Решение № 1058 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110162636 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

19.01.2026 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На седемнадесети октомври година две хиляди двадесет и пета в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

1

Секретар Ася Г.а

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 62636 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р. И. Г., с ЕГН **********, от гр.

....., против „.....“ ООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от управителя И. Н. Х., за установяване по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит № ...... от 29.05.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 29.05.2024 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ......, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 4 000 лв. По силата на чл. 4, ал. 3 от договора ищецът следвало да предостави на кредитора банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция в размер на 5 928 лв. със срок на валидност до 31.05.2026 г., а в чл. 6, ал. 1, от договора била включена клауза, че при непредставяне на договорената в чл. 4, ал. 3 гаранция, потребителят дължал на кредитора неустойка в размер на 6 840 лв. Посоченият размер на неустойката се начислявал месечно, считано от изтичане на срока, в който гаранцията следвало да бъде предоставена. Съгласно погасителния план лихвения процент по кредита възлизал на 41,04 %, ГПР бил в размер на 49,71 %, като първата вноска била дължима на 30.06.2024 г., а последната вноска по кредита – на 30.05.2026 г., при обща сума, дължима от кредитополучателя в размер на 5 928 лв. Излага твърдения за нарушаване на принципа на еквивалентността и добросъвестността при сключване на договора. Оспорва клаузата за неустойка, като твърди нищожност поради противоречието й с добрите нрави, излизаща извън присъщата й функция. Също така твърди, че с договорената неустойка кредиторът получава допълнителен доход. Оспорва клаузата за неустойка и като неравноправна. Твърди, че посоченият в договора ГПР не отговаря на реалният размер, който е по-висок от действителния и е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Навежда доводи за предвидена неустойка по договора в размер на 6 840 лв., която не била включена в ГПР, а предвиденият в договора ГПР включвал главницата и договорната лихва. Твърди, че невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането им като допълнителен пакет услуги е в противоречие със закона. Нарушаване на изискването за информация относно ГПР, начислен към момента на сключване на договора водело до нищожност на целия договор. Излага съображения и за наличие на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Излага съображения за накърняване на добрите нрави на клаузата за неустойка, което водело до нищожност на договора. Оспорва клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от процесния договор. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика.

Ангажира доказателства.

2

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „.....“ ООД, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Не спори сключването на Договор за потребителски кредит № ...... от 29.05.2024 г., по силата на който на ищеца е бил предоставен кредит в размер на 4 000 лв. Не оспорва настъпилите факти. Оспорва изложените от ищеца твърдения за включване размера на неустойката в ГПР, както и изложените твърдения за недействителност на договора поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, неизпълнение на задължението на кредитора по чл. 16 от ЗПК и начисляване на неустойка в размер на 6 840 лв. Твърди, че сключеният между страните договор отговаря на изискванията на закона, а ГПР е в съответствие с разпоредбата на чл. 19 от ЗПК. Също така твърди, че в ГПР не са включени разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора.

Излага твърдения, че по процесния договор не е била начислена неустойка, като дружеството е получило обезпечение от трето лице – „Кредит гарант БГ“ ООД. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора, ангажират се доказателства.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 22 от ЗПК.

Направено е искане по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за потребителски кредит № ...... от 29.05.2024 г. се установява, че същия е сключен между „.....“ ООД и Р. И. Г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 4 000 лв. под формата на заем за срок до 30.05.2026 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 41,04 % и годишен процент на разходите от 49,71 %, с приложен към договора погасителен план, като договорът е сключен при общи условия.

От представените от ответника писмени доказателства, се установява, че на 29.05.32024 г. е бил издаден проект за Гаранция за плащане № 3сс81е20-64af-7794e847b40f от „Кредит гарант БГ“ ООД до бенефициента „.....“ ООД, като гаранцията е била издадена на Р. И. Г. във връзка с Договор за потребителски кредит № ...... от 29.05.2024 г.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото се претендира нищожност на договора поради противоречие със закона, оспорват се отделни клаузи от договора.

При извършеното уточнение на исковата претенция, за съда се налага извод, че се претендира нищожност на целия договор поради противоречие със закона.

3

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен от разстояние, при спазване на изискванията на закона за сключване на договор от разстояние, като по делото не е представено доказателство за представена предварителна информация, но същото обстоятелство не се оспорва от ищеца, поради което съдът приема, че такава по смисъла на чл. 5 ал. 10 от ЗПК е била предоставена на ищеца преди сключване на договора.

Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца по смисъла на чл. 5, ал.

13 от ЗПК. По отношение на формата на договора следва да се отбележи, че тогава, когато договорът се сключва в присъствие на страните, формата е писмена. В случаите, при които договорът се сключва от разстояние, посредством интернет платформа, подписът на страните се полага във форма и вид, предвидени в ЗПФУР. По аргумент от противното на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, за да е нищожен договорът по смисъла на чл. 22 от ЗПК, се изисква липса и на трите кумулативно предвидени предпоставки по отношение на елементите на договора, които трябва да бъдат представени с еднакъв вид, формат и размер на шрифта, последният не по-малък от 12. В конкретния случай видът и форматът на използвания шрифт са едни и същи, което се установява и с просто око. По отношение на размера на шрифта в конкретния случай по делото не е било изслушано вещо лице специалист, което да даде заключение дали използваният размер на шрифта е по-малък от 12, но същевременно липсват и наведени твърдения от страна на ищеца за наличие на заболявания на очите, което да представлява затруднение да се запознае със съдържанието на договора. Ето защо съдът приема, че само неспазване на размера на шрифта, дори той да е по-малък от 12, но не по-малък от 10, който позволява договорът да бъде прочетен от физически здраво младо лице, за което липсват данни за заболявания, не е достатъчно да обоснове нищожност на договора за кредит.

Спори се за валидността на клаузата, с която е договорена възнаградителна лихва, дължима на кредитора.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В чл. 11, ал. 1 от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по кредита от 41,04 %, а в ал. 4 от същия член – ГПР в размер на 49,71 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Ето защо съдът намира направеното възражение за неоснователно.

По отношение на предявеното възражение за нищожност на клаузата, като противоречаща на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за 4 просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 29.05.2024 г. до предявяване на иска – 23.10.2024 г. основният лихвен процент на БНБ е, както следва: от 01.05.2024 г. – 3,78 на сто, от 01.07.2024 г. – 3,63 на сто, от 01.08.2024 г. – 3,53 на сто, от 01.09.2024 г. – 3,54 на сто, и от 01.10.2024 г. – 3,43 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,71 % към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 1 928 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на предявеното основание, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

По отношение на наведеното възражение за противоречие с добрите нрави, съдът намира претенцията за неоснователна, като ответното дружество е предоставило кредит на ищеца при договорен лихвен процент, който се явява възнаграждение за предоставения кредит, и не цели обогатяване за сметка на потребителя. За пълнота следва да се посочи, че преди сключване на договора на ищеца е била предоставена информация и същият е имал възможност да сравни предоставяната от ответника финансова услуга с други сходни услуги, предлагани на кредитния пазар и да направи избор. Отделно от това ищецът е имал право да реализира правото си на отказ по смисъла на чл. 29 от ЗПК в законоустановения срок, което не е сторил. Ето защо съдът намира, че сключеният между страните договор не противоречи на добрите нрави и възражението следва да бъде оставено без уважение.

С клаузата на чл. 6, ал. 1 от процесния договор е договорена неустойка в размер на 6 840 лв. при непредставяне на гаранция по кредита по смисъла на чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия на договора. В чл. 4, ал. 3 от процесния договор се съдържа задължение за потребителя в срок до края на следващия ден от сключване на договора да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, като банковата гаранция трябва да бъде за сума в размер от 5 928 лв. със срок на валидност до 31.05.2026 г.

От приетия като доказателство по делото погасителен план се установява, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 5 928 лв.