Решение № 323 от 19.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Перник, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Административно наказателно дело № 20261720200454 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-1158-003759/05.12.2025 г., издадено от В.С.В. – на длъжност ВПД Началник Сектор в ОДМВР Перник, Сектор Пътна Полиция Перник, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на Л. М. И., с ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВп/ вр. чл. 53 ЗАНН за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, извършено на 24.08.2025 г.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Л.

М. И., с която прави искане наказателното постановление да бъде отменено. Излага доводи, че е незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалноправни норми. Изложени са доводи и че видно от описанието на нарушението в АУАН и в обжалваното наказателно постановление и на обстоятелствата, при които е извършено, са нарушени императивните изисквания съответно на чл. 42, ал.1, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е довело както да ограничаване правото на жалбоподателя да организира защитата си в пълен обем, така и възможността за съдебен контрол при евентуално обжалване на постановлението. Акцентира се, че при описание на нарушението наказващият орган не е отразил съставомерни елементи от обективната страна за отговорността на дееца, което не дава възможност за несъмнена правна преценка за наличието на противоправно поведение от страна на наказания водач. Посочва, че и в двата документа - АУАН и НП, бланкетно е посочено, че жалбоподателят паркира в зоната на действие на пътен знак В28, без да се посочи, в дали е неправилно паркиран или е престоял там. Акцентира се и че АУАН е изготвен в нарушение на чл. 40 от ЗАПИ, тъй като актосъставителят не е свидетел на извършеното, а и не е изготвил акта на основата на официален документ. Поддържа се 1 и че Л. И. неправилно е санкционирана, тъй като посоченото нарушение е извършено на 24.08.2025 г., а нормата, съгласно която е санкционирана, е в сила от 07.09.2025 г.

Съобразно изложените доводи е направено съответно искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят участва лично и се представлява от адв. Б., като поддържат доводите за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

За административно-наказващият орган, редовно призован, не се явява представител в проведеното по делото открито съдебно заседание. В съпроводителното писмо с рег. № 9749/19.03.2026 г. е направено искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, тъй като е правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар, в случай че е в размер над предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото в качеството на свидетели са били разпитани актосъставителя Х. Ц.

С. и свидетеля по акта И. А. И. относно констатациите при съставянето на акта, като същите поддържат описаното в него. Разпитан е и свидетеля И.М. И. относно обстоятелствата във връзка с поведението на жалбоподателя на посочените в АУАН и НП време и място.

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 23.10.2025 г. в град Перник, разпитания по делото свидетел Х. Ц. С., на длъжност полицейски инспектор към отдел ОП при ОДМВР- Перник - актосъставител, и в присъствието на свидетел – И. А. И., и свидетел-очевидец – Т.К. Г., е установил при осъществяване на служебните си задължения и след прегледан предоставен видеоматериал от свидетеля-очевидец Т.К. Г., че на 24.08.2025 г. в 18:05 часа в село Кладница, Община Перник, ул. „Стадиона” № 11, като водач на собствения си лек автомобил „Тойота” РАВ – 4, с регистрационен номер *******, жалбоподателя паркира в зоната на действие на пътен знак Б28, във връзка с което е съставен срещу Л. М. И., ЕГН **********, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 108899/23.10.2025 г. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на 23.10.2025 г., която е направила възражения, че не е съгласна да я снимат и оспорва да е извършила описаното нарушение.

При идентичност на описаното нарушение, на 05.12.2025 г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 25-1158-003759 от В.С.В. – на длъжност ВПД Началник Сектор в ОДМВР Перник, Сектор Пътна Полиция Перник, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Л. М. И., с ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВп/ вр. чл. 53 ЗАНН за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, извършено на 24.08.2025 г. Словесно нарушението е описано по следния начин: „на 24.08.2025 г. в 18:05 часа, в село Кладница, на ул.

„Стадиона”, като водач на лек автомобил, ТОЙОТА РАВ 4, *******, БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: На 24.08.2025 г., около 18:05 часа, в с. Кладница, общ. Перник, ул.

"Стадиона" №11, като водач на собствения си лек автомобил Тойота РАВ - 4 с 2 регистрационен номер *******, паркира в зоната на действие на пътен знак В 28.

АУАН е съставен след преглед на предоставен от свидетеля очевидец видеоматериал Е извършил: не съобразява поведението си с пътен знак В27 или В28”.

Наказателното постановление /НП/ е връчено на жалбоподателя на 16.02.2026 г., видно от отбелязването върху самото НП. Жалбата срещу НП е депозирана 02.03.2026 г.

Представена е заповед № 3121з-1632/02.12.2021 г., от която се установява компетентността на административно-наказващия орган и на актосъставителя.

Към доказателствената съвкупност е приобщено и веществено доказателство – диск, на който е направен оглед в проведеното на 11.06.2026 г. открито съдебно заседание.

В качеството на свидетел е разпитан актосъставителя Х. Ц. С., който сочи, че АУАН е съставен въз основа на жалба от свидетел очевидец, че има паркиране на автомобил и се блокира транспортния достъп до неговия имот, във връзка с което е предоставен запис и от охранителни камери. Свидетелят сочи, че след преглед на предоставения запис се вижда, че има паркиран автомобил на улицата, който престоява около 15-20 минути. Сочи, че на записа не е установено възпрепятстване на преминаване на друго МПС, защото не е идвало друго МПС. Лицето, на което е съставен акта, паркира пред нейния имот и на брат й.

В качеството на свидетел по делото е разпитан и И. А. И., който заявява, че знае за какво е делото и потвърждава, че подписа, положен в процесния АУАН от негово име, е положен от него.

В качеството на свидетел е разпитан и И.М. И. – брат на жалбоподателката, показанията на който съдът кредитира като достоверни, съобразявайки евентуалната заинтересованост на същия. От показанията на свидетеля съдът не приема за установени факта, касаещи процесното деяние, доколкото твърди, че случаят, за който свидетелства, е от месец септември или октомври 2025 г. От показанията на свидетеля съдът приема за установено, че със лицето, предоставило записа, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, жалбоподателката е във влошени отношения, както и че в случаите, в които автомобила й престоява на процесната улица за разтоварване на багаж, той и тя стоят в непосредствена близост до него.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите Х. Ц. С., И. А. И. и И.М. И., които съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК и описани в съпроводителното писмо с рег. № 9749/19.03.2026 г., които съдът също кредитира изцяло, като съобрази и че кореспондират с показанията на разпитаните свидетели.

По делото е представено Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство от 12.09.2024 г. по пр.пр. № 1173/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Перник, на което съдът не основава фактическите си изводи и намира за неотносимо, доколкото е издадено на 12.09.2024 г., включително и касае събития от 2024 г., осъществени преди санкционираното нарушение с обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е 3 основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание. В АУАН и НП е описано нарушението, като са посочени датата и мястото на извършването му и самоличността на водача, като е индивидуализиран и управлявания от него автомобил.

При издаване на обжалваното НП е допуснато, обаче, съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в непълна правна квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Актосъставителят и административно-наказващият орган при цитиране на правната квалификация на нарушението са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДВп и са описали нарушението при фактическото му описание, като несъобразяване поведението на водача с пътен знак В27 или В28.

Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДВп, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Тази норма, обаче, има бланкетен характер, като за съдържанието на конкретните предписания на пътните значи, която водачите следва да спазват, препраща към чл. 98 ЗДВП и съответните специални норми, детайлизирани в ППЗДВП /чл. 47 и сл. ППЗДВП/. В конкретния случай, както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление липсва каквото и да е посочване коя е конкретната норма, която регулира правилата за движение при различните пътни знаци, което означава, че на дееца не са надлежно предявени правните рамки на административното обвинение.

Налице е константна съдебна практика, нормата на чл. 6 ЗДвП има бланкетен характер и тя не въвежда достатъчно конкретно правило за поведение, въз основа на което самостоятелно да се реализира отговорността на дееца, както и че във всички тези случаи освен нормата на чл. 6 ЗДвП при повдигане на обвинението на дееца следва да се посочи и конкретната норма от ППЗДВП, регулираща поведението на водачите при даден вид сигнал на светофарната уредба /в този смисъл: решение № 201 от 18.02.2019 г. по н. д. № 434 / 2018 г. на ВКС, решение № 229 от 23.01.2017 г. по н. д. № 753 / 2016 г. на ВКС, решение № 211 от 11.09.2012 г. по нак. д. № 414/2012 г. на ВКС, решение № 488 от 19.11.2010 г. по н. д. № 519/2010 г. на ВКС, решение № 1475 от 17.04.2025 г. на СРС по а. н. д. № 18225/2024 г. и др./. Посочените решения са постановени по казуси с различна правна квалификация, но съдържат принципни съображения, които настоящият съдебен състав намира за приложими и в настоящия случай.