Решение № 169 от 10.12.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20241800600797 по описа за 2024 година Софийски Окръжен съд е инстанция по въззивен контрол в производството по глава ХХI – чл. 306, ал.3, вр. ал.1, пр.1 НПК, против определение за кумулация на наказанията лишаване от свобода, наложени на подсъдимия по отделни присъди, постановено в открито заседание на 14.10.2024г. по ЧНД № 543/2024г. по описа на РС Б., инициирано по жалба на защитника на осъденото лице П. А. Г.- адв. В. С..

С определение, постановено в открито съдебно заседание на посочената по-горе дата, на основание чл.306,ал.1 т.1 НПК, вр.чл.25, вр.чл.23 НК РС Б. е групирал наказанията лишаване от свобода на осъденото лице П. А. Г., ЕГН********** , постановени по НОХД №270/2021г. на РС Б. и по НОХД № 271/2022г. на същия съд, като е наложил и определил за изтърпяване потежкото от двете- лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.

Със същото определение съдът е постановил изтърпяването на така определеното общо наказание да се осъществи при първоначален „строг“ режим, като е основал това свое решение на чл. 57,ал.1 т.2 ЗИНЗС.

1

На основание чл.23, ал.2 от НК , към така определеното общо най – тежко наказание „Лишаване от свобода „ за срок от 1 / една / година и 4 / четири/ месеца , съдът е присъединил наказанието „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 2 / две / години , наложено с Присъда № 4/07.03.2023г.по НОХД № 270/2021г., по опис на Районен съд –Б..

На основание чл.23, ал.3 от НК , към определеното общо най – тежко наказание „Лишаване от свобода „за срок от 1 / една / година и 4 / четири/ месеца съдът е присъединил изцяло наказанието „Глоба в размер на 500 лв./ наложено с Присъда № 4/07.03.2023г.по НОХД № 270/2021г.по опис на Районен съд –Б..

Приспаднато е, на осн. чл.25 ал.2 от НК , изцяло изтърпяното наказание „Лишаване от право да управлява МПС „ наложено на осъдения Г. с присъда по НОХД № 270/2021г.по опис на Районен съд –Б..

Жалбоподателят атакува това определение като неправилно и незаконосъобразно в отделни негови части- касателно определения „строг“ първоначален режим на изтърпяване. В жалбата излага конкретни доводи в подкрепа на своите оплаквания за нарушение на закона.

МОЛИ да бъде изменено определението в обжалваната му част, като въззивният съд да определи наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, вместо определения от РС Б. „строг“ режим.

В съдебно заседание от името на осъденото лице П. Г., защитникът подробно аргументира искането си в подкрепа на което, представя убедителни писмени доказателства, Експертно решение на комисия ТЕЛК, два броя епикризи: за здравословното състояние на подзащитния си и 2 броя характеристики.

По същество на делото излага на вниманието на съда, че осъденият П. Г. е лице с висше образование, осъществява дейност по ТЗ, с регистрираното дружество „Е.“ ООД, специализирано в дейността за изработка на детайли на швейцарски часовници, работодател е на лицата, заети в производството.

Определеният режим от РС Б. е несъвместим със здравословното му състояние, т.к. същият страда от тежки заболявания : първична двустранна коксартроза, за което му е признат 50% нетрудоспособност с Експертно решение на ТЕЛК комисия от 09.07.2020 г. и съпътстващи заболявания: захарен диабет и хипертония.

2

Защитникът моли, въззивният съд да приеме, че са налице предпоставките на чл.57,ал.3 ЗИНЗС и да измени постановения от първата инстанция режим в по- лек по степен , а именно- да се определи общ режим на изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода.

Осъденото лице П. Г. по същество на делото се присъединява изцяло и подкрепя доводите на защитника си . Признава, че има проблеми с алкохола и изразява готовност да се подложи на лечение за справянето със зависимостта, с цел в бъдеще да води правомерен начин на живот, в съответствие със закона.

В последната си дума моли съда да му промени режима.

Представителят на СОП възразява против молбата за изменение на режима, т.к., видно от последните три осъждания – всички са за идентично престъпление по чл.343б, ал.1 и 2 НК – за управление на МПС със съдържание на алкохол в кръвта, превишаващо пределно допустимото по закон, което според обвинителната власт свидетелства за трайно изградени престъпни наклонности, за извършване на подобен род престъпления. Счита, че едно такова поведение не следва да се толерира и режимът, при който се изтърпява „лишаване от свобода“ би имал допълнително възпитателно въздействие върху личността на Г.. Заключава, че не са налице законовите предпоставки по ал.3 на чл.57 НК и моли съда да отхвърли искането.

Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, изслуша осъденото лице, прецени становищата и доводите на страните, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:

Настоящият състав, като принципно се съгласява с това, че преследването на целите на наказателната отговорност по чл.36 НК и приоритетно- индивидуалната превенция за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, се повлияват както от вида и размера на наложеното наказание, също така и от режима на неговото изтърпяване. Всички тези фактори упражняват комплексно въздействие върху личността на осъденото лице, с цел формиране на правомерно поведение занапред.

Вярно е обаче също така – че когато наказанието – по вид, размер и начин на изтърпяване се явява несъответно- прекомерно – не само с оглед на характера и тежестта на извършеното престъпление, но – най-вече на личността и обществената опасност на осъденото лице, това не само ,че не 3 води до постигане на преследваните от наказателната репресия цели, но – обуславя обратен, противоположен ефект, деформирайки личността, вместо да я мотивира в правомерна насока.

В конкретния случай с оглед на установените тежки заболявания /посочени по-горе/, обусловили заключение на експертната комисия за 50 % трайна нетрудоспособност на осъдения П. Г., въззивният съд приема, че първоначално определеният режим „строг“ /макар и в съответствие със закона- чл.57,ал.1 т.2 ,б.“в“ ЗИНЗС/ се явява неподходящ и несъответен на здравословното състояние на осъдения, по начин, че съществува опасност вместо преследвания ефект да настъпи рязко влошаване на здравословното състояние или допълнително увреждане на здравето в зависимост от факторите, съществуващи в пенитенциарното заведение при „строг“ режим.

От друга страна – не само обстоятелствата, за които се представиха писмени доказателства- висше образование, работодател на множество лица, добри характеристични данни и др. влияят на преценката на съда в посока на преценяване на осъдения като личност с невисока степен на обществена опасност. Видно от справката за съдимост, престъпната активност на подсъдимия датира от 2017 година. За този период до настоящия момент, всички осъждания са за управление на МПС под въздействието на алкохол, в зависимост от което и предвид характера на извършеното престъпление, въззивният състав счита, че не се касае до утвърдени престъпни наклонности, които са по-характерни за резултатните престъпления /пр.- посегателства срещу собствеността под различни форми/, но – зависимост на личността от употребата на алкохол, при слаби волеви задръжки. С други думи- състояние на зависимост, за което е необходимо осъденият да получи помощ и лечение за да го преодолее.

Изложеното по- горе обосновава по категоричен начин, извода за невисока степен на лична обществена опасност на осъденото лице П. А. Г. и в съответствие с това- за приложимостта на разпоредбата на чл.57, ал.3 , вр. ал.1 т.3, вр. т.2, б.“в“ ЗИНЗС.

Предвид изложените съображения и на осн. чл. 306, ал.1 т.1 вр. чл.334т.3 НПК съдът

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Определение, постановено в открито съдебно заседание от 14.10.2024г. по ЧНД № 543/2024г. по описа на РС Б., в частта, касателно определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, определено като общо наказание при групирането, като на осн. чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т.3, вр. т.2, б.

„в“ ЗИНЗС, определя наказанието да бъде изтърпяно от осъденото лице при първоначален „ОБЩ“ режим, вместо определение „СТРОГ“ режим на осн.чл.57,ал.1, б.“в“ ЗИНЗС.

.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5