Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4209 от 14.10.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10907/2018
Вид
Решение № 4209
Подписан
14.10.2019
В сила
05.12.2019
Състав
ГАЛЯ ДИМИТРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 203, ал.2 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна 14.10.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

10907/2018г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** против У.А.О., ЕГН ********** *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 203, ал.2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 9523лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди-съставляващи получени, но неотчетени пари в периода 14.05.2015г. – 10.08.2017г. причинени умишлено и не при или по повод изпълнение на задълженията по трудов договор сключен с ответника на 03.12.2013г., по който е заемал длъжност „машинен оператор опаковане/увиване“ в периода 03.12.2013г. до 14.05.2015г., а след това и до 10.08.2017г. „мениджър екип“, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 16.07.2018г. до окончателното погасяване на задължението и 904лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата начислено за периода 10.08.2017г.- 15.07.2018г.вкл.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в исковата и уточняващата я молба: Ответникът е заемал по сключен с него трудов договор длъжност „машинен оператор опаковане/увиване“ в периода 03.12.2013г. до 14.05.2015г., а след това и до 10.08.2017г. „мениджър екип“. В това му качество имал задължения по ръководене на екипа продажби и организиране на работния процес. Естеството на работа на Летище Варна се изразявала в пакетиране на багаж с машина, като в зависимост от сезона работата се вършела на две машини, от 4-12работници на четири смени. Плащането от клиентите се извършвало чрез карта или в брой, за което се издавал касов бон. В края на работния ден задължение на всеки работник било да опише извършените услуги и получените суми в брой, респ. платени чрез ПОС терминал. След това събраните суми се запечатвали в плик от всеки служител и заедно с описа се предавали на ръководителя, в случая на ответника. В рамките на служебните си задължения последният проверявал за съответствие описите и сумите по тях. Въз основа на пълномощно имал задължение да превежда по банковата сметка на дружеството така отчетените му от работниците суми.

Посочва, че месец преди прекратяване на трудовото правоотношение при извършена проверка била установена разлика между дневните отчети отразени на касов апарат и сумите отчетени в банката за периода 02-18.07.2018г. в размер на сумата от 3204лева. По повод водена кореспонденция с ответника, се сочи същият да е признал липсата на сумата от 5137лева, което дало повод за неговото дисциплинарно уволнение, впоследствие отменено с решение по гр.д. № 15323/2017г. на ВРС. По повод подадена жалба за липсващата сума било образувано и д.п., пр.преписка №11355/2017г. на ВРП. Твърди, че ответникът не е имал качеството на материално- отговорно лице, тъй като съгласно длъжностната му характеристика е нямал задължение по събиране и отчитане на пари. Посоченото задължение се твърди да е било възложено отделно, с изрично пълномощно от работодателя, като същото е извън задълженията му по трудовия договор. Затова и заявява правата си общия граждански ред сочейки ответникът да е присвоявал парични суми поверени му не при или по повод изпълнение на задълженията по трудовия договор. Посочва, че работата е била извършвана на доверие, не са били извършвани ревизии, поради което и за въпросните присвоени суми е узнал впоследствие. Върху присвоената сума заявява и присъждане на обезщетение за забава начислено за периода от прекратяване на трудовото правоотношение до датата на депозиране на исковата молба. Искането е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от 16.07.2018г. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. З.Й..

Исковата претенция се оспорва по основание и размер. Оспорват се твърденията ответникът да е имал задължения: да приема от останалите служители запечатани в плик пари и отчети, и да ги сверява, респ. такива изобщо да са му били давани, както и да внася тези суми в банката. Оспорва твърденията ответникът да е признавал липси на пари, да е извършвал действия по присвояване пари на ищеца и изобщо да е имал задължения да събира и отчита пари по трудов договор или на каквото и да е друго основание. Оспорва наличието на предпоставките даващи основание по ангажиране гражданската му отговорност за вреди причинени в сочените периоди. Искането е за отхвърляне на претенциите.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът приема за установено следното от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предмет на търсената в настоящото производството защита са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 203, ал.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Доказателствената тежест в гражданския процес възлага на ищеца провеждане на доказване на следните релевантни за правото му факти, а именно: наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите; възлагане извършване от ответника на действия по събиране на парични средства и внасянето им по банкова сметка ***, които задължения не са възложени на ответника като трудови съобразно заеманата длъжност в различните периоди; наличие на противоправно, увреждащо го деяние- действие/бездействие на ответника и в частност присвояване на парични суми; причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат; вид и размер на вредите.

От представените по делото писмени доказателства- трудов договор № 13/03.12.2013г., допълнително споразумение към него от 14.05.2015г. и 28.12.2016г., длъжностна характеристика за длъжност „продавач” и „мениджър летище“, заповед № 159/10.08.2017г. се установя, че считано от 03.12.2013г. ответникът е бил назначен от ищеца на длъжност „машинен оператор, опаковане/увиване“ по трудов договор с клауза за изпитване за 6месечен срок. Считано от 15.05.2015г. ответникът е бил преназначен на длъжност „мениджър екип”. Съобразно длъжностната характеристика за длъжност „продавач“ като задължения на работника са вменени: претегляне и/или пакетиране багажа на пътниците, таксуването им, получаване на плащания в брой, чекове, кредитни карти, ваучери, автоматични дебити, издава разписки, изплащания, кредити или ресто, изчислява общите получени плащания за даден период, както и извършва съпоставка с общите продажби, попълва формуляр с всички извършени услуги на смяна- работни часове, грешки и/или инциденти с машината, както и маркираните суми и начини на плащане, попълва лична декларация за продажбите в края на работния ден, като формулярът се преглежда и подписва от началника на смяната и/или мениджъра терминал преди представянето му на администрацията за последващ контрол. В рамките на следващо заетата длъжност „мениджър екип” на работника заемащ длъжността се вменяват следните основни задължения: ръководи екип по продажби от 6/7служители на смени, ръководи и координира дейностите по продажби чрез подчинени супервайзъри, преглежда и анализира доклади, възлага или делегира отговорности за конкретна работа или оперативни дейности, координира дейностите на отдела със свързаните дейности на други отдели, оценява текущи процедури и практики, наблюдава и оценява качеството на работа на служителите, контролира и управлява графика, контролира наличния склад от запаси и необходимите материали на територията на терминала, обучава ръководния екип. Работникът е бил запознат и с двете длъжностни характеристики срещу подпис. Със заповед на работодателя от 10.08.2017г. е било прекратено трудовото правоотношение с ответника с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, което с влязло в сила решение по гр.д. № 15323/2017г. по описа на ВРС е било признато за незаконно и отменено от съда. В рамките на отпочнатото дисциплинарно производство срещу ответника, от него са изискани обяснения за нарушаване на трудовата дисциплина, в т.ч относно липсата на пари от фискалните отчети на смените, предавани му от работниците на смяна. В така дадените обяснения обаче е видно, че противно на твърдяното от ищеца не се съдържа признание от ответника на фактите, че е присвоявал финансови средства. Точно обратното. В обясненията си пред работодателя, ответникът е посочил, че в резултат на грешка на софтуера на опаковъчната машина се е стигнало до начисляване на фиктивно извършени услуги. Посочил е още, че е установявал несъответствие между описаните продажби от двама служители и сумите вкарвани в техните пликове, вкл. че в резултат на негови действия единият от служителите е възстановил липсваща от смяната му сума.

Работодателят не е извършвал ревизия, посредством която да е установил липсата на пари, респ. причината за това.

За установяване твърденията на ищеца относно организацията на работа и отчитането на извършените услуги по делото бяха ангажирани гласни доказателствени средства-разпит на свидетеля Й. М. С., бивш служител в ищцовото дружество. Свидетелят разказва, че е работил при ищеца на летище Варна на длъжност оператор машина в периода от м.05.2017г. до м. 10.2018г. Познава ответника, който му бил пряк ръководител. Работата му се състояла в опаковане на куфари и приемане на плащания от клиентите за извършените услуги- в брой или чрез карта. Когато плащането се извършва в брой, парите се слагали в касата на машината. Работел на смени- първа, втора и нощна по двама човека на смяна. При започване и приключване на смяната всеки попълвал форма за броя на опакованите куфари, после пишел плик с броя на опакованите чанти, платените с карта и в брой. Събраните пари в брой се слагали в плик, който оставял в офиса, а Уилям ги слагал в сейфа и имал задължение да ги вкарва в банката. Посочва, че лично той винаги е оставял пликовете с парите си в офиса. Ключ за сейфа имал единствено Уилям. Случвало се да го няма в офиса и така около десет дни при приключване на смяната си оставяли пликовете в машината, в касетка от домати, под едни дрехи. Там пликовете не били заключени, но реално на машината постоянно имало работник, така че пликовете не са били оставяни без надзор.

Свидетелят разказва, че с Уилям са броили заедно неговите обороти и винаги всичко е излизало точно, но м.юли негови колеги от следващата смяна му се оплакали, че Уилям им казвал, че им липсват пари от оборота. Не веднъж били брояли пари с Уилям и всички пари излизали, но после Уилям се обаждал на колегите му и им казвал, че липсват по 5-10лева. Разказва, че когато са броили парите Уилям му обяснявал как трябвало да се правят схеми на гърба на фирмата и че трябвало да си прави поне по 5лева на ден така. Споделя, че е имало грешки на машината в процес на работа, като в неговата смяна грешките били минимум, около 2,3 до 5 най- много. Обичайно грешките ставали, когато свърши фолиото и е нужно да се изчака 30сек, в противен случай ставало по- сложно и грешката трябвало да се изчисти чрез компютъра от мениджъра чрез премахване на продажбата. Съдът преценява, че показанията на свидетелите в частта им относно правнорелевантните за спора факти са дадени обективно и безпристрастно, кореспондират на останалите доказателства по делото, поради което и не са налице основания за поставяне достоверността им под съмнение.

По делото бе изслушано заключение по допусната съдебно-счетоводната експертиза, което бива кредитирано от съда като обективно изготвено на база документи изискани и предоставени от счетоводството на ищеца и неоспорено от страните. Съобразно даденото заключение и разясненията на в.л. С., при изслушването му се установява следното: Постъпващите суми извършените услуги по опаковане на багаж на летище Варна са били отчитани в индивидуални форми съдържащи опис на броя опакования, вид на товара, единична цена на опаковането, платените суми в брой и с карти. Към всяка форма е прилаган дневен отчет от касов апарат и отчет от терминала за плащанията с карти. Продажбите са били отчитани от лицата, които са били на смяна, като на някой от тях в.лице е установило подпис и на управител без посочване на името му. Приемо- предавателни протоколи за предаване на сумите от работниците при приключване на смяната не са представени на в.лице. В табличен вид в.лице е описало предоставените му от ищеца вносни бележки от дати- 10.07, 14.07, 17.07, 21.07, 27.07, 29.07, 01.08 и 03.08.2015г. за сумата от общо 54632,80лева с вносител по тях У.О.. Съобразно тях, в.лице сочи, че са събирани сумите от няколко дни и после са внасяни в банка. Съобразно така предоставените от ищеца вносни бележки, в.л. посочва, че изводи може да бъдат правени единствено за периода м.07.2015г., като съобразно сумите по отчетите на касов апарат, то по банков път е следвало да бъде преведена сумата от общо 55559лева. Или несъответствието между отчетите по касов апарат и това, което е внесено по банков път е в размер на сумата от 926,20лева. Върху тази сума обезщетението за забава за периода 10.08.2017г. до 15.07.2018г. е в размер на сумата от 87,48лева.