Определение № 1276 от 14.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1276 гр. Пловдив, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300501158 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на В. А. М., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изп.д. № 659/2023 г., по описа на ЧСИ М.О., с рег.№ 758, срещу постановлението за разноски, инкорпорирано във връчена покана за доброволно изпълнение, с което са начислени за заплащане разноски и такси. Жалбоподателят твърди, че не следва да дължи разноски и такси по изпълнителното дело, тъй като изпълнителния лист е погасен по давност.

Взискателят в изпълнителното производство Община Асеновград заявява становище за неоснователност на жалбата.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ М.О. излага доводи за недопустимост на жалбата, респективно за основателност.

Пловдивският окръжен съд, след служебно извършена проверка за редовността и допустимостта на подадената жалба, приема следното:

Жалбата е процесуално недопустима.

Направеното в жалбата възражение на длъжника, че не дължи на взискателя претендираните суми поради изтекъл давностен срок, не подлежи на разглеждане в това производство, предмет на което е процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, а не материалноправната незаконосъобразност на изпълнението. Тези доводи са основание за предявяване на иск срещу взискателя с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, уважаването на който съгласно разпоредбата н а чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК ще бъде основание за прекратяване на изпълнителното производство. С неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок законодателят презюмира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение, предвид което и с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се приема прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител 1 има единствено констативно значение. Това прекратяване обаче не означава отпадане на материалното притезание на взискателя, поради което няма пречка изпълнителното производство да бъде възобновено. Неоснователни са и доводите в жалбата, че жалбоподателят не е бил уведомен за наличието на задължение към взискателя Община Асеновград. Този факт няма отношение към законосъобразността на изпълнителните действия, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ДОПК предварителното уведомяване на длъжника за наличието на публични задължения е уредено като възможност, а не като задължение за публичния взискател преди предприемане на действия по събирането им, а съгласно чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК принудителното изпълнение на публични задължения, установени с акт по чл. 107 от ДОПК, каквито са предмет на събиране по процесното изпълнително дело, се извършва независимо дали актът е обжалван.

При това положение настоящият съдебен състав приема, че жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена не срещу изпълнително действие, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 2158 от 07.03.2024 г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от В. А. М., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изп.д. № 659/2023 г., по описа на ЧСИ М.О., с рег.№ 758, срещу постановлението за разноски, инкорпорирано във връчена покана за доброволно изпълнение от 16.02.2024 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1158/2024 г. по описа на ОС Пловдив.

Определението може да се обжалва, с частна жалба пред Пловдивския Апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2