Решение № 22 от 14.02.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. В., 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №

20241300500305 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивни жалби подадени от двете насрещни страни в производството - ищеца „АГ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. М., ул.

“Д***, чрез пълномощника адв. Й. Д. и ответника К. Г. К., с ЕГН ********** от с.Г., обл.В., чрез пълномощника адв. Л.М., против решение № 58 от 02.07.2024 г., постановено по гр.д.

№ 244/2023 г. по описа на РС-Б..

С обжалваното решение на РС-Б. е осъден К. Г. К., с ЕГН ********** от с. Г., обл. В., ул.”***, да заплати на „АГ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. М., ул.

“Д*** сумата 2 226.38 лв. - възнаграждение по неформален договор за изработка индивидуализиран във фактура № **********/18.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 12 07.06.2023 г. до изплащане на задължението.

Отхвърлен е предявения от ищеца „АГ” ООД, ЕИК *** срещу ответника К. Г. К., с ЕГН ********** иск за заплащане на сумата 9 666.92 лв. - възнаграждение по неформален договор за изработка индивидуализиран във фактура № 2000013028/07.02.2023 г.

С решението са отхвърлени предявените насрещни искове от ответника К. Г. К., с ЕГН ********** срещу ищеца „АГ” ООД, ЕИК ***, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумите 2 786.80 лв. - претърпени загуби и 13 384.00 лв. - пропуснати ползи с пр. осн. чл. 79 ал.1, предл. второ ЗЗД като неоснователни.

Със същото решение всяка от страните е осъдена за заплати на насрещната страна 1 разноски съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената част от исковете.

Въззивната жалба с вх.№ 1793/22.07.2024 г. ( по регистратурата на БРС ) на ищеца „АГ” ООД е насочена срещу частта от решението, с която е отхвърлен предявеният иск срещу ответника К. Г. К. за заплащане на сумата 9 666.92 лв. - възнаграждение по неформален договор за изработка индивидуализиран във фактура № 2000013028/07.02.2023 г. Съдържа оплакване за допуснато нарушение на материалния закон и посочената съдебна практика. Изразява несъгласие с извода на БРС, че по делото не били представени доказателства установяващи сключен между страните договор за извършване на ремонт на трактор марка Л. модел Ф**, собственост на ответника на стойност 9 666.92 лева, както и че ответника е възложил извършването на конкретна работа на ищеца, които счита за погрешни. В тази насока излага, че за доказването на договор за изработка са допустими всички доказателствени средства, а по делото дружеството доказало сключването на договора. Посочва игнорираните от БРС доказателства по делото. Излага, че с ответника бил в трайни търговски взаимоотношения. По делото не било спорно възникналото облигационното правоотношение между страните, признато от ответника с ОИМ и в хода на делото. От свидетелските показания на СИГ Г. също се установявало постигнатото помежду им съглашение за извършване на ремонт на блока на двигателя на процесния трактор през 2022г . и било изяснено какви непредвидени обстоятелства са възникнали в хода на работата.

Твърди ,че вида, количеството и цената на вложените в ремонта резервни части, както и количеството и стойността на вложения труд се установявали от показанията на свид. СИ, писмените доказателства по делото: Фактура № 2000013018/07.02.2023г. за сумата от 9 666.92 лева, ремонтна карта № 80120002048, ССчЕ- установяваща редовното водене на счетоводството на дружеството, заключението по назначената СТЕ, които доказателства били игнорирани и необсъдени от БРС.

Изразява несъгласие с извода на БРС, че не било установено да е договорено възнаграждение между страните за извършената работа, в какъв размер е то и как е определен.Навежда доводи и съдебна практика за определяне размер на възнаграждението.

Поддържа, че ответникът дължи заплащане на сумата, като се позовава на чл. 264 ал.1 ЗЗД. Ответникът не изпълнил задължението си да приеме работата, след като е бил канен да стори това от дружеството, установено от показанията на свид. СИ и свид.Г. Г.-баща на ответника. Счита, че от страна на К. е налице необоснован отказ да приеме извършената работа.

Моли Съда да отмени решението на РС-Б., в обжалваната част, вместо което да постанови друго с което да уважи предявения иск. Иска присъждане на разноските по производството за двете инстанции. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна К. Г. К. не е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца.

2

Въззивната жалба с вх.№ 1837/29.07.2024 г. ( по регистратурата на БРС ) на ответника К. Г. К. е насочена срещу осъдителната част от решението и срещу частта, с която са отхвърлени предявените насрещни искове срещу „АГ” ООД, ЕИК *** за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумите 2 786.80 лв. - претърпени загуби и 13 384.00 лв. - пропуснати ползи.

Съдържа оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части. Изразява несъгласие с извода на БРС, че след като осчетоводил фактура № ********** от 18.11.2021 г. дължи заплащане по нея, за което и е осъден да заплати на ищеца сумата от 2 226.38 лв. по фактурата. Твърди, че не бил приел възложената работата на ищеца, поради некачественото извършване. В тази насока посочва, че служител на ищцовото дружество при монтажа на помпата, не бил използван моментоскоп, който да покаже, че е бил обърнат плужера на помпата, който подава гориво вместо в горна мъртва точка, в долна мъртва точка. Двигателят работел неравномерно и пушел, техникът на ищцовото дружество вместо веднага да спре двигателя, да свали помпата и да я върне за обръщане на плужера, форсирал двигателя, докато последният е „изтропал“ и е предизвикал последващата по-голяма и сериозна повреда, налагаща ремонт на самия двигател.

По отношение на отхвърлените насрещни искове излага, че: Първо, платените от него суми в размер на 1000 лева в брой за покупката на блока, неговия преглед и транспорт чрез куриери, както и за сумата 1786,80 лева за ремонт на блока от фирма „ЗиГ“ ООД Сливен били недължимо платени суми, по вина на служителя на ищцовото дрежество - монтьор И., който след монтажа на дюзопомпата през есента на 2021 г. не спрял работата на двигателя и не е извършил необходимата консултация, а с форсирането на двигателя предизвикал поголяма последваща повреда- детонации в двигателя, проблеми в коляновия вал, довели до смяна на блока на двигателя.

По отношение на отхвърления насрещен иск за пропуснати ползи посочва, че ответникът и първоначален ищец още в исковата молба признал, че трактора се намирал в „АГ“ ООД и дружеството упражнило право на задържане на трактора, тъй като не заплатил извършените ремонти и тракторът не му е предаден. Преди възникване на повредата в дюзопомпата на трактора бил сключил договор със ЗП АМ за почистване и косене на 350 дка ливади през 2022 и 2023 г. Поради забавянето на ремонта, повече от 9 месеца, договорът между него и М. бил прекратен през юни 2022 г. и като последица от прекратяването пропуснал да реализира приходи в размер на 13384 лв., доказано от ССЕ. Твърди, че причина да реализира този приход е в забавянето на ремонта на трактора и неговото задържане от „АГ“ ООД.

Моли Съда да отмени решението в осъдителната и отхвърлителната част вместо което да постанови друго с което да отхвърли предявения иск на ищеца за сумата 2 226.38 лв. - възнаграждение по неформален договор за изработка индивидуализиран във фактура № **********/18.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 12 07.06.2023 г. до изплащане на задължението и уважи предявените от него насрещни искове за сумата от 2786,80 лева - претъпени имуществени вреди и за сумата от 13384 лева 3 пропуснати ползи. Иска присъждане на разноските по производството за двете инстанции.

Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна „АГ“ ООД, чрез адв.Й. Д., е постъпил отговор на въззивната жалба на К. Г. К., с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното решение в обжалваните части.

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такси, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.

С въззивните жалби не се оспорва установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-В. в тази част, като по този начин те стават част от настоящия съдебен акт и не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на „АГ” ООД, ЕИК *** за основателна, а въззивната жалба на К. Г. К. за неоснователна.

Делото е образувано по искова молба от „АГ” ООД гр. М. против К. Г. К. от с.Г., обл.В. с която са предявени искове по чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 9666.92 лева, представляваща незаплатена стойност на предоставени ремонтни услуги и вложени в ремонта резервни части, за което е издадена фактура № 2000013018/07.02.2023г. на стойност 9666.92 лева с ДДС, както и сума в размер на 2226.38 лева, представляваща незаплатена стойност на предоставени ремонтни услуги и вложени в ремонта резервни части, за което е издадена фактура № **********/18.11.2021г. на стойност 4226.38 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране искова молба-07.06.2023г. до 4 окончателно изплащане на сумите.

Обстоятелства на които се основават предявените искове са: Ищецът осъществява търговска дейност- търговия със селскостопанска техника, резервни части за нея и ремонтни дейности на селскостопанска техника.Установени между страните търговски взаимоотношения във връзка с възложени и осъществени два ремонта на трактор марка Л., модел ***, собственост на ответника, който е земеделски производител.

През месец септември 2021г. ответникът възложил на ищеца да извърши ремонт на горивната помпа за високо налягане на трактора. При ремонта са подменени резервни части, вложени консумативи и положен труд, изброени в 17 пункта от исковата молба на обща стойност 4 226.38 лв. За извършения ремонт ищеца издал данъчна фактура № **********/18.11.2021 г. на стойност 4 226.38 лв. Договорен е срок за плащане по банкова сметка на ищеца - 19.11.2021 г. На 24.11.2021 г. ответникът направил частично плащане по фактурата в р-р на 2 000.00 лв., като незаплатил остатъка от 2226.38 лева.

През лятото на 2022г. ответникът възложил на ищеца да извърши ремонт на двигателя на трактора. При ремонта от ищеца са подменени резервни части, вложени консумативи и положен труд, изчерпателно изброени в 26 пункта от исковата молба на обща стойност 9 666.92 лв. За извършения ремонт ищецът издал данъчна фактура № 2000013028/07.02.2023 г. на стойност 9 666.92 лв. Договорен е срок за плащане по банкова сметка на ищеца - 08.02.2023 г. Ответника не е платил задължението по фактурата в р-р на 9 666.92 лв.