и 4 ЗПК. Твърди, че е заплатила изцяло задълженията си по договора за потребителски кредит, поради което иска от ответника, който е получил сумата без основание, да я върне, като претендира част от нея. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Посочва, че кредитополучателят е имал възможност за избор дали да сключи договор за гаранция с избран от кредитодателя гарант или сам да избере поръчител, както и че сключването на договор за поръчителство/гаранция не е било задължително условие за предоставяне на кредит. Посочва, че „Мултитюд Банк“ е самостоятелно юридическо лице и договорът за поръчителство е отделно облигационно отношение, по което ответното дружество не е страна. Оспорва твърденията на ищеца, че възнаграждението по договор за гаранция следва да се включва в ГПР, поради което противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като поръчителството е възмезден договор и сключването му не е задължително условие за отпускане на кредит. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 05.02.2026 г. без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: 1) между А. Н. И. и „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № 1228713/08.01.2023 г., по силата на който ищецът е получила в заем сумата от 600 лв.; 2) с договора за кредит е предоставена в заем парична сума в размер на 600 лв., с 20,28 лв. договорна възнаградителна лихва и при 2 посочен в договора ГПР от 49,85%; 3) за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя е уговорено възнаграждение за предоставяне на обезпечение от „Multitude Bank“ (Малта) с уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 177,72 лв.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

От приетия като писмено доказателство по делото договор за предоставяне на потребителски кредит № 1228713 от 08.01.2023 г. (л. 6 – 7 по делото) се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор, което обстоятелство освен това е и безспорно между тях. По силата на сключения договор заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 600 лева, която да бъде върната в срок до 30 дни, с уговорена първа падежна дата 07.02.2023 г.; при уговорен ГПР в размер на 49,85 % и фиксиран лихвен процент 3,38 %.

Между страните е безспорно, че ответникът е изпълнил задължението си за предоставяне на кредита в уговорения размер, а от приетата по делото разписка от 11.01.2023 г., издадена от „Изипей“ АД, се установява, че ищцата А. Н. И. е заплатила на ответника „Фератум България“ ЕООД сумата от 798,50 лева. Фактът на извършено от ищцата плащане на сумата в този размер се установява и от приетото по делото заключение на изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредита като пълно и обективно.

Съгласно чл. 5 от договора за кредит, същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferattum Bank в полза на дружеството.

Видно от приет като доказателство по делото договор за гаранция (поръчителство), сключен между Мултитюд Банк, със седалище и адрес на управление в Малта, като гарант (поръчител) и А. Н. И., като клиент, се установява, че с посочения договор гарантът се е задължил да обезпечи в качеството си на поръчител задълженията на клиента по договор за потребителски кредит № 1228713 от 08.01.2023 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД, като кредитор и А. Н. И., като кредитополучател. Според клаузите на чл. 3.1 от договора гарантът се задължава солидарно с клиента да изпълнява всички задължения по обезпечения договор за заем, а в чл. 3.4 от договора е уговорено, че в случай, че клиентът не изпълни задълженията си да върне получената в заем сума на заемодателя, гарантът (поръчителят) ще заплати дължимата сума на заемодателя при първо поискване и след заплащането й ще встъпи във всички права на заемодателя срещу клиента, съгласно ЗЗД и общите условия на процесния договор за заем, като може да изисква освен всички заплатени парични суми, също така и заплатените от гаранта и произтичащи от договора за заем допълнителни парични суми. В договора за поръчителство е уговорена такса за предоставяне на поръчителство в размер на 177,72 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 1228713 от 08.01.2023 г., който противоречи на закона.

На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – 3 търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк в полза на дружеството - ответник.

Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателя срещу заемателя е обезпечено с поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк /понастоящем Фератум Банк p.l.c./, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение.

По делото не е спорно, че задължението на кредитополучателя по сключения договор за поръчителство е в размер на 177,72 лева.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на https://registry.mbr.mt, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Фератум България“ ЕООД е лицето Мултитюд СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на FERATTUM BANK P.L.C.. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.