Определение № 141 от 03.05.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. София, 27.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20231800600234 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХІІ- по чл. 266, ал. 4, изр.2 НПК.

СОС, в качеството му на инстанция по въззивен контрол, е сезиран с жалба от адв. П. М. Б. – защитник на подсъдимата по н.ч.х.д. № 67/2017 г. по описа на РС-П. Р. Д. И., против определение от 29.03.2023 г. на РС – П. по н.ч.х.д. № 67/2017 г., с което е оставено без уважение искането на Р. И. за отмяна на наложени глоби в рамките на н.ч.х.д. № 67/2017 г. по описа на РС – П. и за възстановяване на сумите като неоснователно.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в разрез с правилото на чл. 269, ал. 2 НПК. Изтъква се, че задължителното присъствие на подсъдимата не е било наложено от съда по съображенията за разкриване на обективната истина, както изисква процесуалната разпоредба, а с оглед преценка дали да бъде назначен служебен защитник. Поради това се развива тезата, че НПК не позволява подсъдимият да бъде задължаван да се явява в съдебно заседание по причини, различни от необходимостта за разкриване на обективната истина. Иска се отмяна на определението и на неоснователно наложените на подсъдимата глоби.

Настоящият съд, като разгледа подадената жалба и материалите по делото и като осъществи цялостен самостоятелен служебен контрол по 345, ал. 3, във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК на обжалваното определение, на базата на приложимите разпоредби от процесуалния и материалния закон, намира за установено следното:

С присъда по №124 от 29.10.2019 г. по н.ч.х.д. № 67/2017 г. по описа на Р С - П . подсъдимата Р. Д. И. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр.

1 чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК.

С решение от 25.06.2020 г. по в.н.ч.х.д. № 761/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд горепосочената присъда е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

С присъда № 106 от 18.12.2020 г. на РС-П. по н.ч.х.д. № 106/2020 г. подсъдимата Р. Д. И. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК.

С решение от 11.11.2022 г. по в.н.ч.х.д. № 31/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд горепосочената присъда е била изменена в частта на наложеното на Р. И. наказание с приложение на чл. 78а, ал. 1 НК, и потвърдена в останалата част.

С решение № 107 от 16.03.2023 г. по н.д. № 134/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, вр. чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НПК производството по в.н.ч.х.д. № 31/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд е било възобновено, като постановената по н.ч.х.д. № 106/2020 г. по описа на РС-П. е била отчасти отменена и наказателното производство срещу Р. И. за престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.

147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е анализирал процесуалното поведение на Р. И. в хода на производството по н.ч.х.д. № 67/2018 г. по описа на Районен съд – П., като е приел, че глобите, предмет на настоящото производство, са били наложени във връзка със затрудняване на движението на делото от страна на подсъдимата И. и не са били обвързани с крайния изход на делото. Първоинстанционният съд е отбелязал, че нуждата от непосредствено изслушване на страните се е наложила с оглед преценка дали следва да им назначи служебен защитник, както и се е случило. Съдът е посочил, че именно процесуалното поведение на подсъдимата И. и нейния защитник са довело до многократното отлагане и проточване на делото и това е довело до окончателното прекратяване на производството поради изтекла давност.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е допустима и по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по н.ч.х.д. № 67/2017 г. по описа на РС-П. е протекло с многократно отлагане на съдебните заседания, за които подсъдимата Р. И. е била редовно призована, но не се явила в нито едно от заседанията по делото, както следва: на 06.06.2017 г.; 20.09.2017 г.; 15.11.2017 г.; 24.01.2018 г.;

14.02.2018 г.; 21.03.2018 г.; 15.05.2018 г.; 11.07.2018 г.; 03.10.2018 г.;

31.10.2018 г.; 05.12.2018 г.; 22.05.2019 г.; 17.07.2019 г.; 29.10.2019 г., като в заседанията на 11.07.18 г., 03.10.18 г. и 31.10.18 г. на подсъдимата е била наложена глоба в размер на 500 лева.

Настоящият състав на СОС констатира, че процедурата по призоваване 2 на подсъдимата И. е била редовно спазена и съгласно дадените указания на съдебния състав, същата е следвало да се яви лично в производството пред съда, щом съдебният състав е постановил акт в този смисъл. Изцяло в правомощията на съдебния състав, разглеждащ производството по н.ч.х.д. № 67/2017 г. на РС-П., е била преценката дали личното явяване на подсъдимата е необходимо за разкриване на обективната истина. В тази връзка оплакването в жалбата не се споделя от настоящия съдебен състав. След като съдът е преценил, че присъствието на И. е наложително, то същата е била задължена да се яви пред съда при липса на обективни, уважителни пречки за това.

Освен, че доказателства за последното не са налице, то и съдът е проявил снизхождение като е отлагал многократно делото в продължение на повече от 2 години именно поради неявяването на подсъдимите и на упълномощения им защитник.

Следва да се отбележи, че горепосочените съдебни заседания са били отлагани именно поради процесуалното бездействие на подсъдимите и с оглед гарантиране на тяхното право на защита, което е довело и до назначаването на служебен защитник. Това развитие на събитията е предопределило обосноваността и законосъобразността на решението на председателя на съдебния състав да упражни правомощието си по чл. 266, ал.

2 НПК и да наложи санкция на подсъдимата Р. И.. Констатираното многократно отлагане на делото е основната причина давността за престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК да изтече преди произнасянето на окончателната съдебна инстанция с влязъл в сила съдебен акт.

Изложените съображения налагат извода, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното и на основание чл. 341, вр. чл. 334, ал. 1, т. 6, вр. чл. 338 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.03.2023 г., постановено по н.ч.х.д. № 67/2017 г. по описа на РС – П., трети състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3