Решение № 17 от 05.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. С....., 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Н.

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора В. Сп. П., Б. Здр. К. и Л. Т. М. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600825 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХI за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда № 5 / 24.06.2022г., постановена по НОХД № 237/2021г. по описа на РС К..

По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия Б. А. М., роден на .......... г. в гр. С....., постоянен адрес: с. И., обл. С....., ул. „Г.“ № 29, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че: на 16.05.2021 г. около 09,40 часа, в община К., област С....., по третокласен път № Ш- 164, с посока на движение от път 11-81 към с. И. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел „БМВ 525Д“, с рег. № ....., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,34 на хиляда, установено по надлежния ред, със Съдебна химико- токсикологична експертиза № И-4489/10.06.2021 г. на Военномедицинска Академия - С....., съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, предвид на което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 343г от НК, във връзка с чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК, го е осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /една/ година, „ГЛОБА“ в размер на 200 /двеста/ лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК, е приспаднато при изпълнение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС, времето, през което подсъдимия Б. А. М. е бил лишен от това право по административен ред, считано от 16.05.2021 г.

В тежест на подсъдимия М. са възложени направените по делото разноски.

1

Присъдата е атакувана от подсъдимия Б. М., чрез защитника му адв. Г. В. с въззивна жалба, като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната и. В жалбата се навеждат конкретни доводи за необоснованост- изграждане на фактически изводи в противоречие с доказателствата, процесуални нарушения- липса на мотиви, ограничаване правото на защита на подсъдимия в хода на производството, отказ да се съберат доказателства, за изясняване на релевантните обстоятелства по делото и др. касателно изложеното оплакване за противоречие с материалния и процесуалния закон. Отправено е алтернативно оплакване и за явна несправедливост на присъдата.

В жалбата се съдържа искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава във въззивната инстанция, по силата на която да бъде признат за невинен подсъдимият Б. М. и да бъде оправдан изцяло по повдигнатото против него обвинение, алтернативно- да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, без да се конкретизира в жалбата дали се касае за многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства или изключително такова, като бъдат изтъкнати и упоменати тези обстоятелства.

Пред настоящата инстанция подсъдимият Б. М. се представлява от адв. Мариан М., въз основа на искане на когото е открито въззивно съдебно следствие като е назначена допълнителна комплексна съдебно медицинска и химическа експертиза.

По същество на делото, от името на подсъдимия , защитникът поддържа жалбата и заявеното в нея искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова такава в обратния смисъл. Тъй като подсъдимият наред с употребения алкохол вечерта, преди проверката , непосредствено преди полицейската проверка е погълнал клеевата тинктура на базата на 96 градусов етилов спирт, която му е била предписана за жабурене и лечение на венците, като установената по експертен път концентрация на алкохол в кръвта, се явява рузултанта – общ сбор от алкохола и тинктурата. За последната същият е нямал умисъл, че поглъща алкохол, поради което липсва субективна съставомерност у подсъдимия за извършване на противозаконно действие. Ако бъде изключена резултатът би спаднал под пределната стойност, в която едно такова деяние следва да бъде инкриминирано като престъпление – под 1.2 промила.

По същество на делото защитникът не поддържа оплакването, съдържащо се в жалбата, за явна несправедливост на наложеното наказание и свързаното със същото искане – за реализация на отговорността по чл.55 НК – при наличие на многобройни и ли изключителни обстоятелства, смекчаващи същата.

Становището на представителя на СОП е че присъдата на РС К. следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована. Същата е постановена в пълно съответствие с процесуалния и материалния закон, както и наложеното наказание е 2 справедливо- съответства напълно на деянието и личността на подсъдимия.

Подсъдимият М. по същество на делото се присъединява изцяло към доводите на защитника си.

В последната си дума моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените основания, след като осъществи самостоятелен цялостен съдебен контрол по отношение на присъдата на РС К., при преценка на доказателствата по делото, в т.ч. и доказателствата, събрани в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, в съответствие с приложимия закон, прие за установено следното.

Жалбата е неоснователна.

Първият съд е изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е ангажирал отговорността на подсъдимия Б.

М. по чл.343б, ал.1 НК.

Производството пред първата инстанция е протекло в съответствие с правилата на процесуалния закон и при стриктно охраняване и зачитане на правата на страните- особено що се касае до подсъдимият и неговия защитник. Единствено, настоящата инстанция констатира, частична доказателствена непълнота, във връзка с отказа на РС К. да уважи доказателствено искане- поставяне на допълнителна задача на КСМХЕ – как би се повлияла концентрацията в зависимост- преценка на вида и времето на поглъщане от подсъдимия на клеева тинктура, като се вземе съвкупното въздействие на алкохол в същата и приетия предходната вечер алкохол- бяло вино / по твърдение на подсъдимия/. Тази доказателствена празнота е преодоляна, посредством назначаване на допълнителна експертиза на вещите лица, изготвили първоначалната такава, за експертно изследване и заключение по въпроса, формулиран от защитата на подсъдимия – посочен по- горе.

Видно от заключението по поставената допълнителна задача на вещите лица В. Т. и В. Х., не се установяват по експертен път нови фактически данни, които да съставляват основание за възприемане на различна фактическа обстановка, а именно- за концентрация на алкохол в кръвта под пределно допустимата по чл.343б,ал.1 НК, което да послужи като основание за различен материалноправен извод, от сторения от първия съд.

Вещите лица са изготвили заключение в което подробно изчерпателно и обосновано са дали отговор на поставените въпроси, като наред с изследване на полезните- антибактериални, противогъбични и антивирусни свойства на клеевата тинктура / спиртов разтвор на клеев прополис/ са изчислили подробно в два варианта - в съответствие с искането на подсъдимия и неговия защитник каква е концентрацията на алкохол в кръвта от погълнато 300 мл. бяло вино / при първия вариант и съответно200 мл/ при 3 втория вариант/ в момента на приема, кога настъпва резорбцията и в момента на проверката с техническо средство и при последвалото лабораторно изследване на кръвта на подсъдимия, сумарно с приетия клеев разтвор 15 мл от 96 промила, която е в състояние да обуслови според вещите лица максимална концентрация от 0.14 промила.

Заключението съдържа категоричен извод, че и при първия и при втория вариант, към момента на проверката алкохолът / посочен във вид, количество и час на приемане от подсъдимия/, би следвало да се е разградил от организма и концентрацията му в кръвта да е 0 %.

По този начин вещите лица опровергават като недостоверни твърденията на подсъдимия, относно количеството вида, както и – времето на приемане на алкохола. Още от заключението се съдържа информация, че клеева тинктура , разтвор в 96 % спирт не е налична в аптечната мрежа, където предлаганият продукт е с максимална концентрация от 30 %, която дори в дадени случай- пр. на гаргара – следва да бъде снижена при смесването и с вода, за да не настъпи изгаряне в устната кухина.

При изслушване и приемане на заключението в съдебно заседание, вещото лице В. Т., който докладва от името на експертизата, обръща внимание, че концентрацията на етилов спирт в разтвора е означена ясно на търговската опаковка, подсъдимият, който самоволно е нарушил дадените му предписания от лекуващия лекар, като вместо да се жабури е погълнал тинктурата, има ясното съзнание че приема алкохол и то- в значителна концентрация и след този прием управлява МПС.

По този начин – вън от съмнение е субективната съставомерност на такъв водач- съзнанието, че управлява МПС, след приета течност, съдържаща етилов алкохол с определена спиртна концентрация- 96%. Това възражение против обвинението е направено и в предходната инстанция, като РС К. го е обсъдил и е дал аргуметиран, убедителен и съответен на закона отговор в мотивите си. По този начин не би могло да бъде определено като коректно твърдението за липса на отговор на поставения въпрос в мотивите и споделено оплакването – за липса на мотиви в тази част.

На следващо място- заключението на допълнителната експертиза, потвърждава верният логически и доказателствено правен подход и избор на първия съд при конкуренцията на събраните гласни доказателства да не кредитира с доверие показанията на свидетелите В.ов и П.. и обясненията на подсъдимия, преценявайки последните единствено като средство за защита.

Настоящата инстанция напълно се съгласява и възприема фактическите изводи на първата инстанция, а именно:

Подсъдимия Б. А. М. е придобил правоспособност да управлява моторно превозно средство през 2006 г. с категория „В“ и допълнителна категория през 2007 г. Същият е наказван общо четири 4 пъти с НП и има съставени три ЕФ, съответно за последен път през 20211 г. и 2023 г. Към 16.05.2021 г. подсъдимия М. е правоспособен.

Според характеристичните данни е безработен, работил е като охранител, живее в с. И. със съпруга и дете, като се ползва с добро име и не е криминално регистриран.

На 15.05.2021 г. подс. М. се е намирал в дома си във вечерните часове, като в неговата компания са се намирали и свидетелите Я.

Б.В.ов и А. О.П.. Подсъдимия и посочените свидетели са се хранили и са употребили алкохол - вино и ракия, като според показанията на свидетелите подсъдимия не е употребявал такъв, а самият подсъдим посочва в обясненията си, че преди вечеря е изпил около 200 гр. вино със съпругата си /в протокол за медицинско изследване, попълван по негови данни е отбелязано количество от 100 гр. бяло вино/.

В периода от една седмица преди датата 16.05.2021 г., подс. М. е имал проблеми с кървящи венци и болки, поради което е посетил дентален лекар в гр. С..... - св. Р. Е.У., който му е предписал медикаментозно лечение /след отказ за почистване на зъбен камък/, включващо антибиотик и промиване на устата чрез жабурене, за което му е предписал амоксиклав и клеева тинктура с 95-96% алкохол.

Според обясненията на подсъдимия е имало ефект от почистването с тинктура, като е употребявал по 100-150 мл. на ден, като се твърди и частично гълтане на течността вместо изплюване след жабурене, както му предписано, при което според св. У. няма никаква опасност да се управлява МПС, тъй като не се поема вътрешно тинктурата, в каквато насока е и становището на изслушаните специалисти и вещи лица.