Решение № 1535 от 02.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1535 гр. Пловдив, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300502659 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Т. П. Н.,ЕГН-********** лично и като баща и законен представител на малолетния В. Т. Н.,ЕГН-**********,чрез пълномощника адв.Д.П. против решение № 3048/13.09.2022г., постановено по гр.д.№ 6750/22г.по описа на ПдРС,7-ми гр.с.,с което е отхвърлена молбата на Т. П. Н.,ЕГН********** лично и в качеството му на законен представител на малолетния В. Т. Н.,ЕГН********** за издаване на заповед за защита от домашно насилие,упражнено на 11.05.22г. от Х. Д. Д. срещу Т. П. Н. и В. Т. Н.,като неоснователна.

Жалбоподателите считат атакуваното решение за незаконосъобразно,неправилно и противоречащо на фактическата действителност,като първоинстанционният съд не направил правилна преценка на всички събрани по делото доказателства.Излагат съображения в тази връзка и искат отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се уважи изцяло молбата им за издаване на заповед за защита от домашно насилие.Претендират разноски за двете инстанции.

Въззиваемата Х. Д. Д.,ЕГН-********** не е изразила конкретно становище по жалбата.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Пред ПдРС се е развило производство по реда на чл.12-19 във вр.с чл.4 от ЗЗДН по молба на Т. П. Н.,ЕГН-**********,лично и като баща и законен представител на малолетния В. Т. Н.,ЕГН-**********,с която е поискана защита поради извършено спрямо молителите домашно насилие от страна на Х. Д. Д. ,с която първият молител е бил във фактическо съпружеско съжителство и която е майка на втория молител.

В молбата са описани конкретните факти и обстоятелства,при които е извършен акт на домашно насилие от страна на ответницата на 11.05.22г.Към молбата е приложена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.

По делото не се спори,че ответницата и първият молител- Т. П. Н. са живели на семейни начала от 2014г.,като от съвместното им съжителство имат родено едно детевторият молител В. Т. Н.,а това прави приложима разпоредбата на чл.3,т.2 и т.5 от ЗЗДН.Не се спори също,че отношенията между двамата родители са влошени.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.Разпитани са двама свидетели на молителите-М. П. и С. В.,сестра на молителя Т. Н..Приложени са преписка рег.№ 438000-6666/22г.на Трето РПУ-Пловдив и пр.преписка № 5296/22г.на РП-Пловдив.Изготвен е и е приет по делото социален доклад от АСП.

Районният съд е отхвърлил искането за налагане на мерки по ЗДДН по отношение и на двамата молители с мотив,че разпитаните свидетели не били присъствали на твърдения акт на домашно насилие и не е ценил техните показания досежно събитията,развили се на процесната дата,тъй като тези свидетели не били първични,а производни източници-нито един от тях не бил възприел лично акт на извършено физическо или психическо насилие спрямо молителите,а единствено възпроизвеждали разказаното им от молителя Т. Н..От социалния доклад,в частта,касаеща разговора с детето В.,също не ставало ясно в какво точно се изразява психическото и физическото насилие между родителите,на което детето е присъствало.Така е стигнал до извода,че не са събрани доказателства ответницата да е упражнила домашно насилие в някоя от проявните му форми в чл.2 от ЗЗДН над молителите.

Настоящата инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд.

Според нормата на чл.2,ал.1 о т ЗЗДН за домашно насилие се счита „всеки акт на физическо,сексуално,психическо,емоционално или икономическо насилие,както и опитът за такова насилие,принудителното ограничаване на личния живот,личната свобода и личните права“,извършени спрямо посочените в нормата лица.

В случая следва да се съпоставят описаните в молбата действия на ответницата с легалната дефиниция,за да се прецени дали същите могат да се квалифицират като „домашно насилие“ по отношение както на Т. П. Н.,така и на детето В. Т. Н..

Действително страните не спорят,че на случилото се на 11.05.22г.не са присъствали свидетели.Конфликтът между родителите е започнал и се е развил само в присъствието на 2 детето.В този смисъл не следва да се кредитират показанията и на двете свидетелки,които не са били очевидци на събитията от процесната дата,а в показанията си възпроизвеждат разказаното им от молителя Т. Н..Районният съд обаче не е кредитирал техните показания в цялост,а както С. В.,така и М. П. са били очевидци на състоянието,в което се е намирало детето след инцидента от 11.05.22г.,а то е пряк резултат от случилото се на 11.05.22г.и е индиция за последиците от проявеното спрямо детето насилие.От показанията и на двете свидетелки се установява,че В. Н. не желае да се среща с майка си,изпитва страх,когато чуе звънеца или звънне телефона и веднага отива да се крие.Няколко дни след случката В. изглеждал добре,но много отслабнал според св.В..В нейно присъствие по телефона се обадила ответницата и при включен високоговорител е започнала да пита детето „Къде си?!Къде си?!“Щом чуло гласа й,детето се скрило в стаята и започнало да трепери.Св.П. също е присъствала,когато майката на В. е звъняла на Т..Тогава В. започвал да крещи и да не иска да говори по телефона,искал да се скрие,а тя задавала един и същи въпрос-„Къде си?!Къде си?!“.В тази им част показанията на двете свидетелки следва да се кредитират,тъй като почиват на техни преки впечатления,разкриващи състоянието,в което се е намирало детето след инцидента.Според настоящата инстанция тези показания подкрепят изложеното в декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН досежно упражненото спрямо В. Н. домашно насилие.

Отделно от това съдът не е съобразил,че декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН има характер на доказателство (чл.13,ал.3 от ЗЗДН) и заповед за защита може да бъде издадена и само въз основа на декларацията по чл.9 от ЗЗДН в случаите,когато няма други доказателства.Разумът на закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията,когато поради особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за насилието-то е извършено в място,където други лица не са присъствали,няма видими белези от извършено физическо насилие,липсвали са и свидетели,които да възприемат последиците от насилието непосредствено след извършването му.Във всички други случаи съобразно твърденията в молбата пострадалият следва да ангажира доказателства,тъй като тежестта на доказване на факта на насилието е негова.

В конкретния случай по отношение на упражненото спрямо молителя Т. Н. физическо и психическо насилие следва да се приеме,че няма как да се ангажират други доказателства освен декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,но тя е достатъчна,за да се приеме,че ответницата е осъществила спрямо него посоченото в декларацията насилие.

По отношение на детето са събрани и други доказателства-свидетели,които са възприели последиците от насилието след извършването му.В социалния доклад е посочено също,че самото дете е заявило,че не иска да ходи при майка си и че е ставало свидетел на психическо и физическо насилие между родителите му.Няма как едно 5-6 годишно дете да конкретизира в какво се изразява това психическо и физическо насилие,но неговият отговор също е в подкрепа на декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.

Описаните действия на ответницата спрямо детето не представляват физическо насилие над детето,то не е било подложено на побои,телесни повреди,н а нечовешко и 3 унизително отношение,не му е причинена физическа болка и страдание.Но описаните в молбата твърдения могат да се квалифицират като форма на емоционално насилие.При емоционалното насилие въздействието е върху психиката на определено лице,като целенасочено се увреждат емоциите му,свързани с преживявания от негативния спектър – емоционалното насилие се изразява в случая във обида-„изроди“ и заплашване-че ответницата отива в кухнята да вземе нож,което води до чувство на страх,на вина.Настоящата инстанция счита,че с вербалните си действия ответницата е засегнала емоциите и психиката на В. не само чрез заплахите си спрямо него,но и със заплахите и физическото насилие срещу бащата.Това поведение е оказало силно отрицателно въздействие върху неукрепналата психика на детето и до страх у него до степен да не иска да общува с майка си.

Ето защо съдът намира,че както спрямо първия,така и спрямо втория молител е осъществено домашно насилие-под формата на емоционално такова спрямо В. Н. и психическо и физическо-спрямо Т. Н..Като е приел обратното,първостепенният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,което следва да се отмени и вместо това следва да се задължи ответницата Х. Д. Д. да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо и емоционално насилие по отношение и на Т. П. Н. и В.

Т. Н.,както и да се наложат мерките по чл.5,ал.1,т.2,т.3 и т.4 от ЗДДН за срок от 12 месеца предвид сериозността на извършеното от нея.

С оглед изхода на спора на жалбоподателите следва да се присъдят и направените от тях разноски пред двете инстанции,които са в размер на по 500лв.за всяка инстанция за адв.възнаграждение съобразно представените ДПЗС и списък на разноските.

Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3048/13.09.2022г., постановено по гр.д.№ 6750/22г.по описа на ПдРС,7-ми гр.с.,с което е отхвърлена молбата на Т. П. Н.,ЕГН-**********,лично и в качеството му на законен представител на малолетния В. Т. Н.,ЕГН-********** за издаване на заповед за защита от домашно насилие,упражнено на 11.05.22г. от Х. Д. Д. срещу Т. П. Н. и В. Т. Н.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ЗАДЪЛЖАВА Х. Д. Д.,ЕГН-********** от гр.П. да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо и емоционално насилие по отношение на Т. П.

Н.,ЕГН-********** и на В. Т. Н.,ЕГН-**********.

ОТСТРАНЯВА Х. Д. Д.,ЕГН-********** от гр.П. от съвместно обитаваното с Т. П.

Н. жилище,находящо се в гр.П*** за срок от една година (12 месеца),считано от датата на влизане на решението в сила.

ЗАБРАНЯВА на Х. Д. Д.,ЕГН-********** от гр.П. да приближава жилището,местоработата и местата за социални контакти и отдих на Т. П. Н.,ЕГН- 4

********** и детето В. Т. Н.,ЕГН- за срок от 12(дванадесет)месеца.

НАЛАГА на Х. Д. Д.,ЕГН-********** от гр.П. на осн.чл.5,ал.4 от ЗЗДН глоба в размер на 200лв.

ОСЪЖДА Х. Д. Д.,ЕГН-********** да заплати на Т. П. Н.,ЕГН-********** лично и като баща и законен представител на малолетния В. Т. Н.,ЕГН-********** сумата от 1000(хиляда)лв.разноски за адв.възнаграждение пред двете инстанции.

Да се издаде съгл.чл.17,ал.4 от ЗЗДН заповед за защита на молителите въз основа на настоящото съдебно решение,която заедно с преписите от настоящото съдебно решение да се връчи съгласно чл.16,ал.3 от ЗЗДН на страните и на Районните полицейски управления по настоящия адрес на извършителя и на пострадалите лица с оглед наложените мерки по реда на чл.5,ал.1,т.1,2 и 3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5