Решение № 139 от 12.04.2022, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 50/2022
- Вид
- Решение № 139
- Подписан
- 12.04.2022
- В сила
- 12.04.2022
- Състав
- ТАТЯНА ЛЮБЕНОВА КОЦЕВА, СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА, ГАЛИНА ВАСКОВА ГЕРАСИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.93в · Закон за автомобилните превози
- чл. 93в, ал.17,т.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 139 гр. Враца, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.03.2022г. / петнадесети март две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
КАН дело № 50 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Н.И.Й. против РЕШЕНИЕ
№118/09.12.2021г., постановено по АНД №
616 за 2021г. по описа на Районен съд –
Враца. С оспореното решение е потвърдено НП № 26-0000331/27.05.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Враца, с което за нарушение на чл. 36, § 2, т. ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. и на основание чл. 93в, ал.17,т.2 от ЗАвПр. на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
В касационната жалба се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно му е наложено наказание по чл.93в, ал.17,т.2 ЗАвПр. вместо по чл.93в, ал.2 от същия закон, който текст съответства на допуснатото нарушение. Иска се наказателното постановление да бъде изменено, като наказанието бъде заменено с глоба от 500 лева.
В с.з. касаторът се явява лично. Поддържа жалбата и моли за решение, с което да се отмени решението и да се отмени наказателното постановление.
Ответникът-РД
„Автомобилна администрация“ Враца не се представлява в с.з. От директора на същата администрация е постъпило писмено възражение, в което намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение, като правилно и законосъобразно, моли да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 от АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Оспореното пред въззивната инстанция НП е издадено за това, че при извършена на 17.05.2021г. проверка от инспектори при АА–Враца, е установено, че касаторът като водач на т.а. влекач кат N3 марка МАН с рег. №******** и прикачено полуремарке с рег. №********, извършва превоз на товар от ** от *** до ***, представя карта на водача за дигитален тахограф №**********NY5000, в която липсват данните за периодите за време на управление, прекъсване и почивки за периода от 08:05ч. на 17.05.2021г. до 10:28ч. на 17.05.2021г. В санкционния акт е прието, че касаторът виновно е нарушил чл.36, §2, т.ii от Регламент /ЕС/ №165/2014г. и на основание чл.93в, ал.17, т.2 от ЗАвПр. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
За да потвърди НП въззивния съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По съществото на спора с оглед събраните по делото доказателства е прието, че касаторът е извършил визираното в НП нарушение, в хода на проверката водачът не е представил карта за дигитален тахограф, в която да са вписани данните за периодите за време на управление, прекъсвания и почивки за периодите за време управление, прекъсвания и почивки за периода от 08:05ч. на 17.05.2021г. до 10:28ч. на 17.05.2021г., предвид липсата на тези данни в представената карта на водача за дигитален тахограф. Не е представил и Удостоверение за дейности, попадащи в обхвата на Регламент/ЕО/ №561/2006г. или на европейското споразумение за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, от което да е видно, че той не е управлявал превозното средство, за да отпадне задължението за представяне на данни от картата на водача. Прието е, че наказващия орган правилно е ангажирал отговорността на нарушителя по чл. 93в, ал.17, т. 2 от ЗАвПр., санкцията по която е с фиксиран абсолютен размер от 1500 лева.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон.
Настоящият касационен състав споделя възприетото от въззивния съд по отношение компетентността на актосъставителя и наказващия орган, но не споделя формираните изводи за правилно приложение на материалния закон. Доколкото констатираното нарушение е описано словесно в АУАН и последвалото го НП с изпълнително деяние, че по време на проверката водачът е представил карта от дигиталния тахограф с липсващи данни за времето на управление, прекъсвания и почивки за определен времеви период от 08:05ч. на 17.05.2021г. до 10:28ч. на 17.05.2021г., а е приложена санкционната разпоредба на чл.93в, ал.17, т.2 от ЗАвПр., съгласно която с глоба от 1500 лева се наказва водач, който при проверка от контролните органи не представи карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея, е допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в противоречие между обстоятелствената част и приложимата санкционна норма. Видно от събраните по делото доказателства, водачът е представил дигиталната карта по време на проверката от контролния орган, факт който не се оспорва и се установява и от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. По преписката се намира и направената разпечатка от дигиталната карта на водача, т.е. жалбоподателя е изпълнил задължението си да представи поисканите от контролните органи при извършената проверка дигитална карта, от която съответно е направена и разпечатка. Видно е и не се оспорва от страните, че липсват записи в тахографа за времето от 08:05ч. на 17.05.2021г. до 10:28ч. на 17.05.2021г., за което нарушение е различна санкционната норма, под която следва да бъде подведен да отговаря касатора. Също така нито в АУАН, нито в НП е посочено, че по време на проверката от водача е изискано и съответно той не е представил карта на водача и записите от нея, каквито изводи е формирал въззивния съд, за да се приеме че е приложима санкционната норма на чл.93в, ал.17,т.2 ЗАПр.
Съдът намира, че посоченото нарушение не е предвидено в хипотезата на санкционната норма на чл.
93в, ал.17, т.2 от ЗАвПр, с оглед на което неправилно е приложен материалния закон по отношение на правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора. Несъмнено липсата на записи в представената от водача дигиталната карта е нарушение, обхванато от хипотезата на друга санкционна разпоредба – тази на чл.93в от ЗАвПр.
Разграничаването на приложимите санкционни норми по отношение на нарушението е особено важно, тъй като се касае за различни административни нарушения, за които законът предвижда различни по размер наказания. Неправилното прилагане на съответната санкционна правна норма при определяне на наказанието е нарушение на материалния закон и води до отмяна на НП. Като не е отчел тези нарушения, допуснати от
АНО при издаване на оспореното НП и го е приел за законосъобразно, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него следва да се постанови друго, с което се отмени наказателното постановление.
От страните не са претендирани разноски по делото, поради което и предвид изхода на спора на касатора не следва да се присъждат такива.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 118/09.12.2021г. по АНД №
616/2021г. на Районен съд Враца, с което е потвърдено НП № 26-0000331/27.05.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Враца, с което на основание чл. 93в, ал.17,т.2 от ЗАвПр. на Н.И.Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1500 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП №26-0000331/27.05.2021г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Враца, с което на основание чл. 93в, ал.17,т.2 от ЗАвПр. на
Н.И.Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.