Решение № 327 от 05.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Варна, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Д. Б. Баева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20243001000431 по описа за 2024 година

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. С. Г. и С. С. А. срещу решение №26 от 25.04.2024 г. постановено по търг. дело № 82/2023 на Окръжен съд – Търговище, с което въззивниците в качеството им на законни наследници на С А Г, починал на 04.12.2022 г., са осъдени да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, сумата от общо 39 503.76 лв. (тридесет и девет хиляди петстотин и три лева и седемдесет и шест стотинки) по-равно всеки един от тях (Д. С. Г. - 19 751.88 лева и С. С. А. - 19 751.88 лева ), представляваща изплатено от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 по повод застрахователно събитие за периода 20.03.2012 г.–28.03.2012 г. – покрит риск по задължителна застраховка „Професионална отговорност“ на частен съдебен изпълнител по застрахователна полица № 25028058/Q2/06-00943 от 21.12.2011 г. (със застрахователно покритие и лимит на отговорност 90 000 лв.), сключена между ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и С А Г, в качеството му на частен съдебен изпълнител рег. № 873 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Търговище, застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени „Агрокомплект“ ООД, гр. Търговище, прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 09.01.2017г. на „Балджиеви-91“ООД – на осн.чл. 227, т. 1 във вр. с чл. 226, ал. 3 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 25 от Закона за частните съдебни изпълнители, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излага становище за незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържат възражението си за настъпила погасителна давност. Твърди се, че договорът, с който са прехвърлени вземанията е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Смятат, че липсва покрит застрахователен риск, за който да се изплати обезщетение.

Иска се отмяна на процесното решение и присъждане на сторените разноски. Правят се доказателствени искания.

В предвидения срок е постъпил отговор, в който се оспова представената жалба като неоснователна и се иска оставянето и без уважение.

1

За да се произнесе съдът съобрази следното:

С исковата молба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД се иска осъждане на ответниците Д. С. Г. и С. С. А., като наследници по закон на С А Г, да заплатят сумата в общ размер от 79920 лв. (след изменение размера на исковата претенция след първоначално предявения размер от 26000 лв.), представляваща изплатено от дружеството застрахователно обезщетение по покрит застрахователен риск „Професионална отговорност на ЧСИ“ за имуществени вреди нанесени на „Балджиеви 91“ ООД, ведно със законна лихва върху търсената сума, от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, на основание чл. 227 т. 1 КЗ /отм./ във връзка чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Поддържа се, че С А Г в качеството му на ЧСИ с район на действие Окръжен съд – Търговище, рег. № 873, е страна по застрахователно правоотношение с ищеца, застрахован за риска „Професионална отговорност на частните съдебни изпълнители“. По повод това правоотношение застрахователят сочи, че е изплатил парично обезщетение по насочена срещу него застрахователна претенция, за което има регресно вземане срещу застрахованото лице. Пред застрахованото лице, като частен съдебен изпълнител, били образувани изпълнителни дела с взискател „Балджиеви – 91“ ООД и длъжник „Агрокомплект“ ЕООД. Сочи се, че отговорността на частния съдебен изпълнител била потърсена за това, че по въпросните изпълнителни дела противоправно се разпоредил с постъпили парични суми в откритата съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЧСИ специална разплащателна сметка. Твърди се, че общият размер на сумите, които съдебният изпълнител изтеглил възлизала на 294 584, 59 лева, съответно такива суми въобще не били преведени по сметки на взискателя. Позовава се на влязла в сила присъда на наказателен съд, с която съдебният изпълнител, в качеството му на длъжностно лице, е признат за виновен за това, че е присвоил чужди пари, въпросната сума от 294 584,59 лв., собственост на „Агрокомплект“ ЕООД. С договор за цесия от 09.01.2017 г.

„Агрокомплект“ ЕООД прехвърлил вземането си на „Балджиеви 91“ ООД. Така се стигнало до предявяване на пряка искова претенция срещу застрахователя от страна на взискателя „Балджиеви 91“ ООД (цесионер), на основание чл. 226 КЗ /отм./ във връзка чл. 25 ЗЧСИ, за вредите които са настъпили вследствие от виновното поведение на длъжностното лице. Във връзка с изплатено от застрахователното дружество обезщетение се обосновава правния интерес от водене на настоящия регресен иск срещу застрахованото лице, съответно неговите универсални правоприемници. Поради това иска възстановяване на заплатената от застрахователя сума, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди от увредено лице.

В срока по чл. 367 ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор, с който иразяват становище за допустимост и неоснователност на предявения иск. Конкретно излагат, че са не са обхванати от застрахователното покритие по професионалната застраховка. Оспорват размера на понесените вреди, както и размерът за който те евентуално са обвързани, тъй като са приели наследството на своя наследодател по опис (чл. 60, ал. 2 ЗН). На следващо място смятат, че производствата, които са водени срещу ищеца застраховател не са им противопоставими. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на процесното притезание. Твърдят, че договора за цесия от 09.01.2017 г. е нищожен, съответно с него не са прехвърлени валидно субектни права. На отделно място се възразява срещу автентичността на представения договор за прехвърляне на вземания. За това се отправя искане за отхвърляне на исковата молба като неоснователна.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на жалбата настоящата инстанция констатира, че същата е подадена в преклузивен срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощени процесуални представители; редовно администрирана.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

2

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Като предмет на въззивно обжалване е въведен въпроса за нищожността на договора за прехвърляне на вземания от 09.01.2017 г. (поддържа се противоречието му с добрите нрави), липсата на покрит застрахователен риск (с оглед р. ІІ, т. 2.3. (Специални изключения) от Специалните условия л. 113 от делото), основателността на въведеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца.

В производството страните не спорят за наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и ЧСИ С А Г, с което за времето на дейността на съдебния изпълнител се покрива застрахователния риск „професионална отговорност“, възникнало в изпълнение на задължението посочено в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗЧСИ. Неразделна част от застрахователния договор са приложените към него Общи условия по застраховка „Професионална отговорност“, както и КЛАУЗА 7 – отговорност на ЧСИ Специални условия. Така съгласно раздел I от специалните условия, те уреждат отговорността на застрахования съдебен изпълнител за имуществени вреди причинени вследствие виновно неизпълнение на задълженията на длъжностното лице през срока на застрахователно покритие. Като специални изключения в раздел II т. 2.3 е посочено, че застрахователят не дължи обезщетение за вреди, настъпили от или вследствие на задължения, произтичащи от наказателната отговорност на застрахования за извършено престъпление (именно на тази клауза в договора се позовават и въззивниците за изключване отговорността на застрахователя).

Между страните не се спори, че ответниците са наследници по закон на С. С. А.

(отговорността на когото е потърсена в качеството му на длъжностно лице, частен съдебен изпълнител), починал на 04.12.2022 г., видно от акт за смърт приложен към делата по описа на РС – Търговище.

В тази връзка е безспорно, че по заявления на ответниците (съответно от с вх. № 1367/10.02.2023 г. и 1368/10.02.2023 г.) са образувани производства провели се пред Районен съд – Търговище, по които наследниците (дете и преживял съпруг) са приели оставеното наследство от техния наследодател по опис. Така с решение № 413 от 09.08.2023 г. по гр. дело № 208/2023 г. и решение № 412 от 09.08.2023 г. по гр. дело № 209/2023 г., е вписан (на основание чл. 49 ЗН) в особената книга водена при Районен съд – Търговище акта на приемане на наследството на починалия С. С. А. по опис, на основание чл. 60, ал. 2 ЗН. От съставените описни протоколи става ясно, че наследствената маса включва лек автомобил и недвижим имот (апартамент), намиращ се в гр. Варна.

Видно от приложеното търг. дело № 130/2017 г., пред СГС е инициирано производство по искова молба на „Балджиеви 91“ ООД, с което е отправена пряка застрахователна претенция спрямо „ЗК Лев Инс“ АД (настоящ ищец), с която се иска осъждането на последния да заплати в полза на ищеца в това производство сумата от 90 000 лв. – обезщетение по задължителна застраховка „Професионална отговорност“ на частните съдебни изпълнители по застрахователна полица № 25028058/Q2/06-00943 и застрахователна полица № 25028058/Q2/06-00944 за присвоени от С А Г суми, съответно на 20.03.2012 г.- 30 000лв., 28.03.2012 г.- 49 920 лв. и на 22.02.2013г. – 31 664.59 лв., с което е причинил вреда на „Агрокомплект“ ООД, ЕИК 125554720. Активната легитимация на ищеца в това производство се обосновава с сключен между него (като цесионер) и „Агрокомплект“ ООД (като цедент) договор за прехвърляне на вземания от 09.01.2017 г., според който са прехвърлени всички вземания, които прехвърлителят има спрямо застрахователното дружество, възникнали на основание обезщетения по застраховка „Професионална отговорност“ за нанесени на дружеството прехвърлител вреди от С Г А., действащ като ЧСИ. Застрахователното дружество длъжник е уведомено за станалата цесия на 02.02.2017 г., когато при него е входирано уведомително писмо от страна цедента, с което застрахователят, като длъжник е осведомен за настъпилото прехвърляне на вземания. С това е изпълнено задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

3

Последвало е постановяване на решение от 01.03.2018 г., с което исковата претенция е уважена изцяло и застрахователното дружество е осъдено да заплати претендираните суми, на основание чл. чл. 99, ЗЗД вр. с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 25 вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ.

В производството пред първата инстанция е представена присъда № 79/14.11.2016 г. постановена по НОХД № 2325/2016 г. по описа на РС – Шумен, влязла в сила на 30.11.2016 г., с която С Г А. е признат за виновен в това, че за времето от 06.12.2011 г. до 22.02.2013 г., в качеството си на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител с рег. № 873, с район на действие ОС-Търговище, присвоил чужди пари – сумата от 294 584.59 лв., собственост на „Агрокомплект“ ООД, гр.Търговище, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, предназначени за удовлетворяване на взискателите по изпълнителни дела № 20108730400161 и № 20108730400163 – „Балджиеви-91“ ООД-гр.Севлиево и „Панацея“ ООД , гр. Севлиево, като ги изтеглил касово от сметките си в „Райфайзенбанк“ ЕАД- клон Търговище. Така установяват се извършени тегления на суми съответно на 20.03.2012г. – сумата от 10 000 лв.; на 20.03.2012г. – сумата от 20 000 лв.; на 28.03.2012г.- сумата от 25 000 лв., на 28.03.2012г. – сумата от 24 920 лв. – всички постъпили по сметка на ЧСИ Стойко А с посочен №, от трето задължено лице „Янкови“ ООД, гр. Търговище. Тези суми се равняват на претендираната в настоящия процес сума, представляваща обезщетение по застрахователния договор за риска професионална отговорност на ЧСИ (така и уточнения дадени от ищеца с писмо с вх. № 32/05.01.2024 г., по описа на ТОС).