Решение № 38 от 07.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Кюстендил, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова в присъствието на прокурора В. Д. П. като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221500600272 по описа за 2022 година Адв. П. С., защитник на подсъдимия Г. В. С. от гр. В., обжалва присъда № 260006 от 07.02.2022г., постановена по нохд 303/2021г. по описа на Районен съд Дупница, с която подсъдимият С. е признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер по чл. 210 ал.1 т.4 във вр. с чл.

209 ал.1 във вр. с чл. 28 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 НК, като по реда на чл.373 ал.2 НПК вр.чл.58а НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца при първоначален режим на изтърпяване „общ“, както и е осъден да заплати сторени деловодни разноски.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата с искане за нейното изменяне, преквалифициране на деянието и налагане на наказание „пробация“.

Представителят на Окръжна прокуратура становище за потвърждаване на присъдата.

Кюстендил изразява

Подсъдимият не се явява в проведеното въззивно съдебно заседание.

1

Адв.С. поддържа подадената жалба по изложени в нея съображения и настоява за изменяне на присъдата.

Окръжен съд Кюстендил, след цялостна проверка на събрания доказателствен материал, след неговото обсъждане поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава ХХVІІ НПК, като подсъдимият Г. В. С. при условията на чл.371 т.2 НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Предвид това, от страна на първоинстанционния съд е възприета изцяло фактическата обстановка, изложена подробно в обвинителния акт.

На базата на фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт и с оглед направеното от С. самопризнание по чл.371 т.2 НПК, първоинстанционният съд съобразно обвинението обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление от общ характер по чл. 210 ал.1 т.4 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК. Окръжният съд споделя напълно този извод на първоинстанционния такъв, като приема, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен и безспорен начин, а описаното в обвинителния акт деяние е извършено от него и представлява престъпление по смисъла на чл.210 ал.1 т.4 НК – измама, извършена повторно в немаловажни случаи.

Установява се накратко от изложеното в обвинителния акт следното:

Подсъдимият Г. В. С. е роден на ***г. в гр.В.. С. е осъждан трикратно за извършване на престъпления от общ характер - по чл. 304, по чл. 206 и по чл.209 НК, като с влязла в сила на 12.02.2014г. присъда на РС Пловдив, постановена по нохд 6703/2013г., на същия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца с отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от 3 години. Впоследствие, с влязло в сила на 01.04.2014г. определение на РС Пловдив, постановено по чнд 943/2014г., по реда на чл.25 ал.1 НК на Г. С. е определено общо най – тежко наказание „лишаване от свобода“ измежду наложени му по нохд 509/2011г. на РС Велинград и нохд 6703/2013г. на РС Пловдив, а именно – наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години с отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от 5 2 години.

Пострадалият свидетел К.Й. живее в с.Б., общ.К.. В началото на 2019г. решил да закупи автомобил за съпругата си и по този повод помолил свой приятел - св.К. П., да му помогне с търсенето на обяви в интернет за продажби на автомобили. Двамата попаднали на обява за продажба на лек автомобил „***“, с обявена продажна цена от 3000 лв. Й. се обадил на посочения в обявата телефонен номер и провел разговор с подсъдимия Г. С..

Двамата се уговорили да се видят, за да може свидетелят да направи оглед на автомобила.

В един от дните на последната седмица на м.март 2019г. Й. взел със себе си св.П. и в 15:00ч. двамата отишли на уговореното място – пътен възел „Б.“ в гр.Д.. Малко след тях с лек автомобил на място дошъл и подсъдимия Г.

С.. Провел разговор с Й. и предложил да му продаде автомобила, с който дошъл – м.“Опел“. Й. отказал, тъй като искал да получи автомобила от обявата.

Независимо, че подсъдимия С. нямал намерение да доставя автомобила на Й., решил да създаде у него впечатление, че ще го стори, с цел да получи паричната сума от 3000 лв, посочена в публикуваната обява. Казал му, че ще достави автомобила до няколко дни и поискал под формата на капаро сума от 1 500 лв. Свидетелят се съгласил и пред П. дал на подсъдимия исканата сума.

След около седмица С. се обадил по телефона на Й. и му съобщил, че има проблем с автомобила и не може да му я достави, като поискал допълнително сума от 1000 лв. Казал му, че трябва да я изпрати като паричен превод чрез „**“ АД, като му дал данни за получател. Обещал му, че до 15 – 20 дни след получаване на парите, ще му достави автомобила в с.Б. вече регистриран. На 04.04.2019г. в 15:58ч. чрез клон на „**“ Й. превел като паричен превод на подсъдимия сума от 1000 лв. Малко по – късно през деня, в 16:29ч. подсъдимия лично получил преведената сума в друг клон на „**“.

Няколко дни след получаване на сумата, подсъдимият отново се обадил на Й. и потвърдил получаването на сумата от 1000 лв. Добавил, че му трябват още 500 лв, за да ги плати на човека, който доставя автомобила. Уговорили се отново да се срещнат на пътен възел „Б.“.

На 11.04.2019г. в 15:00ч. Й. и П. отново отишли заедно на уговореното място и се срещнали със С.. Й. дал на подсъдимия сума от 500 лв, който 3 обяснил че автомобилът ще струва 5000лв и ще бъде доставен след няколко дни.

Тъй като това не се случило, след известно време пострадалият Й. започнал да търси подсъдимия по телефона. С. изтъквал различни причини, поради които не е изпълнил задължението си да достави автомобила.

Впоследствие започнал да изключва мобилния си телефон и преустановил контактите си с Й., което принудило свидетеля да подаде жалба до РП Дупница.

След образуване на ДП, на 16.02.2021г. подсъдимият С. превел по банков път на К.Й. получената обща сума от 3000 лв.

В хода на първоинстанционното съдебно производство, от страна на защитата са представени характеристики на подсъдимия, от които е видно че същият е известен сред съседите си като отзивчив и внимателен човек.

Пред районния съд св.К.Й. писмено, а впоследствие и чрез устно изявление посочил, че е получил сумата от 3000 лв и няма претенции спрямо подсъдимия.

Така изложената фактическа обстановка не се различава съществено от приетата от страна на районния съд, като се извежда от направеното от подсъдимия самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепено от събраните на ДП доказателства.

Изложените в жалбата на адв.С. и поддържани от него в съдебно заседание доводи не могат да бъдат споделени.

Действително, в конкретния случай по отношение на подсъдимия Г. С. са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 НК – същият е върнал на пострадалия сумата, предмет на престъплението, има сравнително добри характеристични данни, здравословното му състояние е влошено. Всичко това е взето предвид от решаващия съд, който не само е определил наказанието на подсъдимия под най – ниския, предвиден в закона предел, по реда на чл.58а ал.4 вр.чл.55 НК, но и го е сторил в минималния възможен размер от 3 месеца.

Но, независимо от наличието на тези смекчаващи обстоятелства, не може да бъде прието, че извършеното от С. престъпление представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 НК, което да налага 4 преквалифицирането му като такова по чл.209 ал.3 НК. Подсъдимият е осъждан многократно, включително и за предходна измама, причинената на Й. имотна вреда е в размер на 3000 лв. и е на значителна стойност. При въвеждането на пострадалия свидетел в заблуждение подсъдимият продължително и интензивно е въздействал върху него. Всичко това навежда на извода, че престъплението на подсъдимия С. не представлява по – ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на измама.

Както бе посочено по – горе в изложението, районният съд е определил наказанието „лишаване от свобода“ под най – ниския предел, предвиден в закона, и то в минимален размер. Не са налице обстоятелства, които да налагат изменяне на присъдата и преквалифициране на престъплението.

Извън горепосоченото, на досъдебното производство и при разглеждане на делото от страна на първоинстанционния съд не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата. Съдебният акт следва да бъде потвърден, доколкото не са налице основания за неговото отменяне или изменяне.

С оглед на това и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 НПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260006 от 07.02.2022г., постановена по нохд 303/ 2021г. по описа на Районен съд Дупница.

Решението не подлежи на протестиране и обжалване.

На основание чл.340 ал.2 пр.2 НПК да се съобщи писмено на страните, че решението е изготвено, като съобщението до подсъдимия да се изпрати чрез адв.П. С..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6