Решение № 144 от 31.08.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. я., 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – я., VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20262330200437 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. С. ЕГН ********** от с.О. чрез адв. А. Д. от АК я. срещу Наказателно постановление №.... г., издадено от Началник група в ОДМВР я., сектор Пътна полиция я., упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на жалбоподателят на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 255.65 евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения нарушение на материалния и процесуалния закон, без да се излагат конкретни съображения. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, участва в съдебно заседание и се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Ан. Д. от АК-Я., който поддържа жалбата и пледира да бъде отменено наказателното постановление с довода, че жалбоподателят не е бил уведомен, че регистрацията на автомобила му е била прекратена.

Претендира се присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта А. оспорва жалбата, като изразява становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На 29.03.2026 г. в 16.24 часа жалбоподателят С. управлявал лек автомобил Дачия Сандеро с регистрационен номер № ... в гр.Я.. При движение по ул....с посока на движение към кръстовище с ул.А. е спрян за проверка от служители на РУ-Я. в състав - свидетелите Д.

П. и Ж. Г.. При проверката се установява, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е със служебно прекратена регистрация от 10.03.2026 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред. На следващия ден – 30.03.2026 г. жалбоподателят сключва нов договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за същия автомобил. Независимо от това срещу жалбоподателя е започнала проверка от Районна прокуратура – Я. за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 23.04.2026 г. прокурорът отказва да образува досъдебно производство, като приема, че липсва знание от страна на жалбоподателят за прекратяване на регистрацията и от там липса на субективна страна за извършване на престъпление, като връща преписката на РУ я.. Въз основа на постановлението началникът на група в ОДМВР Я., сектор Пътна полиция Я.на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на С. административни наказания глоба в размер на 255.65 евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Д. П. и свидетеля Ж. Г., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

От обективна страна жалбоподателят С. е извършил деяние, с което е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство, което поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.

Независимо от горното, от субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина - пряк умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това С. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на вината са събрани единствено доказателства, че жалбоподателят С., който е управлявал МПС не е възразил против съставяне на акта.

2

Липсват каквито и да било доказателства за знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран. Напротив, събрани са доказателства, които дават основание да се приемат за установени фактите, че дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този факт не е известен дори на служителите на МВР, които могат да го установят едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца, още по-малко на водача, преди да предприеме неправомерното управление. Събраните доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат, че С. не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на волевия, а именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието си. С. не е съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил, тъй като автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по обществените пътища, а именно движение само на регистрирани превозни средства. По тези съображения съдът намира, че не са осъществени субективните признаци на нарушението и наложените на жалбоподателя С. административни наказания следва да бъдат отменени изцяло. Като е направил обратния извод наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.

Освен тези съображения със задължително за приложение Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС Първа и Втора колегия Върховният административен съд е приел, че не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В конкретния случай от извършената справка се установява, че регистрацията е била прекратена служебно и собственикът не е уведомяван за това. Този факт е бил неизвестен дори за актосъставителя до момента на извършване на проверка в масив за служебна информация, до който гражданите нямат достъп.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е санкциониран и обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.

При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .... г., издадено от Началник група в ОДМВР я., сектор Пътна полиция я., упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на 3

С. А. С., ЕГН ********** с адрес: с.О. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 255.65 евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – я. да заплати на С. А. С. ЕГН ********** от с.О. направените по делото разноски в размер на 255,65 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – я.: _______________________

4