Определение № 1942 от 19.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1942 гр. София, 19.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20228002104689 по описа за 2022 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Б. В. М., С. Г. С. и В. Г. М., подадена чрез пълномощниците им адв.Х. Т. и адв.С. Н., и двете от САК, срещу въззивното решение № 260338 от 02.10.2020 г. по в. гр. д. № 16055/2016 г. на Софийски градски съд /СГС/.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е необосновано, неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК.

Молят въззивното решение да се отмени и да бъде постановено друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендират се разноски.

С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.3 и ал.2 ГПК.

Ответната страна в производството Министерство на културата, чрез юрк.М. К. – И., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски.

Останалите ответни страни, вкл. и Държавата (контролираща страна в процеса по чл.19, ал.2 ГПК/отм./), не са взели становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима.

Делото е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 230 от 15.12.2016 г. по гр.д. № 2326/2016 г. на Върховния касационен съд, I г. о., е отменено първото въззивно решение по в. гр. д. № 7773/2013 г. на СГС, с което е потвърдено 1 първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд. С решението на касационния съд е констатирано, че по делото съдът не е изяснил всички релевантни за спора факти, при необходимост и с възлагане на допълнително или повторно заключение съгласно изискванията на чл.201 ГПК, възприел е депозираните заключения, без да ги обсъди и прецени заедно с останалите доказателства по делото, както и тяхната обоснованост, вкл. останал е неизяснен въпросът дали е налице надлежно отчуждаване за мероприятие „ОДЗ“, след като с нотариален акт № 65/1959 г. имотът е бил придобит от Националния комитет за защита на мира като останал неотчужден от предишния собственик Й. Т. К., и в резултат на това е отказал да признае претендираната от ищеца идентичност, поради което въззивният съд е постановил решението си в нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите му са необосновани и не се подкрепят от доказателствата по делото. Също така е прието, че в настоящия случай въззивният съд е разгледал само въпроса за идентичността на имотите, и не е обсъдил доводите на ответника Г. М., който претендира да е собственик по силата възстановяване съгласно чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, а не по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС - предвид данните за нереализирано мероприятие по извършено отчуждаване, не е обсъдил и възраженията на ищеца във връзка с реституцията на имота, при което решението е постановено и в противоречие с т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

При повторното въззивно разглеждане на спора пред СГС по гр. д. № 16055/2016 г., въззивният съд е допуснал и съдебно-техническа експертиза със задача по въпроса: налице ли е отчуждаване на процесния имот и от кое лице за мероприятието на ОДЗ по регулационния план от 1980 г., както и има ли изплатено обезщетение за извършеното отчуждаване и на кое лице? С новото въззивно решение № 260338 от 02.10.2020 г. по в.гр.д.

№ 16055/2016 г., е отменено първоинстанционното решение от 03.12.2012 г. по гр.д. № 4140/2008 г. по описа на РС - София, и е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на Г. В. М., С. В.

К., “Перла 3“ ЕООД и Б. И. Г., че Министерство на културата е собственик на недвижим имот, намиращ се в [населено място], кв.Б., [улица], представляващ дворно място с площ 2 700 кв.м, и построената в него триетажна жилищна сграда със застроена площ както следва: първи етаж-101 кв.м, втори етаж-74 кв.м, трети етаж-59 кв.м, мазе-42 кв.м, гараж-35.65 кв.м, и пристройка-73 кв.м, който имот по регулационния план на кв. Б., [населено място], представлява имот пл.№ *, за който е отреден УПИ *-*, и на основание чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 55, т.ІІ, дело № 238/2006 г. на нотариус Б.Я., с който Г. В. М. е признат за собственик на основание дарение на поземлен имот с площ по нотариален акт 2 850 кв.м, а съгласно скица-от 2 670 кв.м, съставляващ ПИ № * в кв. 59 по плана [населено място], кв. Б..

С определение по чл.288 ГПК с № 60275 от 23.06.2021 г. по гр.д.№ 4106/2020 г. на ВКС, ГК, І г.о., новото въззивно решение № 260338 от 02.10.2020 г. по в.гр.д. № 16055/2016 г. на СГС, не е допуснато до касационно разглеждане.

С влязло в сила определение по гр.д. № 740/2022 г. по описа на ВКС, I г.о. постановено в 2 производство по чл.303-307 ГПК, е констатирано, че страната по делото Г. М. - наследодател на молителите в това производството по чл.303 ГПК, а именно Б. В. М., С. Г. С. и В. Г. М., е починал на 19.01.2019 г.- след приключването на устните състезания по въззивното производство, но преди постановяването на атакуваното решение по в.гр.д. № 16055/2016 г. на СГС, поради което е прието, че въззвивното решение по отношение на молителите не е влязло в сила, и производството по молбата им за отмяна на възвивното решение е прекратено, като делото е върнато на въззивния съд, с указание да бъде съобщено решението на наследниците на починалия Г. М. и да им бъде връчен препис от акта. Последвала е касационна жалба от Б. В. М., С. Г. С. и В. Г. М. срещу новото въззивно решение по гр.д.№ 16055/2016 г. на СГС, която именно касационна жалба е предмет на настоящето касационно производство.

Въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № 147/1940 г. Й. Т. К. е закупил от Х. К. М., Г. К. М., Ц. К. М. и Р. К. М. една нива, находяща се в землището на [населено място], м. „К. с.” с площ от около 2 700 кв.м, при съседи: д-р Н. Ч., Т. Н., В. П., М. М. И. и път. Въз основа на този и на още няколко нотариални акта, в издадена през 1942 г. скица от Столична голяма община, Кадастрално отделение-регулачна служба, Й. Т. К. бил вписан като собственик на неурегулиран имот с обща площ 10 712 кв.м, с построените в него постройка „а” с площ 56 кв.м, постройка „б” с площ от 70.75 кв.м, постройка „в” с площ 38.50 кв.м. С Акт за завземане на недвижим имот за държавен от 15.09.1949 г. на основание ЗОЕГПНС, от Й. Т. К. са били одържавени 3/4 ид. части от стопанство в [населено място], цялото с площ 10 028 кв.м. С нотариален акт № 65, т.ХV, дело № 2702/1959 г. Т. М. Т., И. Й.

Т. и Е. Й. Р. продали на Националния комитет за защита на мира дворно място, находящо се в землището на [населено място], с пространство от около 2 700 кв.м по нотариален акт, а по скица -2 982 кв.м, от които продавачите владеят 2 507 кв.м, с неуредени регулационни сметки за 118 кв.м, представляващо урегулиран парцел *-* в кв. 69 по плана на [населено място], м. ”Б.”, при съседи по нотариален акт: д.р Н. Ч., Т. Н., В. П., М. М. И. и път, а към момента на продажбата: от две страни СГНС, братя М. и [улица], и заедно с цялата постройка, състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, сервизни помещения, тавански и избени помещения, гараж, лятна кухня с бунар. При сключване на този договора за продажба, продавачите се легитимирали като собственици на продаваемия имот с нотариален акт № 147/1940 г., като между представените по нот.дело документи е описано и у-ние за наследници от 1959 г. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 181/69 г., Националният комитет за защита на мира продал на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина /КПКВЧ/, регулирано дворно място с масивна вилна постройка, лятна кухня с бунар, масивен гараж, скулптурна фигура и дървесни насаждения, с обща площ 6 080 кв.м, с неуредени сметки по регулация за 128 кв.м, съставляващо парцел * от кв.

69 по плана на [населено място]. Б., при съседи: парцел *-*; парцел *-*; парцел *-*; парцел **, парцел *-* и парцел *-*. Установено е, че КПКВЧ е закрит с разпореждане на МС № 114/74 г. и неговите функции са поети от други ведомства - Комитет за изкуство и култура, Комитет за наука, технически прогрес и висше образование, Министерство на народната просвета и Министерство на външните работи, между които са разпределени и ползваните 3 от КПКВЧ помещения, като „вилата в Б.” е предоставена на Комитета за изкуство и култура.

Установено е, че през 1977 г. Комитета за изкуство и култура е преименуван в Комитет за култура, а през 1990 г. е преобразуван в Министерство на културата. В скици от 1988 г. и от 1997 г., издадени от техн. служби на общината, имот пл.№ * от кв.59 по плана на [населено място]-Б., е с площ по графични данни 2670 кв.м. В инвентаризационен опис на имущество на Министерство на културата е вписан имот „вила- кв.Б., [улица]“ с ревалоризирана стойност 12 700 000 лв. Видно от у-ние то Министерство на културата от 8.12.1997 г., вилата на горепосочения адрес е определена да се ползва за творческа база на министерството, което да се отрази в акта за държавна собственост. В съставен Акт за публична държавна собственост № 01287/25.11.1998 г., е актуван имот дворно място с площ 2700 кв.м. по нот.акт, а по скица 2892 кв.м., и находящата се в него 3 ет. сграда/ творчески дом/, първи етаж-101 кв.м., втори етаж- 74 кв.м., трети етаж-59 кв.м., мазе-42 кв.м., гараж35,65 кв.м., и пристройка-73 кв.м., с горепосочения адрес С., кв.Б., [улица] и стойност 12 700 000 лв., бивша собственост на Комитета за култура, като е отразено, че имотът е държавна собственост по силата на н.а. № 65/1959 г., като в забележка е отразен протокола от 1974 г. за разпределение на ползваните помещения на КПКВЧ.

По легитимацията на ответника Г. М. е установено, че с нотариален акт № 60, т.VХ, дело 1489/1965 г., В. Ц. И. дарил на своя син Г. В. М., недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от парцел пл.№ *, целия с площ около 5 200 кв.м, а с площ, собственост на дарителяоколо 2 850 кв.м, заедно със застроената върху него триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 185 кв.м., находящ се в кв. 59 по плана на [населено място], в.з. Б., при съседи на дарената част: от изток- парцел *, и парцел *, от север- улица, от юг- парцел *. В акта е посочено, че прехвърлителят се легитимира като собственик на този имот с окончателно решение за делба № 10/43 г. по чл.288 ГПК.

С молба от 8.11.2004 г. Г. М. е поискал от областния управител на обл.София, да му бъде възстановено, като наследник на своя баща, собствеността на поземлен имот № *, кв.59, кв.Б., [улица]. Последвала е заповед № РД-57-014 от 24.02.2005 г. на областния управител на обл.София, с която, на основание чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, по повод горепосочената молба на Г. М., е наредено отписване от актовите книги за държавна собственост, на имот, актуван с АДС № 01287/25.11.1998 г. / горепосочения АПДС/, съставляващ парцел *-* от кв.69, С., м.К. с.-Б., с пространство 2892 кв.м., представляващ съгласно действащия кадастр.план пл.

№ *, попадащ по рег.план от 1996 г. в УПИ *-за ОДЗ, кв.59 с площ 2670 кв.м., заедно с построената в мястото триетажна сграда, мазе, гараж и пристройка, с админ.адрес [улица].

С последващ нотариален акт № 55, т.ІІ, дело № 238/2006 г., издаден по реда на чл. 483, ал.1 ГПК/ отм./, Г. В. М. е признат за собственик на поземлен имот с площ по нотариален акт 2 850 кв.м, а по скица- 2 670 кв.м, съставляващ ПИ № * в кв. 59 по плана на [населено място], кв. Б., при граници: УПИ *-*, *-*, *-*, и ПИ *-*, заедно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 185 кв.м. Установено е от другите приети по делото писмени доказателства, че с писмо от 21.06.2006г. областния управител на обл.София е уведомил Г. М., че за имота няма данни за съставян акт на държавна собственост по реда на ЗДС, както и че в архива на Областна администрация на обл.София, 4 под един и същи номер, а именно № РД-57-014 от 24.02.2005 г , се съхраняват копия на две заповеди на областния управител, касаещи различни имоти и различни лица, като преписката за имота на [улица], по молба на Г. М., не съществува в електронната система МИКСИ, а другата заповед със същия номер- за други имот, е отразена в електронния и книжния регистър. С договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 59, т.VІІ, дело 1194 от 28.12.2006 г., Г. В. М. продал този имот на „Перла-3” ЕООД със седалище [населено място]. С нотариален акт № 132, т.ІV, дело № 673 от 11.10.2007 г. дружеството продало имота на Б. И. Г., а с нотариален акт № 128, т.І, дело № 120 от 16.04.2008 г. тя продала имота на С. В. К..