Решение № 68 от 19.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Русе, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Антоанета П. Христова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20254520102488 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по искова молба от Т. И. Б., ЕГН **********, от гр. *******, чрез адв. Д. К., против „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София ж.к.“Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ал. 2 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК: Да се признае за установено, че ищеца не дължи на ответника като гарант и съдлъжник по Договор за потребителски кредит с № 3021306148 от 30.06.2017 г. и изпълнителен лист от 08.11.2023 г. изд. по ч.гр.д. 2915/2022 г. на РРС следните суми: 1356,13 лв. главница; 470,75 лв. договорно възнаграждение; 919,33 лв. възнаграждение за допълнителни услуги; 20,00 лв. възнаграждение по тарифа за извънсъдебно събиране;

57,06 лв. лихва за забава; 694,97 лв. законна лихва; 70,36 лв. държавна такса; 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Моли, да се обезсили издадения срещу него изпълнителен лист от 08.11.2023. Твърди, че М. Е. Б. като получател на кредита и длъжник, депозирала възражение срещу Заповедта за изпълнение, поради което „Профи Кредит България“ЕООД предявил исковете си по чл. 422 от ГПК и с решение по гр.д. 5620/2022 г. на РРС те са отхвърлени, тъй като в Договора има неравноправна клауза и Б. трябва да върне само чистата стойност на кредита, а е върнала повече, а Б. подписал договора като „солидарен длъжник“.

С допълнителна молба уточнява, че заповедта за изпълнение по ЧГД № 2915/2022 г. по описа на РС Русе, е влязла в сила спрямо Б. през 2022 г., по признание в отговора на исковата молба от ответника. След като с Решение № 461 от 07.04.2023 г.

1 по гр. д. № 5620/ 2022 г. на РРС, са отхвърлени исковете на "Профи Кредит България" ЕООД, към М. Е. Б., като кредитополучател за задължение по кредита, то този факт е настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и с това обосновава правния си интерес от предявяване на иска по чл. 439, ал. 2 от ГПК. Счита, че решението има сила на присъдено нещо и материална сила и спрямо втория длъжник съгласно чл. 298 ал. 2 ГПК, като се разпростира и върху лицата, чиито права или задължения произтичат от правоотношението, предмет на делото. Като солидарен длъжник по същото правоотношение, Б. се позовава на посоченото влязло в сила решение, установяващо липса на дълг.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.

Счита иска недопустим, тъй като не може да бъде пререшаван спора по см. на чл. 299 ал. 1 от ГПК, решен по ч.гр.д. 2915/2022 г. на РРС, което влязло в сила и по отношение на Б., тъй като не е подал възражение в срок. Евентуално моли да не му се възлагат разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на иска.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от представените по делото писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № 3021306148/30.06.2017 г., Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД, Погасителен план към Договор за потребителски кредит, Погасителен план към Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит, Анекс № 1 за отлагане на вноски, Анекс № 2 за намаляване на вноски, Погасителен план към Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит, Заявление за промяна на погасителен план, Анекс № 3 за промяна на падежна дата, Погасителен план към Анекс № 3, Анекс № 4 за отлагане на вноски, Погасителен план към Анекс № 4, Решение № 461/07.04.2023 г. по гр.д. № 5620 по описа за 2022 г. на Районен съд – Русе, Изпълнителен лист № 2181/ 08.11.2023 г., Съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 5563/14.02.2024 г., Запорно съобщение до трето задължено лице с изх. № 5566/14.02.2024 г. и от доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 5620/2022 г. по описа на РРС: Искане за отпускане на потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, Уведомително писмо от 12.03.2020 г., Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № 3021306148, се установява следното:

На 30.06.2017 г. ответното дружество „Профи Кредит България"ЕООД е сключило договор за потребителски кредит с № 3021306148 с М. Е. Б., ЕГН:

**********, като клиент /кредитополучател/ и Т. И. Б., ЕГН **********, като солидарен длъжник, двамата от гр. Русе, за сумата от 3600 лв., която следвало да бъде върната за 24 месеца при годишен лихвен процент 41,17 %, годишен процент на разходите 49,90 % и размер на месечната вноска 222,56 лв. Кредитополучателите 2 закупили и пакет от допълнителни услуги на стойност 2700 лв., вноската по който пакет била 112,50 лв. месечно. Сумата по кредита била предоставена по договорения между страните начин. Длъжниците погасили 14 вноски по кредита, след което преустановили плащанията, поради което на 31.07.2019 г. била обявена предсрочна изискуемост от кредитора. „Профи Кредит България"ЕООД се снабдило със заповед за изпълнение срещу Б. и Б. във връзка с Договора за потребителски кредит по ч.гр.д.№ 2915/2022 г. на РРС за следните суми: 1356,13 лв. главница, 470,45 лв. договорно възнаграждение, 919,33 лв. възнаграждение за допълнителни услуги, 20 лв. възнаграждение по тарифа за извънсъдебно събиране, 57,06 лв. лихва за забава, 694,97 лв. законна лихва. М. Б., депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение и „Профи Кредит България"ЕООД предявило иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 ГПК.Спрямо Т. Б. заповедта за изпълнение е влязла в сила през 2022 г., поради признание в отговора на исковата молба.

С оглед твърденията на страните съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване между тях обстоятелствата, че с Решение № 461 от 07.04.2023 г. по гр.д.

№ 5620/2022 г. на РС гр. Русе са отхвърлени исковете, като е установено, че в сключения договор за потребителски кредит с М. Е. Б. има неравноправни клаузи и тя трябва да върне само „чистата стойност на кредита. Тъй като М. Б. е получила сумата от 3600,00 лв. а е върнала 5291,08 лв. следователно е върнала в повече 1691,08 лв.

По ч.гр.д. № 2915/2022 г. била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу Т. И. Б., като съдлъжник, за същите суми, като е влязла в сила спрямо него през 2022 г., поради признание в отговора на исковата молба. „Профи Кредит България"' ЕООД е образувало изпълнително дело № ******* при ЧСИ М. М. с рег. № *******, по което е наложен запор на трудовото възнаграждение на Т. И. Б. и са предприети други мерки за събиране на вземанията.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за основателен. Правната позиция на ищеца за отричане дължимостта на вземанията, предмет на висящото изпълнително производство, изисква провеждане главно и пълно доказване за недействителност на договора и недължимост на сумите.

Установи се безспорно, че с Решение № 461 от 07.04.2023 г. по г. д. № 5620/2022 г. на РРС, е установена недействителност на целия Договор за потребителски кредит с № 3021306148 от 30.06.2017 г. като се дължи само чистата стойност на кредита, която вече е надплатена, поради което са отхвърлени исковете на „Профи Кредит България'' ЕООД към М. Е. Б., като кредитополучател. Няма основание за насочването на изпълнението към солидарния длъжник за същото задължение. След като не съществува вземане от кредитора към кредитополучателя, то не съществува и вземане срещу съдлъжника Т. И. Б.. Основателно е възражението на ищеца, че поръчителство може да съществува само за действително задължение по см. на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД.

3

Съгласно чл. 142 от ЗЗД поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не гyби тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение, както е в случая. Несъмнено, когато се отговаря за чужд дълг, отговорността на поръчителя не може да бъде по-тежка от тази на главния длъжник, който в случая няма неплатени задължения. Поръчителят обещава същия резултат, който главният длъжник трябва да осъществи и дължи това, което последният дължи - чистата стойност на кредита, вече погасена. Отговорността на поръчителя е акцесорна - в зависимост от главния дълг /обуславя се от съществуването и обема на отговорността на главния длъжник/. С оглед безспорната липса на задължение на главния длъжник М. Е. Б., установено с Решение № 461 от 07.04.2023 г. по гр. д. № 5620/2022 г. на Районен съд - гр. Русе, отпада и отговорността на поръчителя.

Изложеното мотивира съда да приеме, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен, поради което той следва да бъде уважен.

Основателността на претенцията налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените деловодни разноски за държавна такса 255 лв.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК, Русенският районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 2 във вр. с чл. 124, ал.

1 от ГПК, че Т. И. Б., ЕГН **********, от гр. *******, НЕ ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София ж.к.“Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, като съдлъжник по Договор за потребителски кредит с № 3021306148 от 30.06.2017 г. и изпълнителен лист от 08.11.2023 г. изд. по ч.гр.д.

2915/2022 г. на РРС следните суми: 1356,13 лв. главница; 470,75 лв. договорно възнаграждение; 919,33 лв. възнаграждение за допълнителни услуги; 20,00 лв. възнаграждение по тарифа за извънсъдебно събиране; 57,06 лв. лихва за забава; 694,97 лв. законна лихва; 70,36 лв. държавна такса; 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи задължение по изпълнително дело № ******* при ЧСИ М. М. с рег. № *******.

ОСЪЖДА Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София ж.к.“Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. Б., ЕГН **********, от гр. *******, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, разноски в размер от 255 лева.

Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5