Решение № 991 от 21.11.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 991 гр. Стара Загора, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №

20245530101815 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 30.03.2016г. в гр. Сливен бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959 в качеството на кредитор и Е. Д. П., в качеството на кредитополучател, по силата на който „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959 предоставила на кредитополучателя в деня на сключване на договора паричен кредит в размер на 13720 лева.

Кредитът се олихвявал с лихвен процент, подробно определен в чл. 4 и чл. 5 от договора. С подписване на договора ответникът се задължил да погасява задължението си по кредита на 108 месечни анюитетни вноски с краен падеж на 25.03.2025г. Вноските по кредита били уговорени в размер на 185,45 лева всяка и последна изравнителна вноска в размер на 184,98 лв., съгласно чл. 8 от Договора и приложения като доказателство погасителен план. След усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнил поетите договорни задължения към „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 10511,86 лева, от които 8686,97 лв. - главница и 1824,89 лв. - договорна лихва. Поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да внася редовно погасителните вноски, на основание чл. 18 от Договора, било изпратено уведомление за предсрочна изискуемост до кредитополучаятеля с изх. № 883/24.08.2023г. На 15.12.2021г. бил сключен Договор за прехвърляне на парични вземания и Анекс към него от 05.05.2023г. между „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959 и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, с които задължението на Е. Д. П., произтичащо от Договор за предоставяне на 1 потребителски кредит без обезпечение от 30.03.2016г., било изкупено от „Еос Матрикс“ ЕООД. На адреса на длъжника било изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. „Еос Матрикс“ ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, като на 30.11.2023г. било подадено до Районен съд - Сливен Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с което се искало длъжникът да бъде осъден за следните суми: 4500 лв. - част от общо дължима главница в размер на 8686,97 лв. и 500 лв. - част от общо дължима договорна лихва в размер на 1824,89лв. за периода от 01.10.2020г. до 25.09.2023г. - дата, на която кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Образувано било частно гражданско дело № 4822/2023г. по описа на PC - Сливен, което било препратено по подсъдност на PC - Стара Загора и било образувано под номер 5114/2023г. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът Е. Д. П. възразил по реда на чл. 414 ГПК, в резултат на което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на 02.04.2024г. кредиторът получил указания да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника. Към настоящия момент пълно погасяване на горепосоченото задължение не било осъществено. Поради гореизложеното за ищеца бил налице правен интерес да предяви иск за установяване на вземането си на осн. чл. 422, във вр. чл. 414 ГПК, във вр. чл.

240 ЗЗД, във вр. чл. 79 ЗЗД, във вр. чл. 86 ЗЗД по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 30.03.2016 г. за сумите, както следва: сумата 4500 лв. - част от общо дължима главница в размер на 8686,97 лв. и за сумата 250 лв. - част от общо дължима договорна лихва в размер на 1824,89 лв. за периода от 25.12.2020г. до 25.09.2023г. - дата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

Искането до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че Е. Д. П. му дължи сумата от 4500 лв. - част от общо дължима главница в размер на 8686,97 лв. и 250 лв. - част от общо дължима договорна лихва в размер на 1824,89 лв. за периода от 25.12.2020 г. до 25.09.2023 г. - дата, на която кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди се, че вземането било погасено по давност: Заетата с кредит сума се погасявала по давност с изтичане на пет години съобразно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Когато задължението било обявено от кредитодателя с отправено и получено от кредитополучателя съобщение за предсрочно изискуемо, давността започвала да тече за цялото вземане от момента на обявяване на задължението за предсрочно изискуемо. Тъй като към приложените в исковата молба писмени доказателства липсвал погасител план към договора за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 30.03.2016г. нямало как да се установи има ли непогасени по давност задължения, тъй като не знаели техните падежи. Твърди, че не бил уведомен както за договора за цесия, така и за предсрочната изискуемост на задълженията по кредита, което не можело да стане с получаването на исковата молба, тъй като 2 противоречали на представените по делото доказателства, съдебната практика и относимите законови разпоредби. Липсвали доказателства, че представените в тази насока писмени доказателства са достигнали до ответника. Съгласно чл.19 от договора банката имала право да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски. От този момент в полза на ответника течала и погасителната давност. Представеното и оспорено от него пълномощно не съдържало овластяване на новия кредитор да обявява предсрочна изискуемост на получените с договора за цесия задължения с ненастъпил падеж, /арг. чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции и т. 18 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСТГК на ВКС. Счита, че към момента на сключване на договора за цесия, доколкото се твърдяло придобиване на съществуващо, а не на бъдещо вземане, цесионерът не можел надлежно да се легитимира като кредитор на спорния дълг.

Твърди, че не били спазени императивните изисквания на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за уведомяване на длъжника от стария кредитор, поради което прехвърлянето не било породило действие спрямо длъжника - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Макар и валидна в отношенията цедент-цесионер, цесията не можела да ангажира ответника по правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, поради което искът следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Съгласно задължителната практика на ВКС по ТР №4/2014 по т.д. №4/2013г. на ОСГТК, искът по чл.

422 от ГПК можел да бъде предявен и от частният правоприемник на заявителя. Когато частното правоприемство се основавало на договор за цесия /както е в случая/, прехвърлянето на вземането следвало да е съобщено на длъжника, като в противен случай прехвърлянето на вземането нямало действие по отношение на него - т.4г от ТР №4/2014г. С подадената искова молба кредиторът упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което ответникът оспорва. Предсрочната изискуемост се явявала изменение на договора, което настъпва по волята на една от страните при кумулативно наличие на обективния факт и субективния такъв - упражненото от кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо - чрез нарочно волеизявление за отнемане преимуществото на срока, което следвало да достигне до знанието на длъжника по аргумент от чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Счита, че с получаването на исковата молба длъжникът не бил уведомен за извършената цесия. Съгласно постоянната практика на ВКС обективирана в ТР № 1427/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените впоследствие по реда на чл. 290 ГПК решения – като решение № 123/24.06.2009 г. по т. № 1* на ВКС, за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябвало да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Тоест, правно релевантно за действието на цесията било съобщението до длъжника, извършено от цедента, а не съобщението извършено от новия кредитор /цесионера/. С оглед принципа за свободата на договаряне /чл. 9 ЗЗД/ обаче, било допустимо цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниквала по волята на цедента и обемът й се определял според това, което упълномощителят е изявил, съгласно чл. 39 ЗЗД. Въпреки валидността на цесията в отношенията цедент-цесионер, поради липса на доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, счита, че ищцовото дружество не е 3 доказало качеството си на кредитор към длъжника-ответник за вземанията по евентуално предявеният осъдителен иск. По договора за кредит не бил ясно посочен ГПР, както и начина по който се формира крайната сума, която следвала да бъде заплатена от кредитополучателя. Искането до съда е да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, ответника не се явява, представлява се от адв. П..

От фактическа страна:

Представен по делото е Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 30.03.2016г. сключен между „Обединена Българска банка“ АД и Е. Д. П.. По силата на договора на ответника е предоставен кредит от 13 720лв, посочена е общата дължима сума в размер на 18490,21лв., посочено е, че кредита се издължава на 108 месечни анюитетни вноски включващи главница и лихва в размер на 168,71лв считано от 25.04.2016г. на 25 число на месеца. Според договора крайния срок на издължаване на кредита е 25.03.2025г.

Приложени са Общи условия на ОББ АД за платежни услуги за физически лица.

Приложен по делото е Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г. между „Обединена Българска банка“ АД и “ЕОС Матрикс“ ЕООД, анекс №1 към договора от 05.05.2023г. и Приложение №1Б към анекс от 05.05.2023г. към Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г. сключен между „Обединена Българска банка“ АД и“ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Приложено по делото е Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка.

Приложено по делото е писмо до ответника Изх. №752/24.08.2023г. и писмо Изх.

№883/24.08.2023г.

Представен по делото е погасителен план към Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 30.03.2016г.

Видно от заключението по изслушаната и приета съдебно-икономическа експертиза е, че на 31.03.2016г. е преведена сумата 13720лв на ответника по сметката му, дължимите суми по процесния кредит от 30.03.2016г. към датата на цесията 05.05.2023г. възлизат на 8686,97лв главница за периода от 25.03.2020г. до 25.03.2025г., 949,25лв –договорна лихва за периода от 25.03.2020г. до 25.03.2025г. и 975,64лв за наказателна лихва за периода от 25.03.2020г. до 25.03.2025г. Отразено в заключението на вещото лице е, че ищеца представил служебна бележка за това, че след датата на цесия 05.05.2023г. по процесното задължение няма плащания. Според вещото лице към датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда 12.12.2023г. дължимите суми по процесния кредит възлизат общо на 8686,97лв за главница за периода 25.03.2020г. до 25.03.2025г., 949,25 за договорна лихва за периода от 25.03.2020г. до 25.03.2025г., 875,64лв за наказателна лихва 518,43лв в периода от 20.04.2020г. до 04.05.2023г.+357,21лв. от 25.03.2020г. до 19.04.2022г.

В открито съдебно заседание вещото лица твърди, че за периода 25.12.2020г. до 4

25.09.2023г. размера на договорната лихва, която представлявала сбор от вноска №57 по втора таблица на стр.7 от експертизата до края на отписването на кредита на 20.04.2022г. и вноска 72 плюс сумата от 23,88лв е в размер на 578лв. Според вещото лице до 25.03.2022г. оставала дължима главница 3228,61лв. С отписването на кредита била отписана останалата непогасена главница в размер на 8686,97лв, а 5033,03лв била платената главница. В съдебно заседание вещото лице заявява, че е допусната техническа грешка на стр. 7-8 от експертизата като периода на договорната лихва вместо 25.03.2025г. следва да се чете 25.03.2023г.