Определение № 11582 от 09.10.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11582

Пловдив, 09.10.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XIV Състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20267180703039 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.166 АПК.

Образувано е по жалба на М. Б. И., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3, чрез адв. М.С., срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-001446 от 08.09.2026 г., издадена от началник на група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з), гг) от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП - управлява МПС с прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата е направено искане на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, а като непосредствена последица от спирането да бъде върнато отнетото СУМПС. Твърди, че в конкретния случай предварителното отнемане на СУМПС му причинява тежки и трудно поправими вреди, тъй като свидетелството за управление на МПС му е абсолютно необходимо за осъществяване на трудовата му и ежедневна дейност, за придвижване до работното място и издръжката на семейството му; Отнемането на правото му на управление за период до 6 месеца го лишава от възможност за нормално упражняване на основни конституционни права (правото на труд по чл. 48 от Конституцията на РБ); Налице е очевидна материална незаконосъобразност на оспорения акт с оглед прякото му противоречие със задължителното Тълкувателно постановление № 2/2023 г. на ВКС и ВАС. С жалбата се заявява представяне на копие от застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/22/126002131134 от 08.09.2026 г. и контролен талон към нея, но такива липсват като приложение.

След като се запозна с искането за спиране, с представените към него доказателства, съдът намира за установено следното:

Настоящият съдебен състав намира искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за процесуално допустимо съгласно чл.166 АПК, но и за основателно.

В случая от самата заповед е видно, че административният орган не е включил в нея разпореждане за предварително изпълнение, а такова е допуснато по силата на закона.

В чл. 171, ал.1 от ЗДВП е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, изчерпателно посочени в нормата на закона, като една от тях е по б. "з", гг) (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В практиката си ВАС приема, че дори когато съдът е сезиран с оспорване на основание чл. 60, ал. 4 от АПК, но от доказателствата по делото е безспорно видно, че актът, с който е допуснато предварително изпълнение е влязъл в сила, оспорването следва да бъде разгледано от съда като искане за спиране на предварителното изпълнение/ и именно затова съдът го разглежда в тази хипотеза.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 от същата разпоредба. Според последната, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Според цитираните норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2/ пред каквото хипотеза сме изправени.

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в случаите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят е този, който нормативно презюмира наличието на един или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта.

При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б.з), гг) от ЗДвП. Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които жалбоподателят противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост.

В случая в съответствие с актуалната практика на ВАС по аналогични казуси ( определение № 1738 от 16.02.2026 г. по адм.дело № 1267/2026 г. на ВАС, определение № 1661 от 13.02.2026 г. по адм.д. № 979/ 2026 г. по писа на ВАС) съдът следва да анализира установеното деяние като основание на акта за допуснатото по закон предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и дали е постигната защитимата от закона цел.

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 08.09.2026 г. за нарушение, което е установено с АУАН от дата 07.09.2026 г. около 9:30 ч. Твърди се, че нарушението е било отстранено - процесният лек автомобил, управляван от адресата, е служебно регистриран поради заплатена от собственика Г. Д. И. задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Към жалбата не е представено копие на застрахователна полица № BG/22/126002131134 от 08.09.2026 г. на ЗК„Левинс“ АД за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Извършена е служебна справка относно валидността на твърдяната „Гражданска отговорност“ в сайта на Гаранционен фонд, от която е видно, че процесното МПС – автомобил [Марка] Х5 с рег.№ [рег. номер] се установява налична такава за времето от 08.09.2026г. 14:30:00ч. до 07.09.2027г. 23:59:00ч. Това означава, че към 14:30 часа на 08.09.2026г. предварителното изпълнение на оспорената заповед не реализира преследваната от закона преустановителна цел.

Съдът споделя и направените твърдения относно неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта, тъй като то би причинило значителна и трудно поправима вреда.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. По този начин спирането на изпълнението привременно защитава накърнената правна сфера на жалбоподателя. То се изразява в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие (издаденият АУАН за същото нарушение, за което е издаден и акта за прилагане на ПАМ при преустановено вече нарушение).

Това налага постановяването на определение, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ № 26-1030-001446 от 08.09.2026 г., издадена от началник на група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з), гг) от ЗДвП, до приключване на производството по настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�